ЧОВЕКЪТ - ПРИШЪЛЕЦ ОТ СЪЗВЕЗДИЕТО ЛЕБЕД

Според древни манускрипти хиберборейците пристигнали на Земята от съзвездието Лебед

В края на 19 век в подземията на ламаистките манастири в Тибет европейски пътешественици открили загадъчни ръкописи, на които се съобщавало за контакти на допотопното човечество със загадъчни същества, наречени "Синове на Огнената Мъгла" и "Инициатори".

Боговете със "синя кръв" от Фаетон

Древните мъдреци смятали, че първата земна цивилизация се зародила преди милиони години   в Арктика, преди тя да се покрие с ледове. Това бил тропическият континент Хиперборея, покрито с буйна растителност царство на красотата и светлината, над което Слънцето не залязвало. В тези времена Земята вероятно се намирала малко по-близо до Слънцето и притежавала ос на въртенето, перпендикулярна на орбитата, във връзка с което не се сменяли годишните времена. В тази "Едемска градина" се зародило земното човечество. Според древните източници жителите на приполярния материк били високи синеоки блондини, т.е. представлявали идеал на нордическия тип човек.

Съвременни ясновидци и космически контактьори твърдят, че хиперборейците били космически пришълци от съзвездието Лебед, които поради физическото си безсмъртие и последващото пренаселване на планетата извършили "космически посев" на разумен живот в сходни по физическите условия планети в Слънчевата система - на Венера, на Земята, на Марс и Фаетон. Поради особената си природна обстановка и външни космически влияния човешките раси на тези планети се развивали неравномерно.  Първенството в еволюцията принадлежало на разумните обитатели на Фаетон и Венера. Земляните и марсианците значително изоставали от тях. Затова първите наставници на човечеството във веригата космически контакти на земляните били пришълците от планетата Фаетон, която се намира на орбита между Марс и Юпитер. Според свидетелства на тайноведическата литература, атмосферата на Фаетон преди десетки милиони години, когато планетата вече съществувала, имала ниско съдържание на кислород и била силно разредена. Затова нейните обитатели имали бледосин оттенък на кожата. Това обстоятелство породило съществуващите и до ден-днешен предания за управници със "синя кръв", каквито били първите династии царе в древността.

Свидетелства за пребиваването на пришълци на Земята от Фаетон има немалко. В древните коментари към загадъчната книга "Дзиан" се споменава за "Синовете на Волята и Йога" и  за "Божествените Учители", които за пръв път слезли на Земята на Крайния Север и учели хората на науки, занаяти и архитектура. "Ведите" и "Махабхарата", които по същество съдържат "неземни" знания, апелират към астрономически данни, които могат да бъдат разбрани само ако наблюдателят се намира на Северния полюс. В китайските хроники са фиксирани факти за посещението на Поднебесната на бели пришълци от Севера, които твърдели, че там общували с боговете. В Древния Китай смятали, че властта на императора била дадена от "Царя на Космоса", който пребивавал на "Небесния Северен Полюс".

Зевс се явил на гърцита от планината Олимп, който символизира далечните северни райони на планетата. Аполон дошъл от земята, където никога не залязвало Слънцето, на своята прочута Стрела - ракета, впрегната в лебеди - намек за съзвездието Лебед. Ескимосите помнят "Сияещите Духове на Севера". Дори днес Дядо Мраз обитава приказна страна в далечния Север.

Катастрофата на планетата Фаетон прекъснала контактите на земляните с хората със "синя кръв". Но тази катастрофа не била следствие от изкуствено създаден ядрен катаклизъм или астероидно-кометен сблъсък. Както твърди в своята "Роза на мира" великият ясновидец Даниил Андреев, цивилизацията на Фаетон напуснала физическия план и преминала в по-висше измерение на пространството и времето, и така предизвикала своята гибел. Вероятно по тази причина някога процъфтяващият Марс се превърнал в мъртва пясъчно-ледена пустиня.