Същества, които не приличат на хора

Изследователите по света могат грубо да бъдат разделени на два типа: такива, които активно участват в експедиции, събират полезни данни и се ръководят от собствените си чувства, и тези, които рядко напускат офисите или лабораториите си, предпочитайки практическа и експериментална работа. И в двата случая те са ангажирани с разбирането на света около тях, което е изключително важна дейност. Днес бих искал да разкажа историята на Михаил Донской, който през 1940 г. се изкачил в пещерна система в планините на Самарската област. Подземията винаги са го очаровали и той е изследвал пещери в Урал, Кавказ, Крим и много други региони. Спомняйки си младостта си, го разбирам – самият аз се осмелих да се впусна кой знае къде, без дори да подозирам риска. Един ден вървях сам през блатиста местност, проправяйки си път през сухи дървесни стволове. Прекосих блатото, обърнах се и не видях нито един дървесен ствол зад себе си – под тежестта ми всички бяха потънали в калта. За забавление взех триметрова пръчка и я забих в тинята; тя потъна напълно. Една грешна стъпка и чао. Толкова много изследователи продължават напред въпреки рисковете. Именно в Самарска област обаче Михаил преживява нещо, което си спомня с непрестанно потръпване. Изглеждаше сякаш две други мрежи се простират под основната пещерна мрежа. Дълго време те сякаш не се пресичаха, но в действителност представляваха една огромна подземна хиперсистема. Някои от тунелите изглеждаха изкуствени – стените бяха по-гладки и без петна, отколкото в обикновените пещери, сякаш нещо беше работило по тях. След като открил проход към долната мрежа, мъжът слязъл надолу и попаднал на странна зала сред тесните тунели. На светлината на фенерчето се появили метални капсули с фрагменти от стъкло и същества вътре. Те спяха, или поне така изглеждаше. От телата им се простираха множество тръби и жици, а самите те бяха изцяло потопени в бълбукаща течност. Обитателите не бяха хора; видът им беше едновременно изумителен и плашещ. Михаил излязъл на повърхността и разказал на местен журналист за откритието си. Информацията достигнала до разузнавателните служби, които го отвели обратно до мистериозната камера. Отначало никой не вярвал на невероятния разказ, но когато екипът се озовал в стаята с неразбираеми контроли, шегите приключили. Съществата бяха малко по-високи от хората, а полът им не можеше да се определи. Бълбукащата течност подсказваше, че при определени условия спящите могат да бъдат събудени. На изследователя било благодарено за съдействието, след което е помолен да подпише споразумение за неразгласяване и никога повече да не посещава мястото. Там започнали работа експерти от съветските тайни служби. Около година по-късно започнала Великата отечествена война. Михаил се записал доброволец на фронта, а през 1944 г. попаднал в болница след тежко ранение. За него битките приключили, а с тях и изследванията – физически вече не бил способен да продължи, макар цял живот да копнеел да се върне в онази подземна пещера. Какви са били тези същества? Има две основни теории. Първата е, че са били представители на неизвестна древна цивилизация. Втората е, че са били извънземни, които са пристигнали на Земята в някакъв момент и по някаква причина са си направили убежище дълбоко в пещерите на Самарската област. Между впрочем, подобни съобщения са били докладвани от различни изследователи и в по-късни години. Например, през 1996 г. спелеолог от обществена организация съобщи за подобно откритие по телевизия Самара в предаване по канала Рен-ТВ. Въпреки това, подобни твърдения все още остават научно непотвърдени.