Под тихите, изветрели улици на Кронщат в Русия и в много градове в Европа, Близкия изток и Северна Африка се крият мистериозни метални решетки, вградени директно в пътищата. Тези геометрични плочи отдавна са игнорирани или небрежно погрешно идентифицирани като реликви от римско инженерство или останки от остарели дренажни системи. Въпреки това, все по-голям брой независими изследователи и алтернативни историци сега предлагат коренно различно обяснение; тези решетки изобщо не са римски, а останки от татарска електромагнитна транспортна мрежа, построена с помощта на съвременни материали и технологии, които предшестват и значително надвишават всичко, което е известно, че римляните са построили.
Официалният разказ започва да се разпада дори при скромно внимание. Въпреки че тези плочи често се описват като римски по произход, тяхната структура просто не подкрепя това заключение. Нито една от плочите не е свързана помежду си по начин, който би подсилил път. Тяхното разположение е твърде прецизно и симетрично, за да служи като примитивни комунални услуги. По-критично е, че съставът им напълно опровергава римската история. Металургичният анализ, където е бил разрешен или е изтекла информация, предполага, че решетките съдържат сложна смес от мед, кобалт и редкоземни минерали, комбинация, напълно ненужна за прости дренажни или носещи функции, но изключително подходяща за напреднали енергийни приложения.
Медта, добре известна със своята електрическа проводимост, изглежда формира основата на тези структури. Кобалтът, елемент, често използван днес във високопроизводителни батерии и магнитни сплави, предполага, че тези решетки не са били просто проводими, но и магнитно активни. Включването на редкоземни елементи като неодим, самарий или итрий, всички от съществено значение за мощните постоянни магнити и високочестотните резонансни вериги, сочи към възможността тези решетки да са били част от енергийна система, базирана на полета, проектирана да предава енергия или да манипулира електромагнитни сили. Накратко, това не са били пътища, а трасета за нещо друго.
И това „нещо друго“, според мнозина сега, е било форма на електрически транспорт, способен да се движи във въздуха. Подобно на начина, по който съвременните влакове на магнитна левитация използват магнитно отблъскване и привличане, за да левитират и да се задвижват с минимално триене, татарската мрежова система може да е поддържала превозни средства, оборудвани да се възползват от електромагнитните полета, генерирани от тези метални плочи, напоени с минерали. Енергията би се предавала безжично и динамично, подобно на индуктивните системи за зареждане, използвани в днешните експериментални електрически пътища, но далеч по-усъвършенствана и широко разпространена. Често се прави аналогия с количките за бърза помощ (доджемите). Татарската система обаче вероятно е била безжична, безпроблемна и евентуално дори самоподдържаща се, ако е била свързана с по-големи атмосферни или телурични системи за събиране на енергия.
Тази теория придобива допълнителна достоверност, когато се разгледа географският обхват на тези мрежи. Ако са били с римски произход, защо се намират на места, до които римляните никога не са достигали? Отдалечени части на Обединеното кралство и Шотландия, селски райони на Германия, дълбоки джобове на Източна Европа, разпръснати региони на Близкия изток и Северна Африка, всички те показват вариации на същия този метален пътен модел. Най-объркващ е Кронщат, място, което изобщо няма римско наследство, но въпреки това предлага един от най-девствените и обширни примери за тези вградени мрежи. Това предполага цивилизация с глобален обхват, технологично майсторство и присъствие на места, често отхвърляни като исторически незначителни, както е изследвано в първата ми книга „Тесла и децата от зелевата поляна“.
Влезте в Тартария, изгубената глобална цивилизация, систематично заличена от нашия исторически разказ. Тази империя е използвала природните енергии, атмосферното електричество и електромагнитния резонанс, за да захранва своите градове и транспортни системи. Пътищата, по които се движим днес, може би някога са превозвали левитиращи превозни средства, задвижвани не от изкопаеми горива или дори конвенционални батерии, а чрез хармонизиране с мрежа от проводими, магнитни, богати на минерали пътища, вградени в самата Земя.
Ако такава система съществуваше, ако енергията можеше да се черпи безжично, ако транспортът можеше да бъде без триене и безшумен и ако превозните средства можеха да левитират чрез подравняване с намагнитени медно-кобалтови вериги под краката ни, това би обяснило не само материалите и дизайна на тези мрежи, но и огромните усилия да бъдат погрешно етикетирани и прикрити.
Всъщност, може би все още вървим по глобална енергийна мрежа, скелет на забравения блясък на Тартария. Пътищата, някога канали за левитиращи превозни средства, сега просто отекват от тътен на двигатели с вътрешно горене, несъзнаващи спящия потенциал под тях. Кронщатските мрежи не са артефакти на Рим, а шепот на технологичен златен век, който историята е избрала да забрави.
Камбъл Първис от Autodidactic и аз ще обсъдим това допълнително в YouTube много скоро, но засега се надявам, че ви е било интересно.
Гай Андерсън - Автор
Тесла и децата от зелевата поляна
Възходът на клонингите: Бебетата от зелевата поляна
Няма коментари:
Публикуване на коментар