Показахте ли бъдещето? Странният съветски артефакт от московския парк през 60‑те години 

Не искам да звуча като мрънкало, но Москва през 60‑те години на миналия век ми харесваше много повече от днешната. Да, днес вероятно има повече удобства и места за прекарване на топла лятна вечер, седнали в парк до буйни цветни лехи и паметници. Но през 60‑те години градът е бил по‑спокоен, по‑тих, по‑чист и животът е изглеждал по‑премерен. Но няма значение. Става дума за съветски ученик, който благодарение на любопитството си се оказва въвлечен в една невероятна история. Според разказите, тези събития са се случили през 60‑те години на миналия век в един от жилищните квартали на столицата. Ако паметта ми служи правилно, това е било в Източно Измайлово. Героят на историята е обикновен ученик, 14‑годишният Гаврила Казаков. Обикновено след училище той тичал към вкъщи, преобличал се и веднага се отправял към футболното игрище, където играел футбол два‑три часа с деца от близките квартали. Едва след това, вечер, си писал домашните. И никой не можел да го убеди да промени реда – първо домашни, после разходки. Въпреки това момчето било добър ученик, завършило годината без тройки и било сред най‑добрите ученици. Една вечер, връщайки се от футболното игрище през Измайловския парк, Гаврила забелязал ярки светлини зад малиновите и лешниковите храсти. Младият мъж, не от хората, които се страхуват, нетърпеливо отишъл да види какво става. Докато бавно се приближавал, мистериозното сияние се издигнало над върховете на дърветата и изчезнало някъде в небето, но през листата останала видима светеща светлина. Оглеждайки се внимателно, ученикът забеляза кръгъл, синкаво‑син предмет. Той блестеше и нещо се движеше по повърхността му. Гаврила се огледа, за да се увери, че няма никой наблизо, след което се приближи и се взря с интерес в предмета. Беше красив, полупрозрачен син жетон, приблизително с размерите на длан, с променящи се изображения вътре. Момчето го вдигна и започна да разглежда сцените. Наблюдаваше няколко минути – нито едно повторение. Видя космически кораби, градове, извисяващи се към небето, подводни градове с куполи, структури на Луната във формата на шестолъчни звезди и подземни бази на Марс. Показаха му също летящи влакове и автомобили, подземни механични змии или червеи с бургии вместо глави, вероятно за минно дело. Смаяният ученик сложи предмета в чантата си и хукна към дома. Не каза на родителите си за откритието си. След като си завърши домашното, Гаврила си спомни за жетона, извади го и започна да го разглежда отново. Този път показваха мъже в костюми, от подметките на обувките им струи огън, и те можеха да летят. Вместо обичайните кучета, роботи, имитиращи домашни любимци, вървяха редом с хората. Освен истински птици, по клоните на дърветата кацнаха и роботизирани. Очевидно по команда те долитаха до боклука, събираха го с човките си и го отнасяха до най‑близкото място за изхвърляне на отпадъци. Гаврила си легна, вземайки малкото същество със себе си. Не можеше да заспи; винаги се интересуваше от това, което виждаше. И както се случи, те не повтаряха нищо – показваха нови изображения. Летящи фабрики на платформи в горните слоеве на атмосферата, вероятно за да се избегне замърсяването на околната среда. Плаващи изкуствени острови. Туристически космически влакове. Огромни огледала в околоземна орбита, направени от слънчеви панели. Небесни системи за климатичен контрол. Планетата изглеждаше толкова технократична, че приличаше на космическа станция. Към сутринта момчето най‑накрая сложи предмета под възглавницата си и заспа. Майка му го събуди на следващата сутрин и Гаврила вече закъсняваше за училище. След като бързо се изми и се приготви, той грабна странната находка, скри я в чантата си и хукна към час.В училище той показал удивителния артефакт на съучениците си и на учителя си по физика Иван Васильевич Трефилов. Той погледнал предмета и онемял. Жетонът, с размерите на чинийка, прозрачен от двете страни, наподобявал необичаен екран, вътре в който се появявали изображения от някакъв научнофантастичен филм или… бъдещето. Слуховете за откритието бързо се разпространили и местен полицай дошъл в дома на семейство Казакови. Родителите се притеснили, че ученолюбивият им син е забъркал в неприятности. Но за щастие той не бил направил нищо незаконно. Полицаят поискал да види странния предмет, който се е разпространявал. След като го огледал, мъжът казал, че не бива да се оставя в къщата и че трябва да бъде изследван. Гаврила не искал да се раздели с находката, но трябвало. Местният полицай се обадил по телефона. Полицейска кола спряла пред къщата и трима мъже слезли. Единият от тях прекарал близо два часа в разговор с момчето. Той разказал обстоятелствата около откритието си и след това какво е видял вътре. Мистериозният артефакт бил конфискуван и помолили да не се споменава на никого повече, въпреки че мнозина в училище били чували за него. Така никой не разбрал какво е то. Дали тази странна джаджа е била изпусната от представители на друга цивилизация или посетители от бъдещето. Или може би земляни вече са построили всичко това в паралелна реалност и това е бил „поздрав“ оттам.