Енергията на жертвата и скритият механизъм на света

Това, което се случва днес с масовото клане на добитък при фермерите, за което всички четат в новините, изглежда на пръв поглед като поредната икономическа криза, като болест, като неизбежна част от индустрията, но според една по-дълбока и по-стара гледна точка това е само повърхността на много по-голям процес, който се разгръща от векове. Жертвоприношенията никога не са изчезвали от света, те просто са сменили формата си, скрили са се зад модерни думи, зад индустрии, зад навици, зад ежедневие, което хората приемат за нормално. Жертвоприношенията могат да бъдат единични, когато едно или две животни се принасят в ритуал, в обред, в поклонение, но има и други, много по-масивни, при които се освобождава огромно количество енергия – енергия на болка, страдание и смърт, която някои наричат гаввак. И според тази концепция тази енергия не се разсейва в празното пространство, тя не изчезва, тя не се губи. Тя отива някъде. Някой я поема. Някой се храни с нея.

Тези „някои“ се описват като същества от определена йерархия, невидими за човешкото око, но присъстващи в структурата на света. Те не живеят от светлина, нито от радост, нито от хармония. Те живеят от енергията на страданието. Животът на едни същества поддържа живота на други, които не можем да видим. И така се създава невидима верига, в която болката се превръща в храна, а смъртта – в енергия. Гаввак е името, дадено на всички форми на енергия, произлизащи от страдание, мъчение, болка и смърт. Всеки човек на земята излъчва такава енергия в различни моменти от живота си – когато губи близки, когато боледува, когато страда, когато преминава през кризи. Но според тази гледна точка най-големият източник на гаввак не са хората, а животните. И именно затова масовото клане на животни – независимо дали е в индустрията, в кланиците или в кризисни ситуации – се разглежда като огромен поток от енергия, който се освобождава всяка секунда по света.

Това, което се случва сега със земеделските производители, е само малка част от този глобален процес. Месната индустрия и кланиците са представени като най-масовите жертвоприношения, които човечеството извършва ежедневно, без да го осъзнава. И тук идва идеята, че това не е просто икономика, не е просто навик, не е просто традиция. Това е ритуал, в който участва всеки, който консумира месо. Според тази гледна точка хората са въвлечени в огромна ритуалистика, без да го знаят, и стават част от система, която поддържа определени енергийни структури. Това е магия, в която участваш, без да осъзнаваш, че участваш. И невежеството не освобождава от участие – то само прави участието по-дълбоко. Месната индустрия е изградена така, че хората да вярват, че тя е необходима за здравето, за силата, за нормалното функциониране на организма. И докато вярват в това, те не гледат какво се случва зад стените на кланиците, не виждат страданието, не виждат процеса, не виждат болката. Те виждат само крайния продукт – наденица, котлет, пържола – и учат децата си да ги ядат, без да се замислят какво стои зад това. И така човек става част от ежедневните кървави ритуали, без да осъзнава, че участва в тях. И според тази концепция е важно да се разбере къде отива енергията на смъртта и кой я поема.

Тук се появява идеята, че тази енергия отива при „собствениците“ на този свят – не хора, а същества от демонична йерархия, които управляват матрицата, в която живеем. Според тази гледна точка няма богове, които управляват този малък свят, а същества, които се хранят с енергията на смъртта. И месната индустрия е един от основните източници на тази енергия. Това е енергията, която поддържа съществуването на този свят, енергията, която го движи, енергията, която го държи в състояние на постоянен цикъл на насилие. И хората, които участват в този процес, стават част от него. Елитът, според тази концепция, извършва свои ритуали – човешки жертвоприношения, адренохром и други подобни – но това е само малка част от цялата система. Истинската маса от енергия идва от ежедневното клане на животни. И хората, които купуват месо, плащат за тези ритуали и стават част от тях. И така се поддържа система, която според тази идея е адска по своята природа. В развитите светове, казва се, няма такава тъмнина; там никой не яде части от други същества. Това се случва само в светове, които са в ниски енергийни нива, в светове, които са по-близо до страданието, отколкото до светлината.

И когато хората се чудят защо има войни, насилие, болка, защо светът изглежда толкова жесток, според тази концепция отговорът е прост – защото те самите поддържат тази енергия. Насилието поражда насилие. Смъртта поражда смърт. И когато милиарди животни умират всеки ден зад затворени врати, тази енергия се връща обратно в света под формата на конфликти, страдания и разрушения. И хората, които казват „не го виждам, значи не съществува“, просто затварят очите си за това, което се случва. И учат децата си да правят същото. И така цикълът продължава. Според тази гледна точка месната индустрия е един от най-големите фалшификати, създадени за хората, но същевременно е и най-големият източник на енергия за силите, които управляват този свят. И тук се появява идеята, че Исус е бил вегетарианец, че катарите са били вегетарианци, че истинската вяра е била заменена с фалшификат, че истинското знание е било унищожено. И че човек може да се освободи от тази система, ако избере да не участва в нея. Ако избере да не бъде част от ритуала. Ако избере да се събуди. И авторът на текста казва, че не е ял месо повече от 14 години и че това е било най-доброто решение в живота му – решение, което го е събудило от заблудата. И според тази концепция това е пътят към освобождението – да спреш да участваш в ритуала, да спреш да подхранваш системата, да спреш да бъдеш част от енергията на смъртта.