Човек никога не бива да забравя Контрола на ума, но разбира се, точно за това става въпрос. Умът ви е контролиран, за да забрави.

КОНТРОЛ НАД УМА от Гай Андерсън

Както писах във „Възходът на клонингите“, когато повечето хора се сетят за Уолт Дисни, те си представят усмихнат мъж в костюм, рисуващ мишка и продаващ мечти. Но зад изфабрикуваната магия и корпоративното веселие се крие много по-мрачна истина, пропита с тайни, наблюдение и систематична психологическа манипулация. Дисни не е бил просто режисьор. Той е бил правителствен актив, културен инженер и доброволен участник в една от най-тревожните тайни операции в историята на САЩ.

През 50-те години на миналия век, докато американците са били разсеяни от телевизията и страха от Студената война, Уолт Дисни е бил зает да служи като „специален кореспондент“ на ФБР. Наскоро разсекретени файлове разкриват, че Дисни редовно е предоставял информация за актьори, писатели и работници в индустрията, заподозрени в „неамерикански“ дейности. Но той не се е спрял само с назоваването на имена.

Той е дал на Хувър ключовете за своята империя.

Дисни работи с Бюрото, за да „санира“ сценариите, да прокарва про-систематични наративи и да вгражда фини идеологически намеци в съдържанието си. ФБР не само одобрява филмите на Дисни, но и помага за оформянето им. Самият Дисниленд е проектиран с тихата благословия на правителството, изграден като „контролирана среда“, която отразява илюзията за перфектно, подредено общество, което възнаграждава послушанието и наказва отклоненията.

Едновременно с това ЦРУ организира собствена вътрешна война срещу човешката психика - MK-Ultra. Чрез експерименти за контрол на съзнанието, включващи наркотици, травми и психологическо обусловяване, Агенцията се стреми да разбие ума и да го възстанови.

Сега помислете за ролята на Дисни в този свят.

Съдържанието на Дисни говори много. Филми като „Фантазия“, „Алиса в страната на чудесата“ и „Дъмбо“ са изпълнени с психеделични визуализации, объркване на идентичността и ритуална символика. Емоционалната манипулация в тези филми не е случайна, а е прецизно калибрирана. Радост, страх, изоставяне, изкупление. Отново и отново. Индоктринация, обвита в приказки.

Но може би най-смразяващият мотив, повтарян в творчеството на Дисни, е сирачето. Помислете за това: Бамби, Пепеляшка, Снежанка, Питър Пан, Пинокио, Лило, Ана и Елза - всички сираци или деца, откъснати от родителите си. Това не е просто разказвателен похват. Това е психологическа операция.

Тези истории отразяват истинските „Влакове на сираци“ от 19-ти и началото на 20-ти век, които разселват стотици хиляди деца под прикритието на „спасение“ и „възможност“. В действителност много от тези сираци са били малтретирани, експлоатирани и разбити. Но Дисни им е продал лъжа чрез филмите си. Въпреки страданието си, все още можете да се превърнете в нещо магическо, ако се подчинявате, съобразявате се и вярвате.

Това е било чисто психологическо подготвяне.

Тези филми не са направени, за да утешават или вдъхновяват, а за да обуславят. Да научат децата, особено разбитите, че страданието е благородно, че авторитетът знае най-добре и че единственият път към спасението е подчинението.

Уолт Дисни не е създал магия, той е произвел съгласието. Филмите му бяха захаросани хапчета индоктринация, а тематичните му паркове – упражнения по наблюдение и контрол. И той правеше всичко това усмихнат, преструвайки се на добрия дядо на американската невинност.

Но невинността е костюм. А зад портите на замъка се строеше нещо далеч по-коварно, не просто фантастичен свят, а бъдеще, в което умовете могат да бъдат оформени, преди изобщо да са имали възможност да мислят свободно.

Уолт Дисни никога не е бил просто разказвач. Той е бил инструмент. Магьосник за машината. Докато Америка спеше, той пееше приспивни песни за контрол. И когато завесата се вдигна, магията вече беше хвърлена.

В края на краищата, светът е малък... но много добре контролиран.

Гай Андерсън - Автор

Тесла и децата от зелевата поляна

Възходът на клонингите: Бебетата от зелевата поляна