3D печатаните растителни смеси и настъпването на индустриалната хранителна сурогатна криза в съвременния свят

Когато човек посяга към хладилния щанд в супермаркета за една обикновена, качествена пържола, дълбоко в себе си той очаква да получи истински, чисти животински мускулни влакна, които са били оформени от природата през вековете, а не лабораторно сглобена субстанция, излязла от някой промишлен цех. Една съвсем нова и зловеща вълна от технологично създадени сурогати обаче радикално променя начина, по който се изработват така наречените алтернативи на месото, тласкайки човечеството все по-дълбоко в пропастта на свръхпреработената индустриална храна. Компании като базираната в Израел корпорация Steakholder Foods вече агресивно въвеждат на световния пазар технология за триизмерен печат с множество дюзи, предлагайки растителни продукти под търговски марки като „Perfecta“, които се рекламират лицемерно като „екологични и здравословни“, макар реалността зад тях да е плашеща.Вместо да отглеждат качествен добитък на чисти пасища или да обработват цели, непреработени хранителни продукти от природата, индустриалните 3D принтери за храна зареждат две отделни вискозни смеси в специални патрони под високо налягане, където първата смес се състои от обезмаслено соево брашно, вода и химически изолати, служещи за структурен „мускул“, докато втората е гъста синтетична емулсия от масла с високо съдържание на линолова киселина и вода, имитираща мазнина. За да се запази крехката цялост на тези крайно нестандартни смеси с високо съдържание на влага при преминаването им през дюзите за екструдиране без да се разпаднат на каша, производителите са принудени да добавят метилцелулоза – синтетичен хидроколоид, получен от дървесна целулоза, който парадоксално се използва масово и като медицинско слабително средство за увеличаване на обема на чревното съдържимо в аптечните лекарства без рецепта.Принтерът полага тези химически смеси слой по слой по предварително зададени дигитални схеми, фалшиво имитирайки геометричния вид на естествената вътрешно-мускулна мраморизация, но макар корпоративните маркетинг специалисти да представят това като върховен пробив в дизайна на храните, процесът на практика унищожава остатъците от здравословно хранене, заменяйки прости земеделски суровини със силни емулгатори, структурообразуващи гуми и бездушно машинно производство. Практическият съвет към всеки разумен потребител е да проверява изключително внимателно етикетите и списъка със съставките, като търси съставки като „метилцелулоза“, „изолат от соев протеин“ и „емулсии от хидрогенирани масла“, а при предпочитание към истински растителни храни да се придържа към цели бобови култури, темпе и леща, вместо към реконструирани индустриални матрици. Опитът да ни убедят, че излязлата от принтер дървесна целулоза, напоена със соев изолат и химически масла, е бъдещето на човешката диета, е поредното доказателство за дълбоката ценностна и здравна деградация на съвременната хранителна индустрия, която е готова да ни продаде пластмасов сурогат под формата на храна, стига това да носеше огромни печалби на нейните създатели.