Ти никога няма да излезеш оттук! Ти си завинаги в този капан
Твоят растеж и движение в безкрайността започват, когато започнеш да задаваш въпроси и не се задоволяваш с готовите отговори.
Децата по природа изследват света, задават въпроси и се учат.
Но в определен момент те заспиват, спират да питат – и попадат в капан.
Можеха ли децата да избягат оттук?
🔹 Вероятно да – но те нямат достатъчно опит, концентрация и воля.
✅ Те имат само жив интерес и въпроси.
Но после... 🚫 Ти ставаш възрастен. 🚫 И въпросите ти изчезват.
❌ Матрицата те е пленила.
Затънал си в „важността“ на своите задачи
📌 Но те всъщност не означават нищо.
Дори твоите деца – те не са твои деца, ти просто си машина за тяхното създаване.
🚫 Но всеки придава огромна важност на своите „дела“.
Децата са живи, защото нямат задължения
✅ Те играят, изследват, учат.
Но... ❌ Ти „умираш“, когато започнеш да приемаш своите задачи като най-важното нещо.
📌 Отговорности, задължения – това е капанът.
Истината за „важните дела“
✅ Когато умреш, тези „дела“ ще останат – но не и ти.
❌ Те са тухли, които те дърпат надолу, пречат ти да изплуваш.
🚫 А ти мислиш, че са важни.
Вгледай се в децата – учи се от тях
✅ Докато не им натрупаш „обязаности“ върху главата, те са свободни. ✅ Това е ключът към пробуждането.
📌 Ти си затрупан от толкова много тежести, че нямаш сили да отвориш очи и да започнеш да питаш.
И така ти живееш…
❌ Просто искаш да доживееш до старост. ❌ Да „отгледаш“ деца, да спестиш за пенсия, да оправиш болното си коляно. ❌ Да видиш морето.
🚫 И после – мигновено, без да разбереш – ти крещиш в новородено тяло, покрито със слуз и кръв.
Ти си объркан.
❓ Стоп! Какво става? Защо?! ❓ Аз току-що заспах у дома! Къде са децата ми, внуците ми, пенсията и морето?!
🚫 Ти не разбираш какво се е случило.
✅ Но просто си бил „хвърлен“ в ново тяло.
Защо?
📌 Защото никога не си имал време да задаваш въпроси. 📌 Бил си зает с безсмислени задачи, които никой не е искал.
🚫 Живял си като зомби – и си умрял като зомби, без да го осъзнаеш. 🚫 И те вкараха отново, веднага.
Няма Рай, няма девственици, няма оазис, няма „Небесно царство“, няма покой!
🚫 Изобщо няма покой!
✅ Ти веднага се пренасяш в друго тяло.
Но ти още помниш всичко това!
🚫 И това е най-голямото страдание!
✅ Току-що мислеше за внуците си… ✅ Щрак! И ти вече си новородено. 🚫 Няма никого, когото обичаш!
📌 Ти си в ново семейство – напълно нов живот.
Шок! Паника! Ужас!
❓ Ти крещиш! А те се радват!
✅ Те наричат това „щастие“!
🚫 Но за теб е агония! 🚫 Ти искаш да умреш – истински! 🚫 Но как, ако току-що си се родил?
Но ти дори не можеш да говориш!
✅ Крещиш с всичките си сили. ✅ А те се усмихват и плачат от щастие!
🚫 Ти си в ужас! Но няма изход!
Всеки път, когато отвориш очи, ти помниш кой си бил – буквално преди миг.
✅ И искаш да се върнеш. ✅ При децата, внуците, болното коляно и пенсията.
❓ Но в началото си мислиш, че това е просто сън.
🚫 Но той не свършва. 🚫 Никога.
Твоята памет започва да се изтрива!
📌 Ти получаваш „нова идентичност“.
✅ Твоето име е ново. ✅ Ти си „дете“ на тези хора. ✅ Живееш с тях.
🚫 Първо изучаваш света… но после се появяват „дела“. 🚫 И в този момент ти заспиваш напълно.
Щрак. И отново крещиш – изваден на светлината.
❓ Пак?! Как така?!
🚫 Отново паника и ужас.
❓ Къде са портите? Архангелите? Родителите? Девствениците?
✅ Ти си в капан. ✅ И никога няма да излезеш!
Защо?
📌 Защото си твърде зает, за да мислиш за това и да започнеш да питаш.
Весела въртележка! Без спирка! Завинаги!
🚫 Точно това искаше, нали?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар