Зелено сияние над ядрени силози – инцидентът от 1963 г. 

Зелено сияние се появи над ядрени силози. Очевидец разказа за инцидента от 1963 г. Днес бих искал да се докосна до една история, която се случи по време на откритата конфронтация между две суперсили – СССР и САЩ. В исторически план тя е известна като Студената война. По същество това е била огромна поредица от събития от 1946 до 1991 г. Речта на Чърчил във Фултън бележи началото на конфронтацията със СССР. А през 1991 г. подписването на документи в Беловежката пуща окончателно сложи край на десетилетната борба за световно господство. По време на Студената война се случиха различни събития, които биха могли да се тълкуват като ескалация. Например Кубинската ракетна криза или американската инвазия в Азия. Всичко това бяха важни етапи в една голяма политическа борба. Не знам дали е съвпадение или има някаква неуловима закономерност, но през същите тези години имаше рязко увеличение на съобщенията за неидентифицирани летящи и плаващи обекти. Сякаш някакви неизвестни сили бяха станали по‑активни. В някои случаи броят на очевидците достигал стотици и хиляди. И въпреки че служителите се опитвали да обяснят всичко логично, за мнозина станало очевидно, че понякога необясними неща се случват точно около нас. Няма да описвам десетки от най‑известните случаи, но ще ви разкажа за един. Бивш служител от разузнаването разказал за него пред журналисти през 90‑те години на миналия век. Той отказа да разкрие местоположението, може би защото това все още е стратегически използвана зона. Той каза, че необяснимо събитие се е случило в един от секретните военни обекти през 1963 г. И мъжът е бил точно в епицентъра по време на инцидента. 1963 г. Глобалната геополитическа ситуация беше изключително напрегната. Никой на планетата нямаше представа какво да очаква следващата седмица, камо ли по‑нататък в бъдещето. Всеки ден водещите на новини в СССР, САЩ и други големи държави говореха за следващия кръг на Студената война. Понякога изглеждаше, че открита конфронтация може да избухне всеки момент, използвайки всеки наличен арсенал, което беше доста разрушително. Само ядрените ракети бяха достатъчни, за да взривят цивилизацията на парчета. Всички военни съоръжения в СССР, а вероятно и в чужбина, бяха в 24‑часова бойна готовност. Една единствена команда би била достатъчна и стотици бойни глави щяха да бъдат изстреляни в небето. Представител на съветските тайни служби беше на инспекционно посещение в едно от съоръженията, в които се помещаваха ядрени ракети. Докато оглеждахме съоръжението, започна да се случва нещо странно: „Беше есента на 1963 г. Небето беше облачно. Тежко. Изглеждаше сякаш се задава буря. Оловни облаци, точно както решителното настроение в нашето ръководство: да говорим с врага изключително от позиция на силата. Това изискваше редовни проверки, за да се уверим в собствената си сила.“ Докато аз и делегацията бяхме в командния пункт, започнаха прекъсвания на електрозахранването. Съоръжения като тези, разбирате, имат три независими източника на захранване. И трите не биха могли да се повредят при никакви обстоятелства. Дежурните в съоръжението веднага съобщиха, че цялото оборудване е отказало. Това беше много лош знак. Веднага се появи лошо предчувствие. Излязохме навън и видяхме нещо странно в небето: яркозелени проблясъци в гръмотевичен облак. Те сякаш се движеха хаотично в него и в един момент започнаха да се концентрират на едно място. Не знаехме какво представляват, но изглеждаше сякаш обектите в облака се държаха интелигентно. Дори предположихме, че някой ги контролира и може би са дело на човека. Какво беше? Никой не знае. Когато светкавиците се събраха, се отвори овален отвор, подобен на прозорец, и от него ярък, зелен, бих казал дори киселинно оцветен лъч се спусна към ракетните силози. В този момент нямаше време за шеги. Просто се беше отворил портал по средата на облака и от него към земята се насочваше ослепителен лъч. След това всичко потъна в мрак. Започна проливен дъжд. Прекъсванията на електрозахранването приключиха. Всички системи се върнаха към нормална работа. Оборудването беше невредимо. Ракетните силози не претърпяха видими повреди. Докладът за инцидента се озова на командното бюро. Те бяха бесни, тъй като никой от експертите не можеше да даде обективна оценка на случилото се. Тогава, както и сега, не знаехме с какво си имаме работа. Но най‑странното нещо се случи по‑късно. Подробна проверка на бойните глави разкри, че всички те са били макети на ракети. Те не съдържаха ядрен полезен товар. Всъщност макетни ракети са били съхранявани в съоръжението няколко месеца след инцидента. Разбира се, това беше скандал, но СССР имаше капацитета бързо да ги замени. Това е историята. Още един епизод, в който човечеството очевидно се сблъска с нещо необяснимо. Подобни инциденти са се случили уж в Съединените щати, които са изплували наяве десетилетия по‑късно. Тези събития обаче не са научно обосновани или потвърдени.