„Разбирането на времето: Линейният ум срещу спиралната еволюция“

Възприятието за времето винаги е било едно от най-дълбоките и трудни за разбиране преживявания на човешкото съзнание, защото времето не е просто измерение, което тече от миналото към бъдещето, а поток, който се преживява различно според нивото на осъзнатост. Когато Кобра говори за разликата между линейното време и спиралното време, той всъщност описва два начина, по които съзнанието може да възприема един и същ поток. Той казва: „Това е основно възприятие за времевият поток. Потокът от време е физическа реалност, как го възприемаме е въпрос на ниво на съзнание. Линейното време е времето, което всъщност възприемаме чрез филтъра на ума, използвайки календар. Спиралното време е времето, което всъщност е свързано с естествените цикли и когато сме свързани с естествените цикли, можем да видим и почувстваме и изживеем тези цикли, сближаващи се в спирала на еволюцията.“ Тук става ясно, че линейното време е продукт на ума, на логиката, на нуждата от подредба, докато спиралното време е продукт на по-високо съзнание, което усеща ритмите на природата, космическите цикли и повторяемостта на събитията, които не се връщат назад, а се развиват нагоре като спирала. Линейното време е удобен инструмент за ежедневието, но то е ограничено, защото поставя човека в рамка, в която миналото е зад него, бъдещето е пред него, а настоящето е тънка линия между тях. Спиралното време, от друга страна, позволява да се види, че миналото, настоящето и бъдещето са свързани чрез цикли, които се повтарят, но на по-високо ниво, като еволюционни стъпала. Това е времето на природата, на сезоните, на лунните фази, на растежа и разпада, на вътрешните ритми на душата.

U пита дали това е един от начините, по които тъмните сили манипулират времето, като усилват линейното време. Кобра отговаря: „До известна степен да, но това не беше основният фокус на техните начинания.“ Това означава, че тъмните сили не могат да променят времето като структура, но могат да влияят на възприятието за време. Когато човек е заключен в линейно време, той губи връзка с природните цикли, губи интуицията си, губи усещането за повторяемост и еволюция. Линейното време създава стрес, усещане за недостиг, усещане за бързане, за закъснение, за натиск. Това е идеална среда за контрол. Когато човек живее само в линейно време, той става по-лесен за манипулация, защото е откъснат от естествените ритми, които дават стабилност, хармония и вътрешно знание. Спиралното време е по-трудно за контрол, защото човек, който живее в него, е по-свързан със себе си, с природата, с интуицията си и с по-високите нива на съзнание.

U пита: „Можете ли да обясните други начини, по които те манипулират времето?“ Кобра отговаря: „Те не манипулират времето толкова, колкото хората се страхуват, защото не е лесно. Много се говори за пътуване във времето и повечето от тези разговори не се основават на реалността. Много е трудно да получиш нещо от бъдещето. Защото, за да може някой да получи нещо от бъдещето, трябва да имате правилното състояние на съзнанието. Така че кабалът не беше в състояние да се свърже с бъдещите срокове, въпреки това, което хората биха могли да се опитат да кажат, те не успяха да направят това.“ Тук Кобра подчертава, че истинската манипулация на времето не е възможна за тъмните сили, защото тя изисква високо съзнание, което те не притежават. Те могат да манипулират възприятия, но не и самото време. Пътуването във времето, както го представят филмите, е силно преувеличено. Истинското взаимодействие с бъдещето изисква съзнание, което може да възприема вероятности, да усеща времеви линии и да се свързва с по-високи нива на реалността. Кабалът няма достъп до това.

U пита: „И така, за съществата на Светлината възможно ли е пътуването във времето?“ Кобра отговаря: „Не по начина, по който хората го разбират. Отново бих казал, че тази тема е силно преувеличена и не е толкова проста, колкото хората си мислят.“ Това означава, че съществата на Светлината не пътуват във времето като в научната фантастика. Те не използват машини, не „скачат“ между епохи. Те работят чрез съзнание, което може да възприема времето като поле от вероятности, като множество възможни линии, които се развиват едновременно. Те могат да усещат бъдещи тенденции, да разбират посоки, да виждат потенциали, но това не е пътуване, а разширено възприятие. Това е като да гледаш река не само от брега, а от високо, където виждаш завоите, посоката, скоростта и препятствията. Това е съзнателно навигиране, а не физическо преместване.

Когато всичко това се слее в едно, става ясно, че времето не е враг, не е ограничение, не е линия, която ни дърпа напред или назад. То е поток, който може да бъде преживян по два начина: като линейна последователност, която създава структура, но и ограничения, или като спирала, която създава еволюция, повторяемост и дълбоко разбиране. Линейното време е полезно за ежедневието, но спиралното време е полезно за духовното развитие. Тъмните сили могат да влияят на възприятието за време, но не могат да го контролират. Пътуването във времето е мит в популярната култура, но истинското взаимодействие с времето е въпрос на съзнание. И когато човек започне да усеща времето като спирала, той започва да вижда повторяемостта на уроците, синхроничностите, връзките между събитията, които на пръв поглед изглеждат случайни. Той започва да разбира, че бъдещето не е фиксирано, а е поле от възможности, които се оформят от съзнанието, от изборите, от вибрацията. И тогава времето престава да бъде ограничение и се превръща в инструмент за еволюция.