Сфинксът на Златната Жена Фараон Хатшепсут

В края на 19-ти век се провеждат успешни археологически разкопки в района на Горен Египет. Мястото е така нареченият Тивански некропол и представлява комплекс от погребални храмове и гробници, разположени на западния бряг на Нил, срещу град Луксор. Швейцарският археолог и египтолог Анри Едуар Навил, с помощта на своите британски колеги Дейвид Хогард, Джордж Кларк и Хауърд Картър, след дълги и изтощителни проучвателни работи, най-накрая попада на величествения погребален храм, който по-късно ще стане известен с името Дейр ал-Бахри. Храмовият комплекс в Дейр ал-Бахри е огромен, включващ тераси, рампи и множество статуи. Сред многото открития, направени от Навил през това време, имаше фрагменти от няколко сфинкса, които някога са били подредени по пътя на процесите, водещи до храма. Докато разкопките продължили и били открити още фрагменти, Навил и неговият екип започнали да сглобяват идентичността на сфинксовете. Станало ясно, че тези сфинксове не са обикновени статуи – те изобразяваха забравената жена фараон Хатшепсут.

 Сфинксът на Златната Жена Фараон Хатшепсут: възстановяване на забравеното величие

В края на XIX век, когато археологията в Египет преживява своя златен период, група европейски изследователи се натъкват на нещо, което ще преобърне представите за ролята на жените в древната египетска власт. В сърцето на Тиванския некропол, на западния бряг на Нил, швейцарският египтолог Анри Едуар Навил, заедно с британските си колеги, започва разкопки, които ще доведат до откриването на монументален храмов комплекс — Дейр ел-Бахри. Но сред терасите, колоните и светилищата, вниманието им е привлечено от фрагменти на статуи, които не приличат на обикновени сфинксове.

Сфинксовете, които разказват друга история

Първоначално откритите части — лапи, торсове, глави с царски немес — изглеждат като типични сфинксове, символи на царска власт и защита. Но при по-внимателно сглобяване, екипът забелязва нещо необичайно: чертите на лицето не са мъжки. Статуите изобразяват жена, но не обикновена — а такава, носеща царски атрибути. След анализ на надписите и стиловите елементи, става ясно: това са сфинксове на Хатшепсут — една от най-необикновените фигури в египетската история.

Хатшепсут: жената, която се обяви за фараон

Хатшепсут управлява Египет през XV век пр.н.е. като част от XVIII династия. След смъртта на съпруга си Тутмос II, тя поема властта като регент на младия Тутмос III, но скоро се обявява за фараон — не като царица, а като владетел с пълни права. Тя приема мъжки титли, носи фараонски одежди и дори се представя с брада в официалните изображения. Нейното управление е белязано от мир, строителство и търговски експедиции, включително легендарното пътуване до Пунт.

Сфинксовете като символ на трансформация

Сфинксовете на Хатшепсут не са просто статуи — те са израз на нейното уникално положение. Те съчетават женска грация с царска сила. Разположени по процесионния път към храма в Дейр ел-Бахри, те са били част от ритуалната архитектура, която е трябвало да внуши величие, легитимност и божествена подкрепа. Всяка фигура е изработена с внимание към детайла — от израза на лицето до символите на властта, гравирани върху тялото.

Разрушение и възстановяване

След смъртта на Хатшепсут, нейният доведен син Тутмос III предприема кампания за заличаване на нейното име. Много от нейните изображения са унищожени, а сфинксовете — разбити и заровени. Това е причината, поради която те са открити във фрагменти. Но благодарение на усилията на Навил и по-късно на Метрополитън музей в Ню Йорк, някои от тези сфинксове са реставрирани и изложени като свидетелство за една жена, която е отказала да бъде забравена.

Храмът в Дейр ел-Бахри: архитектура на вечността

Хатшепсут не просто строи храм — тя създава архитектурен шедьовър. Комплексът включва тераси, свързани с рампи, колонади, светилища и скални гробници. Всичко е ориентирано по начин, който съчетава астрономия, символика и ритуал. Храмът е посветен на Амон-Ра, но също така на самата Хатшепсут, която се представя като дъщеря на бога. Сфинксовете са част от тази програма — те са пазители на пътя към божественото.

Заключение: възстановяване на забравеното величие

Сфинксовете на Хатшепсут не са просто каменни фигури. Те са послание — за сила, за трансформация, за отказ от ограничения. Те ни напомнят, че историята не винаги е написана от победителите, а понякога — от онези, които са били изтрити, но не и забравени. Хатшепсут, Златната Жена Фараон, продължава да говори чрез камъка, чрез храма, чрез сфинкса.