КАКВО СЕ СЛУЧВА С ПАМЕТТА И ЗАЩО ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ СЕ ПРЕПРОГРАМИРА В МОМЕНТА 

Всеки забелязва, че паметта ги подвежда, както краткосрочната, така и дългосрочната, и все по-често се случва да не можете да си спомните защо сте отишли в другата стая, къде сте оставили даден предмет, каква мисъл ви е минала през ума преди минута, или защо идеята, която току-що ви е хрумнала, е изчезнала като дим, и изглежда сякаш се прокрадват Алцхаймер, деменция и атеросклероза, дори при сравнително млади хора, което плаши мнозина, но истината е много по-дълбока и далеч не е само медицинска. За някои това е вярно поради възрастта и състоянието на тялото им, но за огромна част от хората това няма нищо общо с болест, а е част от глобален процес на изтриване на паметта, зануляване, който протича от няколко години и се засилва все повече, защото това се случва по време на сън, когато натрупаното бреме от деня се изтрива през нощта, и това не е грешка, а настройка от висшите сили, предназначена да ни помогне да се отделим от старите честоти, от старите програми, от старото възприятие на реалността. Постепенно се отдалечаваме от 3D паметта, от натрупаните там преживявания, от старите емоционални отпечатъци, от миналите идентичности, за да променим напълно възприятието си и да се подготвим за ново ниво на съзнание, което не може да носи със себе си тежестта на старото. И така, паметта се изтрива всеки ден, не помним какво се е случило вчера, дори не помним най-ярките емоционални моменти, и сякаш си спомняме, че нещо се е случило, но сякаш никога не сме го преживявали, няма следа вътре, няма емоционален отпечатък, няма вътрешно ехо, защото основата на паметта се разпада, за да се освободи място за нова структура на съзнанието. В процес сме на разотъждесвяване със старото си аз, с принципите си, със светогледа си, с миналите си роли, с миналите си убеждения, и не е нужно да си спомняме миналото, защото то вече не е част от новата ни вибрация, и всеки ден е чист лист, ново начало, нова честота, нова версия на нас самите. Самата памет не е по същество изтрита; все още помним нещо, но основата ѝ е изтрита, коренът е разтворен, емоционалната тежест е премахната, и това е подготовка за важен скок, който ни разделя на преди и след, на старо и ново, на 3D и 5D, на старата идентичност и новото същество, което се ражда вътре в нас. Не се разстройвайте и не се опитвайте да се върнете към миналото, защото миналото вече не съществува като вибрация, просто наблюдавайте откъде идва тази амнезия, защото тя е прагът към обновлението, към освобождението, към новото съзнание, което не се нуждае от старите истории, от старите болки, от старите спомени, от старите роли. Паметта се изтрива, защото се подготвяме за нова реалност, в която няма място за старите програми, и това е част от глобалния процес на възнесение, в който човешкото съзнание се пренастройва, нервната система се обновява, енергийните канали се разширяват, а душата поема водещата роля. Това, което наричаме „забравяне“, всъщност е освобождаване, изчистване, детокс на съзнанието, защото паметта е била претоварена с травми, страхове, емоции, преживявания, които вече не могат да бъдат носени в новата честота. Затова идеите изчезват, мислите се разпадат, спомените се размиват, защото умът се учи да работи по нов начин – не чрез натрупване, а чрез поток, не чрез задържане, а чрез приемане, не чрез контрол, а чрез интуиция. Това е преход от линейна памет към квантова памет, от минало към настояще, от тежест към лекота. И колкото повече се отпускаме в този процес, толкова по-лесно преминаваме през него, защото паметта не изчезва, тя се трансформира, пренаписва, пречиства, и това е знак, че се приближаваме към ново ниво на съзнание, в което няма нужда да помним всичко, защото всичко е достъпно чрез вътрешното знание, чрез интуицията, чрез връзката с Източника. Амнезията е мост към новото, тя е знак, че старото си отива, че новото се ражда, че съзнанието се разширява, че душата поема водещата роля, и че ние се подготвяме за скок, който ще промени всичко.