Земята – увеселителен парк за деца. Ти няма да се измъкнеш от този капан

Ти искаш да имаш повече – да притежаваш, да печелиш, да си осигуриш максимално много привързаности.

Но всичко тук съществува само за едно – да те затвори завинаги в тази ферма.

И ти се хващаш.

Те те примамват в парк с атракциони, с обещания за удоволствия – и след това затварят вратите.

Но ти си щастлив да останеш – тук има толкова развлечения.

Всички тези желания са капан

Тези „играчки“ и нужди са измислени от други, за да те държат тук завинаги.

Те не са създадени за теб – те са част от играта, която те държи заключен.

Как се разсейват малките деца?

С играчки и мултфилми.

„На, дръж, само стой тук тихо!“

Всичко, с което толкова се гордееш, всъщност е просто биберон, за да мълчиш и да не мислиш.

И да искаш още повече.

Ти сам влизаш в капана

Ти стремиш да създаваш:

имущество,

връзки,

семейство,

деца…

Поздравления!

Ти си се хванал на въдицата, като дете с играчки.

И мислиш, че това е щастие.

Наивно хлапе.

Колкото повече връзки създаваш, толкова по-трудно ще бъде да излезеш.

Колкото повече си се привързал – толкова по-невъзможно ще бъде да се откъснеш и да напуснеш играта.

Честито! Ти си тук завинаги!

Привързаностите са твоите вериги

Ако имаш привързаности, никога няма да излезеш от тази ферма.

Особено привързаности към хора.

Тези, които наричаш роднини и близки, всъщност са тежести, които ще те дърпат надолу.

Истинското „щастие“ в тази система е да създадеш условия, които гарантират, че никога няма да напуснеш играта.

Но ако един ден решиш да го направиш… няма да можеш.

Ти вече имаш вериги на ръцете и краката – няма как да изплуваш.

Очаквай следващото си раждане.

И тогава – всичко започва отначало.

Ти никога няма да се измъкнеш!

Докато се държиш за тези илюзии, ти подписваш договор за вечна зависимост.

Това е твоето „щастие“, нали?

Хората се усмихват, когато ти пожелават семейно, личностно или материално щастие.

Но ти повярва.

И това е твоята грешка.

Ти не мислиш. Ти не се съмняваш в наложените идеи.

Те са създали цял увеселителен парк, а ти стоиш с отворена уста.

Те те приспиват – дават ти всички играчки и забавления.

Стой и мълчи.

И не се опитвай да избягаш – няма да успееш.

Заключение

Когато се наиграеш с тези безсмислени удоволствия, ще трябва да ги оставиш.

Но ти няма да можеш.

„Как?! Как е възможно?!“

Разбира се, не е за теб.

Продължавай да държиш играчките си.

Твоят мултфилм вече започва.

Не се тревожи.

Това не е за теб.

Това е за онзи, който вече е разбрал всичко.

Ти ще играеш завинаги.

Ти си осъден на този детски затвор за роботи – за всичките си безсмислени животи.