Пукнатина в Матрицата. Слоеве на симулацията. Как да се събудим тук?
Как се озова в този сценарий?
В кой момент те включиха тук?
Ние не преминаваме през линейния път, който обикновено наричаме „живот“—от момента на зачеването до смъртта. Просто ни „зареждат“ в играта. След това имаш шанс да се пробудиш… или не.
Тази система е матрица с механизми за контрол. Всичко, което знаеш, е част от нейните програми, които те държат в плен чрез управление и ограничения.
Смъртта не е освобождение
Системата не те пуска, дори след смъртта. Тогава просто преминаваш в друг слой на матрицата.
Посмъртният свят също е симулация—точно като този. Няма напускане на Самсара и истинска свобода. Ще видиш същите декори, същите образи. И после пак ще се върнеш тук.
Връщаш се, защото избираш да вярваш в симулацията. Тя е толкова реалистична, че всеки път ти се струва истинска.
И животът, и отвъдният живот са част от една и съща операционна система—само с различни икони.
Има система за сигурност, която не може да бъде пробита. Никой не излиза оттук.
Слоеве на симулацията
Симулацията не е само това, което виждаш—тя е „сън в съня“. Невъзможно е да разбереш къде свършва.
Ти не живееш, а обслужваш предварително програмиран сценарий. Не създаваш нищо, просто изпълняваш роля в сценарий, който вече е написан.
Тази роля ти е наложена—натиснали са бутона „play“ и са ти казали да наричаш това „свой живот“.
Подписал си споразумението, без да прочетеш условията.
Системата те е обучила сам да я защитаваш.
Може би си мислиш, че си буден, но си надникнал само един милиметър под завесата.
Кой е архитектът на този „сън“?
Запомни истината—или ще останеш в този кръг завинаги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар