Дефицитът – твоето състояние на живот. Светът не ти дължи нищо!
Съдържание Ти не си тук, за да може светът да изпълнява желанията ти – по-скоро обратното! Създай – своите игри, пространства, разгръни своята Вселена. Тогава светът ще те забележи и ще ти предложи нещо. Стани Сияещ и Силен!
Дефицитът във всяка област предизвиква външни проявления. Тази енергия винаги отблъсква – не само хората, но и самото проявление на живота. Колкото повече се намираш в състояние на дефицит, толкова по-малко имаш.
Да, някой ще ти подхвърли трохите от масата или парче хляб от съжаление, но от липсата никога няма да преминеш към изобилие. Изобилието идва на база изобилие – сборът от минуси води само до още по-голям минус.
Дефицитът е очакване без реализация – винаги нещо не достига, но то „трябва“ да бъде твое, сякаш е заложено някъде в невидим договор.
Но трябва да разберем едно: В живота няма нищо задължително!
Нито пари, нито семейство, нито деца, нито приятели, нито добро здраве, нито престижна работа са гарантирани за никого!
Дори децата – да! Те не са даденост, светът не ти дължи нищо.
Не всеки има всичко – парите, семейството, здравето. Ти трябва да се научиш да растеш в изобилие, дори върху онова, което нямаш – и може би никога няма да имаш!
С какво си решил, че заслужаваш и че трябва да получиш?
Това не е приказка за сбъдване на желания – това е игра в адски свят! И ти не си тук, за да очакваш, че светът ще ти поднесе всичко на тепсия – по-скоро обратното!
Повечето хора живеят с определен списък от „задължителни“ атрибути и страдат, когато нещо от него липсва. Но някой изобщо обещавал ли ти е, че ще ги имаш?
След последните събития милиони хора изпитват дефицит – когато беше пандемията, страдахме, че границите бяха затворени. Сега – че пътуването е трудно, скъпо, че липсват директни полети.
Но наистина ли светът ти дължи да бъде отворен, достъпен и евтин?
Ние живеем в ад – и аз не променям мнението си по този въпрос. Тук не става въпрос за права – а за отговорности.
Светът не ти дължи нищо – независимо дали го виждаш като матрица, холограма, система или купол. Всичко е възможно, но не е задължително!
Ако границите са затворени – това е чудесна възможност да направиш нещо различно, а не да се оплакваш!
Сякаш тази игра е длъжна да бъде определена, сякаш светът ти е длъжен да вземе предвид твоите желания.
Не, не е така!
Трябва да станеш интересен за играта и системата, за да пожелаят да ти дадат нещо.
Но ако си просто „плачещо нищо“ – потребяващо и просещо „своето“ – тук няма нищо твое. Всичко е игрово.
Създай – своите игри, пространства, разгръни своята Вселена. Тогава светът ще те забележи и ще ти предложи нещо. Стани Сияещ и Силен!
Истинският ключ към издигане в мощно състояние – а като резултат, мощен отговор от света – е да станеш интересен за него!
Ако мислиш, че след петдневната си работа седиш на дивана, хапваш чипс и гледаш футбол, и светът „те вижда“ и бърза да ти даде онова, което искаш... дълбоко спиш!
Ти си невидим за света, за хората, за Големите Игри. Ако искаш да станеш видим, трябва да пораснеш, да откриеш своята мащабност и сила – не на дивана с чипсите!
Трябва да създаваш и да бъдеш интересен!
С други думи – трябва да проявяваш в света нещо ново, полезно за другите!
Но ти не можеш, нали? Ти си в дефицит? Нямаш какво да дадеш на света?
Е, тогава изчакай – скоро някой ще ти подхвърли още трохи в твоята кутия.
Готина игра, нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар