„Скрито е от изумрудена мъгла.“ История за сибирско село, където хората живеят до 200 години

Днес искам да ви разкажа за едно от най‑аномалните места в Русия. Покойният изтъкнат изследовател Вадим Александрович Чернобров е написал книга „Енциклопедия на мистериозните места в Русия“. В нея са описани десетки места, подобни на това, което ще обсъдим. Но има огромна разлика. Дори експертите в областта на неизвестното грубо разделят аномалните зони на две категории: животозастрашаващи, чието местоположение е най‑добре да се пази в тайна, и относително безопасни. През 1991 г. група ентусиасти се отправят към сибирската тайга. В продължение на близо два месеца те търсят място, което познават само от слухове и разкази. В крайна сметка го намират. Но пазят точното му местоположение в тайна, тъй като местните жители ги призовават да не отварят тази „кутия на Пандора“. След провеждане на серия от полеви измервания и проучвания районът е временно обявен за аномална зона. Изследователите са взели със себе си множество инструменти и разнообразно оборудване по време на експедицията. Трябва да се отбележи, че други случайни пътешественици вече са посещавали тези места преди тази група ентусиасти и именно те са дали на тези територии неофициалното име – земите на зелената мъгла. Наречени са така заради рядко явление: мъглата, според ентусиастите, тук всъщност има зеленикав оттенък. Изумрудена пелена внимателно скрива селището и пътеките, водещи до него. Тук е необичайно тихо за гора. Не бръмчат насекоми. Не пеят птици. Не се разхождат животни. Сякаш животът тук е спрял. Според очевидци има постоянна миризма на влага, сякаш току‑що е валяло. През зимата, според един източник, мъглата се задържа и благодарение на предимно иглолистната гора е зелено, почти като през лятото. Температурата е винаги над нулата, което предотвратява утаяването на снега на пластове. Това е изумителната аномалия. Когато изследователите стигнали до изумрудената мъгла и преминали през нея, те видели очертанията на къщи. Криви колиби ги посрещнали, но външният вид на сградите се оказал измамлив. Хората все още живеели там. Много стари, но все още активни. Те успели да завържат разговор с тях и споделили много интересни истории. В района, обвит в зелена мъгла, времето тече по съвсем различен начин. Поради това хората тук живеят щастливо 130‑140 години, а някои дори достигат 200. Има обаче ограничения. Не можете да напускате тези земи, иначе старостта бързо ще си вземе своето. Може би въздухът тук е различен, или земята отделя нещо, или може би има някаква мистерия в извора, бликащ в центъра на аномалията. Никой не знае. Хората са дошли тук още през 17‑ти век. Тогава се е случило събитие, което се пази в строго пазена тайна. От този момент нататък хората започнали да живеят 120‑130 години, а някои дори по‑дълго. Имало е и такива, които са се опитвали да се върнат от тайгата, но щом са стигали до ръба на зелената мъгла, са се сривали.Животните не се скитат тук и как местните жители си набавят всичко необходимо, за да оцелеят, никога не е разкрито. Изследователите ги изслушаха и се опитаха да разберат с какво се сблъскват. Те искаха да проведат изследвания, да направят измервания и да се опитат да разберат какво се случва с течение на времето в тази област. Местните жители не възразиха, но им забраниха да вземат каквото и да било отвъд зелената мъгла – нито стръкче трева, нито вода от извор, нищо друго. Трябваше да разчитат на теренна работа. Първо, на това място е имало пълна липса на радиация. Както е добре известно, на практика всяко място на Земята има минимална доза радиация. Тук обаче нямаше естествен радиационен фон. Второ, въздухът е бил наистина различен. Газов анализатор е показал, че съдържанието на водород е извън нормалните граници, достигайки 6% в сравнение със средно 0,00005%, докато съдържанието на азот е спаднало от 78% на 71%. Изследователите се опитали да намерят обяснение за аномалията. По очевидни причини съставът на водата не можеше да бъде определен. Апаратурата по това време не позволяваше бърз анализ. Въпреки това тя засече странен инфразвуков резонанс, излъчван от неизвестен източник под земята. Засечени бяха и акустични аномалии, като например дублиране на гласове. Сякаш мъглата или нещо в нея повтаряше всички реплики със закъснение от 0,1 секунди. Повторението е заснето с помощта на звукова технология. То е изолирано и по всички признаци не е принадлежало на живо същество. Диапазонът от стойности, в които хората могат да говорят или животните и птиците могат да издават звуци, варира, но е доста ограничен и не е включен в този диапазон. Що се отнася до времевата аномалия, нейното съществуване не можа да бъде потвърдено или опровергано. Часовникът работеше с нормалната си скорост, а стрелките не се „скитаха“ в различни посоки, както се беше случвало в редица други аномални зони. Самите изследователи също не са забелязали нищо подозрително или необичайно. След като завършиха работата си, те се сбогуваха с местните жители и се върнаха благополучно от експедицията. Има малко информация за толкова интересно място и дали да му вярвате или не, зависи от вас да решите.