Срамежливи „цветни мечки“: Тези същества се виждат само веднъж в живота

Историята е базирана на доклади на група американски изследователи, които са се явили доброволно да отидат в джунглата на Амазонка, за да открият мистериозни същества. Те са много срамежливи и ми отне 22 години в джунглата, за да ги видя. Работата е там, че тези същества притежават невероятно обоняние. Чрез усещане на звуци те може да определи какво се приближава - голямо състояние, познато животно, хищник, плъзгаща се змия или бягането на паяк. Това може само да се отчасти да се нарече слух, защото според нашите данни тези същества едновременно усещат не само звук, но и вибрации и трептения във въздуха и земята. Те успяват да открият неща, които нашите мрежи, ако ли инструментите ни, едва могат да доловят. Благодарение на това, тези мистериозни обитатели на джунглата са оцелели доста успешно в продължение на десетки хиляди години. Те общуват помежду си по любопитен начин: мърморят много тихо под носа си. Никой наблизо не може да го чуе, освен самите тях. Рецепторите им позволяват да „чуят“ речта на съседите и да реагират по същия начин. Тези малки същества нямат много добро развито зрение. Това вероятно се компенсира от сложна система за откриване на шумолящи звуци, анализ на едва доловите вибрации и невероятно остър слух. Малки животни могат да се видят близо до големия цвят. Те винаги се катерят в този център на цветето и се угощават с цветен прашец. Това е много забавно зрелище. Представете си малка маймунка с котешко лице (те са най-сходни), която съдържа тичинка с лапата си, навежда я към себе си и започва да облизва цветния прашец, като в процеса се покрива изцяло с него. Телата им са покрити с къдрава козина. Живеят на ята от 7-8 индивида. Благодарение на уникалната си способност да следят обкръжението си, те на практика нямат естествени хищници. За да ги проследим, трябваше да използваме огромен брой камери и да прекарваме дни наред на различни места, камуфлирани като мъхести скали, близо до цветя, които уж щяха да привлекат вниманието им. Минаха месеци, но не постигнахме резултати. След това обратното броене се превърна в година. През това време открити два вида птици и 17 вида неизвестни досега безгръбначни. Нашата цел обаче бяха мистериозните малки животни, които местните племена наричаха аючо – „цветни мечки“. Именно заради тези същества пътувахме до Амазонка, опитвайки се да намерим потвърждение на разказите на местните. Според тях срещата с тези мънички същества е в най-добрия случай преживяване, което се случва веднъж в живота, и не всеки опитен воин е имал възможността да ги види. Излишно е да казвам, че шансовете на аутсайдерите намаляваха с всяка година, която прекарваха в джунглата. Трябваше да възстановявате колибите си няколко пъти, защото се износва. Също така трябваше да смените фотоапаратите и оборудването си, тъй като като продължителните дъждове, високата влажност и жегата просто караха оборудването да се повреди. И въпреки това, нашата 22-годишна криптозоологична експедиция завърши успешно. Цветните мечки се появяваха на едно от местата, на които се надяват. Малките същества се държаха доста тревожно. Докато едно от тях накланяше тичинка и ядеше, останалите стояха мирно, слушаха и душеха. Сигурно са заподозряли нещо или са усетили промяна в обкръжението си. Може би са били объркани от камерата, която се опитваме да прикрием като познат обект от джунглата. В последната сметка нещо ги изплаши и за части от секундата те скочиха от цветето на земята. Цветните мечки са невероятни криптиди от Амазонка. Смята се, че живеят в дупки, въпреки че някои твърдят, че са ги виждали да се катерят високо по дървото, било то за да събере цветя и прашец, било то защото домовете им са се намирали там. Като цяло, аючхо може да се счита за едно от най-плахите и предпазливи същества в дивата природа. Разкажете на местните жители за тях обаче са изключително интересни. Предполага се, че животните проявяват емоции и чувства, подобни на тези на хората. Може би са интелигентни и имат развито социално общество в рамките на малка общност? Информацията в момента е много ограничена. За да се справят дългосрочни заключения, са необходими допълнителни наблюдения. Ние продължаваме да живеем в Амазонка и поставяме всички повече капани, за да уловим тези малки същества. Нашият опит показва, че ако не искате това, което търсите, в рамките на седмици или месеци (толкова винаги траят експедициите), това не означава, че не съществува. Това просто означава, че не сте чакали достатъчно дълго и не сте положили достатъчно усилия. Що се отнася до аючо, ще се опитаме да разширим знанията си въз основа на по-нататъшни срещи с тези невероятни същества.