КОГАТО МИЛИОНИ ЗАПЕЯТ „АЗ СЪМ ДЕМОН“ – ТОВА НЕ Е ИГРА, А ДУХОВЕН ПОДПИС СЪС СИЛИТЕ НА МРАКА

Думите и изкуството не са просто игра – те носят реален духовен заряд и това се вижда най-ясно, когато човек се сблъска с невидимата страна на музиката и културата. Арсений (Йованович), сръбски монах, прекарал години в манастира „Хилендар“ на Света гора, както и в манастирите „Черна река“ и „Острог“, преди да приеме монашество е бил част от елитната рок бохема на Белград през 80-те години и близък приятел на членовете на култовата група EKV – Милан Младенович, Боян Печар и Маргита Стефанович, всички починали млади от свръхдоза и разрушителен живот. В своите изповеди той разказва как след като се оттегля на Света гора, душевната болка по загиналите му приятели го кара да започне денонощна, мъчителна молитва за тях, но вместо облекчение усеща ужасяваща духовна тежест. Той пише, че Бог му открил в духа каква е тяхната задробна участ – те се намирали в пълна тъмнина и адски мъки, защото съвременната рок култура и наркотиците не били просто светски забавления, а директен демоничен инструмент за заробване на душите. Техният огромен талант, с който съблазнили милиони млади хора, се превърнал в тяхно проклятие, защото си отишли от този свят без покаяние. Той разбрал, че молитвата за хора, които съзнателно са се предали на духа на разрушението и са починали без изповед, е непосилна тежест, която може да събори дори монах. Това свидетелство ни води към днешния текст на български писател, който разглежда същата невидима битка и казва, че словото има значение, думите имат значение. Пеци Гюзелев – легендарният китарист на „Щурците“ – бил разбрал това, когато приел Христос в сърцето си. Той съжалявал, че е пял „Кълна се в дявола и в Бога“ и никога повече не го изпял след като повярвал.

 Затова песента „Клетва“ има вариант „Кълна се в любовта и в Бога“ – заради Пеци, който отказвал да изпълнява предишния текст и да става причина феновете да го изговарят. Текстът на песента на Дара вдъхновява хиляди, милиони да изповядват „Аз съм демон“ и това е категорично неприемливо, духовно опасно, защото създава основание за изискване от страна на мрака към всеки, изговорил тези думи. На който му е смешно, може да се смее, но Пеци знаеше силата на личната изповед и знаеше, че думите имат духовна сила и няма игра в тая работа. С текста на Дара е същото – няма игра и не може да има компромис с истината. Тези две истории ни изправят пред една и съща неизбежна истина: изкуството никога не е неутрално. Във века на повърхностното забавление сме свикнали да омаловажаваме силата на думите, да ги приемаме за фон, за шоу, за артистична провокация, но духовният закон не се интересува от нашите оправдания. Бог ни предупреждава: „За всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговорят в съдния ден“ (Мат. 12:36). Всяка дума, която излиза от устата ни, и всяка фраза, която хиляди млади хора повтарят в транс по концертите, е духовна изповед – или призив към Светлината, или доброволно отваряне на врата към огнения пъкъл. Когато милиони гласове запеят „Аз съм демон“, това не е просто текст на песен – това е духовен подпис под договор с мрака и сметката за този подпис винаги се плаща във вечността. Нека пазим сърцата си и умовете на децата си, защото талантът е Божий дар, но когато се отдели от Източника на живота, той се превръща в проклятие за своя притежател и за тези, които го следват. Игра в тая работа няма. Изборът кого да изповядваме с устните си и на кого да дадем душите си остава наш – всеки ден, с всяко действие, с всяка дума, избор между вечната тъмнина и спасителната, възкресяваща Любов на Бога. В никакъв случай не осъждаме изпълнителката и участниците в това дело, а се молим на Бога за тяхното покаяние, та да се спасят душите им, понеже дори една човешка душа е по-скъпа от целия суетен свят и неговите преходни награди.