Котката – свещената сянка на човечеството

За убийство на котка в Древен Египет наказвали със смърт, защото за египтяните котката не била просто животно, а свещено същество, пазител на дома, символ на божествената закрила и посредник между света на хората и света на боговете, и тази почит не била случайна, защото в поверията на много народи това мило домашно животно е надарено със свръхестествени магически сили, символизира хитростта, измамата, тайната, интуицията и дори дяволската изобретателност, която хората не могат да обяснят, но винаги усещат. През Средновековието образът на котката бил идентифициран с образа на Сатаната, ловеца на човешки души, и именно котката в символиката на някои народи била представена като образ на смъртта, като същество, което се появява в последния миг, което вижда онова, което човешкото око не може да види, което усеща границата между живота и отвъдното. Котката във фолклорните традиции е постоянна спътница на злите магьосници и вещици, на онези, които владеят тъмните сили, и тези суеверия и легенди са живи и до наши дни, защото котката винаги е била животно, което не се подчинява, което не се покорява, което не позволява да бъде напълно разбрано, и именно тази нейна независимост я превръща в символ на мистичното.

За родина на котките се смята Древен Египет, затова там това животно е свещено и е под закрилата на закона, а най‑древното изображение на котка е от II хилядолетие преди Христа, което показва колко дълбоко е било уважението към нея. В домовете на египтяните котките били на особена почит – вярвали, че тяхното присъствие умножава реколтата, че носи плодородие, че пази дома от зли сили и от гризачи, които унищожават храната, и затова котката била не просто домашен любимец, а пазител, благословия, символ на благоденствие. Специално обучени котки били използвани за защита на складове, храмове и царски имоти, защото египтяните вярвали, че котката е не само ловец, но и духовен страж, същество, което може да усети опасност, преди тя да се прояви. Когато котка умре, семейството бръснело веждите си в знак на траур, а животното било мумифицирано с почести, които често надминавали тези на хората, защото смъртта на котка се смятала за загуба на божествена защита. В храмовете на Бастет – богинята с глава на котка – се събирали хиляди поклонници, които носели дарове, защото вярвали, че чрез котката богинята вижда всичко, чува всичко и защитава онези, които ѝ се доверяват, и така котката се превърнала в символ на женствеността, плодородието, нежността и силата.

Но в други части на света котката имала съвсем различна съдба. В Европа през Средновековието тя била преследвана, изгаряна, убивана, защото хората вярвали, че тя е слуга на дявола, че носи нещастие, че е способна да превръща вещиците в невидими сенки, че е същество, което може да преминава през стени, да изчезва, да се появява, да наблюдава, да шпионира, да носи проклятие. Черната котка станала символ на лош късмет, на проклятие, на тъмни сили, които дебнат в нощта, и така едно и също животно било едновременно обожествено и прокълнато, почитано и преследвано, приемано като свещено и като опасно. Това противоречие не е случайно – котката винаги е била огледало на човешките страхове и надежди, на мистичното, което хората не могат да обяснят, на онова, което се изплъзва от логиката и се крие в сенките, защото котката е животно, което живее между световете – достатъчно близо до човека, за да бъде домашен любимец, но достатъчно свободно, за да не бъде никога напълно опитомено.

Котката е независима, тиха, наблюдателна, способна да стои неподвижно с часове, сякаш слуша нещо, което хората не чуват, и се движи безшумно, появява се и изчезва, сякаш преминава през невидими врати. Именно тази нейна природа я превръща в символ на магията, на тайната, на невидимото, и в много култури котката е пазител на прага между живота и смъртта, между дома и външния свят, между светлината и тъмнината. Тя е животно, което носи в себе си древна мъдрост, която хората усещат, но не могат да обяснят, и затова котката остава едно от най‑мистичните същества, които живеят до нас – животно, което не се подчинява на човешките правила, което не се оставя да бъде напълно разбрано, което пази тайната си така ревниво, както пази дома, в който живее.