КЕЛТСКИ АРТЕФАКТ „ИЗБЛЕДНЯВАЩ ВЪЗЕЛ“: ТАЙНАТА, ТЪРСЕНА ОТ АНЕНЕРБЕ И РАЗКРИТА ПРЕЗ 1998 ГОДИНА

Исторически документи показват, че германският елит през 30‑те и 40‑те години на миналия век е поддържал тесни връзки с езотерични и окултни организации, стремейки се да намери средно положение между традиционната наука, технологиите и окултните знания, като тази симбиоза се проявява най‑ясно в дейността на Аненербе – организация, създадена първоначално за изследване на произхода на германския народ, но чиито цели бързо се разширяват към търсене на древни артефакти, мистични култове и изгубени знания. Германският елит вярвал, че чрез древни реликви може да достигне едно от трите върховни чудеса: извора на вечната младост, източника на безкрайна енергия или връзката със Създателя, която би дала отговор на всеки въпрос, затова били създадени стотици експедиции, изпратени по всички континенти в търсене на следи от древни цивилизации и мистични предмети, макар че тези усилия не довели до осезаеми резултати и вероятно е било добре, че огромни ресурси били изразходвани напразно. С разпадането на фронта дейността на Аненербе постепенно отслабва, организацията е разпусната, документите попадат предимно в американски ръце, малка част достига до СССР, а останалото вероятно е унищожено или скрито през последните месеци на войната, което оставя множество празнини в историята на техните окултни търсения. Изследователи, използвайки откъслечна информация, се опитват да открият артефакти, някога притежавани от Аненербе, като в Англия дори съществува организация, посветена на търсенето на Светия Граал, за който се твърди, че е бил открит от германците и скрит през 1945 г., но не всеки може да участва в подобни легендарни търсения. През 1997 г. в Румъния служителят на държавния архив Николае Паслару започва самостоятелно да изследва дейността на Аненербе в своята страна и открива сведения, че германците са вярвали, че един от най‑силните култове на келтски изгнаници се е крил в румънските гори, където тези изгнаници продължили да практикуват своята магия и да създават мистични предмети, сред които според архивите се откроява артефактът, наречен „възелът на изчезване“, за който се твърди, че притежателят му умира в рамките на два дни, освен ако не разполага с мистичния „прах от здрач“, чиято природа остава напълно неизвестна. Паслару вярвал, че артефактът може да съществува, макар че приписваните му свойства вероятно са били преувеличени, и според една теория възелът е бил скрит в замъка Корвин, където той по време на посещение открива внимателно скрити по стените улики, указващи координати, които го отвеждат към камък, също гравиран с координати, след което следва следи в близката гора и обратно към замъка, като търсенето продължава почти година. Накрая Паслару открива артефакта в мазето на замъка, след като внимателно почукване по древната зидария разкрива кухина, съдържаща дисковиден каменен предмет, но при опит да напусне мястото е забелязан от пазач, арестуван и осъден, а артефактът е конфискуван. Изследователите се опитват да установят какво точно е открито, но тогава започва мистерията: двама специалисти, работещи с предмета, се разболяват тежко, състоянието им бързо се влошава, един от тях умира след два дни, другият е хоспитализиран, а нови експерти изключват отрови, радиоактивни елементи и химически агенти, установявайки, че артефактът е обикновен камък, грубо обработен, с келтски символи в кръг и странен знак в центъра, но въпреки това предизвиква необясними реакции. След още три инцидента предметът е поставен в специално хранилище в музей в Букурещ, където остава недокоснат, а механизмът на въздействието му върху човешкото тяло остава напълно неизвестен, като единствената следа е легендата за „прах от здрач“, който би могъл да неутрализира ефекта, но никой не знае какво представлява. През 2015 г. Паслару е освободен от затвора и въпреки разрушения си живот се смята за късметлия, защото ако артефактът беше останал в дома му, цялото му семейство можеше да пострада, а така мистерията на „избледняващия възел“ остава жива – артефакт на границата между историята и легендата, между науката и окултизма, между човешкото тяло и непознатите енергийни слоеве, които древните култове са се опитвали да овладеят.