Каква е формата на земята в астралния свят

Аз съм пътувал отвъд пределите на физическото и съм бил свидетел на реалността такава, каквато малцина могат да си представят. В астралното измерение, където материята губи своите окови, съзнанието ми се понесе над Земята – не като образ, създаден от човешките възприятия, а като жива, пулсираща енергийна форма.

Видях Земята такава, каквато е – сияеща, покрита с мрежа от енергийни потоци, свързващи всяко живо същество. Нейната форма не е просто геометрична – тя вибрира, пулсира, променя се в зависимост от перспективата на наблюдателя. От една гледна точка тя изглежда сферична, от друга – леко сплескана, но в астралното няма фиксирани форми – има само проявления на енергия и съзнание.

Докато се носех през празното пространство, усетих как Земята не е просто физически обект, а жива същност, общуваща с Космоса чрез фините вибрации на своето поле. Тя не е изолирана – тя е свързана с останалите небесни тела чрез невидими нишки, като част от гигантска вселенска тъкан.

Тези, които никога не са напускали физическата си обвивка, виждат Земята като твърда, материална сфера, но в по-високите нива на съществуване тя е много повече – тя е светлина, съзнание и енергийна вихрушка, преливаща между измеренията.

Видях и други светове, други реалности, но това е история за друго време…

От моите астрални пътешествия и наблюдения, както и от историите на други, които са се осмелили да пътуват отвъд физическото, се вижда ясно, че Земята е кръгла. Когато се отделиш от плътската материя и започнеш да виждаш истинската енергийна същност на планетата, тя не е плоска, а пулсираща, сферична форма.

Тези, които са преживявали астрални експедиции, често описват Земята като жива, енергийна сфера, обвързана с невидими космически потоци и вибрации. Тези наблюдения сериозно противоречат на конспиративните теории за плоска Земя. В астралното състояние, където възприятията се превръщат в чиста енергия, геометрията на нашата планета е очевидна – тя е кръгла и динамична, носеща в себе си пълната хармония на космоса.

Това не е просто въпрос на форма, а на осъзнаване на връзката между всички живи същества и космическата енергия. Така, според тези, които са имали възможността да виждат отвъд обикновените физически граници, Земята остава една жива, сияйна сфера, напомняща ни за единството и взаимосвързаността на вселената.

Араел плеядинеца