КАКВО СЕ СЛУЧВА С ДУШИТЕ СЛЕД СМЪРТТА И ЗАЩО ПРОБУДЕНОТО СЪЗНАНИЕ СЕ ОСВОБОЖДАВА, А НЕПРОБУДЕНОТО СЕ ВРЪЩА В КАПАНА НА МАТЕРИЯТА 

Когато тялото умира, душата не умира, тя просто се отделя от плътта и започва преход през невидимите нива на съществуване, и това, което се случва след смъртта, зависи изцяло от състоянието на съзнанието, от това дали е пробудено или спящо, дали е освободено или привързано, дали е разширено или затворено, дали помни своя истински произход или е забравило кой е. Ако съзнанието ти е пробудено, ако не си привързан толкова към материята, земните изкушения, пороците, емоциите, връзките, ако вътрешно си се отделил от света, ако си разбрал, че той е илюзия, временна холограма, училище, ако съзнанието ти си припомня част от Източника, от Царството, от истинския Бог, от Плерома, ако усещаш, че си творящо същество, че имаш магически способности, че душата ти е древна, че си бил много пъти тук, че си повече от тяло, повече от име, повече от живот, тогава след смъртта ти се освобождаваш много по-лесно, защото душата ти помни, душата ти знае, душата ти се връща към светлината, към Източника, към истинския дом, към реалността отвъд материята. Но ако съзнанието спи, ако още обича този свят, ако е свикнало с земните илюзии, пороци, алкохол, храна, нискочестотни вибрации като месо, работа, коли, къщи, семейство, деца, сексуални връзки, емоции като гняв, ревност, отмъщение, завист, алчност, мания, привързаност към някого или нещо, ако душата е вкопчена в земния живот, тогава след смъртта тя не може да се издигне, тя остава в ниските нива, в астралните слоеве, в чистилището, в копията на земната реалност, където лесно бива примамена от архонтите, от фалшиви починали близки, от фалшиви ангели-водачи, от фалшив рай, от библиотеки, от „училища“, от „светове“, които изглеждат красиви, но са капан, защото са създадени да задържат душата в цикъла на прераждане. Душата, която е привързана към материята, попада в нива, които са копие на Земята – магазини, къщи, улици, пороци, ядене, пиене, секс, работа, всичко, което е познавала, защото това е нейната представа за „живот“, и тя не усеща, че може да твори, че може да се освободи, че може да се издигне, тя остава в капана на архонтите, които я връщат в нов живот, в ново тяло, в нова илюзия, докато не се пробуди. Ако съзнанието е пробудено, душата след смъртта вижда светлината, но не фалшивата светлина, а истинската, тя усеща вибрацията на Източника, тя помни Плерома, тя помни, че е част от Божественото, тя помни, че е искра от истинския Бог, не от създателя на материята, а от Първоизточника, и тя не се поддава на примамките, не влиза в тунела, не следва гласове, не следва форми, тя се издига нагоре, отвъд астрала, отвъд ниските нива, отвъд капаните, и се връща в истинския свят, където няма време, няма материя, няма страдание, няма цикъл, няма забрава. Но ако съзнанието спи, ако душата е привързана към земното, тя лесно попада в капана на архонтите, които се представят като починали близки, като ангели, като водачи, като светлина, като любов, но това е фалшива светлина, фалшив рай, фалшиви нива, които изглеждат красиви, но са създадени да задържат душата в цикъла на прераждане, защото архонтите се хранят с енергията на душите, които не са пробудени. Душата, която не е освободена, попада в нива, които са копие на Земята – градове, къщи, магазини, работа, семейства, пороци, храна, алкохол, секс, емоции, всичко, което е познавала, защото това е нейната вибрация, и тя не разбира, че е мъртва, тя не разбира, че може да твори, тя не разбира, че може да се освободи, тя остава в илюзията, докато не се пробуди. Истинският рай не е копие на Земята, не е място, не е пространство, не е форма, той е състояние на съзнанието, той е връщане към Източника, към Плерома, към Божественото, към истинската реалност, която е чиста светлина, чисто съзнание, чисто битие. Душата, която е пробудена, след смъртта се издига, защото тя вече е разбрала, че материята е временна, че животът е урок, че тялото е инструмент, че емоциите са програми, че пороците са капани, че привързаностите са вериги, и тя се освобождава, защото е осъзнала, че е вечна, че е безсмъртна, че е част от Божественото. Душата, която спи, се връща, защото още има какво да учи, защото още е привързана, защото още вярва в илюзията, защото още не е готова да се освободи. И така цикълът продължава, докато съзнанието не се пробуди, докато душата не си спомни кой е, докато не осъзнае, че е творящо същество, че има магически способности, че е част от Източника, че е искра от Плерома, че е вечна светлина, която временно е влязла в тяло, за да се учи, да расте, да се разширява. След смъртта няма край, има преход, има избор, има път, и този път зависи от съзнанието – пробуденото се издига, непробуденото се връща, привързаното остава в капана, освободеното се връща в истинския дом. И това е законът на съществуването.