Звездни Цивилизации

петък, 30 май 2025 г.

 Ти никога няма да излезеш оттук! Ти си завинаги в този капан



Твоят растеж и движение в безкрайността започват, когато започнеш да задаваш въпроси и не се задоволяваш с готовите отговори.

Децата по природа изследват света, задават въпроси и се учат.


Но в определен момент те заспиват, спират да питат – и попадат в капан.


Можеха ли децата да избягат оттук?

🔹 Вероятно да – но те нямат достатъчно опит, концентрация и воля.


✅ Те имат само жив интерес и въпроси.


Но после... 🚫 Ти ставаш възрастен. 🚫 И въпросите ти изчезват.


❌ Матрицата те е пленила.


Затънал си в „важността“ на своите задачи

📌 Но те всъщност не означават нищо.


Дори твоите деца – те не са твои деца, ти просто си машина за тяхното създаване.


🚫 Но всеки придава огромна важност на своите „дела“.


Децата са живи, защото нямат задължения

✅ Те играят, изследват, учат.


Но... ❌ Ти „умираш“, когато започнеш да приемаш своите задачи като най-важното нещо.


📌 Отговорности, задължения – това е капанът.


Истината за „важните дела“

✅ Когато умреш, тези „дела“ ще останат – но не и ти.


❌ Те са тухли, които те дърпат надолу, пречат ти да изплуваш.


🚫 А ти мислиш, че са важни.


Вгледай се в децата – учи се от тях

✅ Докато не им натрупаш „обязаности“ върху главата, те са свободни. ✅ Това е ключът към пробуждането.


📌 Ти си затрупан от толкова много тежести, че нямаш сили да отвориш очи и да започнеш да питаш.


И така ти живееш…

❌ Просто искаш да доживееш до старост. ❌ Да „отгледаш“ деца, да спестиш за пенсия, да оправиш болното си коляно. ❌ Да видиш морето.


🚫 И после – мигновено, без да разбереш – ти крещиш в новородено тяло, покрито със слуз и кръв.


Ти си объркан.

❓ Стоп! Какво става? Защо?! ❓ Аз току-що заспах у дома! Къде са децата ми, внуците ми, пенсията и морето?!


🚫 Ти не разбираш какво се е случило.


✅ Но просто си бил „хвърлен“ в ново тяло.


Защо?

📌 Защото никога не си имал време да задаваш въпроси. 📌 Бил си зает с безсмислени задачи, които никой не е искал.


🚫 Живял си като зомби – и си умрял като зомби, без да го осъзнаеш. 🚫 И те вкараха отново, веднага.


Няма Рай, няма девственици, няма оазис, няма „Небесно царство“, няма покой!

🚫 Изобщо няма покой!


✅ Ти веднага се пренасяш в друго тяло.


Но ти още помниш всичко това!

🚫 И това е най-голямото страдание!


✅ Току-що мислеше за внуците си… ✅ Щрак! И ти вече си новородено. 🚫 Няма никого, когото обичаш!


📌 Ти си в ново семейство – напълно нов живот.


Шок! Паника! Ужас!

❓ Ти крещиш! А те се радват!


✅ Те наричат това „щастие“!


🚫 Но за теб е агония! 🚫 Ти искаш да умреш – истински! 🚫 Но как, ако току-що си се родил?


Но ти дори не можеш да говориш!

✅ Крещиш с всичките си сили. ✅ А те се усмихват и плачат от щастие!


🚫 Ти си в ужас! Но няма изход!


Всеки път, когато отвориш очи, ти помниш кой си бил – буквално преди миг.

✅ И искаш да се върнеш. ✅ При децата, внуците, болното коляно и пенсията.


❓ Но в началото си мислиш, че това е просто сън.


🚫 Но той не свършва. 🚫 Никога.


Твоята памет започва да се изтрива!

📌 Ти получаваш „нова идентичност“.


✅ Твоето име е ново. ✅ Ти си „дете“ на тези хора. ✅ Живееш с тях.


🚫 Първо изучаваш света… но после се появяват „дела“. 🚫 И в този момент ти заспиваш напълно.


Щрак. И отново крещиш – изваден на светлината.

❓ Пак?! Как така?!


🚫 Отново паника и ужас.


❓ Къде са портите? Архангелите? Родителите? Девствениците?


✅ Ти си в капан. ✅ И никога няма да излезеш!


Защо?

📌 Защото си твърде зает, за да мислиш за това и да започнеш да питаш.


Весела въртележка! Без спирка! Завинаги!

🚫 Точно това искаше, нали?!

Няма коментари:

Публикуване на коментар