Проект „Skywater“ (1964–1988 г.): Епохата на амбициозното федерално засяване на облаците, управлението на водите и модифицирането на времето

В средата на двадесети век Съединените американски щати, както и други редица индустриално напреднали държави, се сблъскват с нарастващия недостиг на жизненоважни водни ресурси, като бързоразвиващата се икономика, интензивното земеделие в полусухите региони и постоянното растящо население поставят сериозни предизвикателства пред повечето инфраструктурни решения като язовири, водоохранилища и канали. В този исторически и технологичен контекст се ражда една от най-мащабните, дългосрочни и амбициозни федерални научни програми, известни под името Проект „Skywater“. Започнал официално през 1964 г. и продължил две десетилетия и половината до 1988 г., проектът е създаден с цел изследване, развитие и прилагане на практиката на технологии за модифициране на времето най-вече чрез процеса на засяване на облаците. Управляван от Отдела за управление на атмосферните водни ресурси, той се превръща в крайъгълен камък за американската приложна метеорология, оставяйки трайна следа в историята на научните експерименти с атмосферните процеси. Проектът „Skywater“ не е просто теоретично упражнение в лабораторни условия, а е насочен към решаването на конкретни географски и икономически проблеми в западната част на САЩ, фокусирайки своите ресурси и полеви експерименти върху две основни направления. Първото от тях се запознахме с увеличаване на снежната покривка през зимата в планинските райони на Запада, където Скалистите планини и другите масиви играят ролята на естествени водни кули, натрупвайки огромни количества сняг, чието пролетно топене захранва речните басейни, напоителните системи и язовирите, обслужващи милиони хора, докато чрез целево засяване на зимните орографски облаци със сребърен йодид учените се опитват да получат по-обилни снеговалежи, които да надхвърлят естествените норми и да осигурят допълнителен воден обем. Второто направление е насочено към увеличаване на валежите през вегетационния период в района на Високите равнини, които често страдат от суши и липсват достатъчно влага през критичните месеци от развитието на земеделските култури. Един от най-ясните показатели за грешката и сериозността на проекта за неговото финансиране, защото в своята епоха, когато държавните инвестиции в научни изследвания постигат връх, програмата със създаден бюджет. Заделените средства само за изследователска и оперативна дейност през финансовата 1976 година възлизат на внушителните 4,65 милиона долара, а за да се осигури плавен преход в бюджетния цикъл на федералното правителство, са предвидени допълнително 1,63 милиона долара за предходното тримесечие. Очакваната бюджетна сума за търсене на финансова 1977 година отново се задържа на ниво от 4,65 милиона долара, като изключително интересен детайл от разпределението на тези ресурси е фактът, че приблизително 78 процента от общия бюджет на програмата са били директно предназначени за възложени външни изследвания в партньорство с университети и частни научни институти или за пряко финансово подпомагане на щатски и местни програми за засяване на облаци. Засяването на облаците в рамките на проекта следва физическите принципи на облачната микрофизика, където в естествени условия много облаци съдържат суперохладени водни капки. Въвеждането на изкуствени ядра чрез генератори или самолети предизвиква бързо замръзване, образуване на ледени кристали и следващ снеговалеж или дъжд. Въпреки това теоретичната обосновка на изследователите се сблъсква с огромен брой практически трудности, включително трудната статистическа проверка на валежите, въпросите за екологичното въздействие на сребърния йодид и геополитическите дебати относно преразпределението на влагата между съседни територии. Когато проектът „Skywater“ стартира официално през 1988 г. след почти четвърти век, той оставя след себе си грамаден обем от научни данни, технически доклади и емпирични наблюдения. Макар и да не докаже универсалното решение на сушата, те усъвършенстват изключително много срещу методите за наблюдение на времето, радарната техника и разбирането за облачната динамика. Днес, десетилетието по-късно в епохата на засилващи се климатични промени, натрупаният опит от тази амбициозна федерална програма остава фундаментална база за научни изследвания в областта на управлението на атмосферните водни ресурси.