ФЕНТЪЗИ ОБРАЗИТЕ: ПОРТАЛИ КЪМ ДРУГИ СВЕТОВЕ, СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИШНИ ЖИВОТИ И ВДЪХНОВЕНИЕ ОТВЪД РЕАЛНОСТТА

Фентъзи образите никога не са били просто измислица, нито случайна игра на въображението, нито художествена прищявка на творци, които търсят начин да избягат от реалността, а са врати, които се отварят без ключ, портали, които не изискват магия, защото самото човешко съзнание е магията, която ги активира. Когато човек види фентъзи сцена, картина, анимация или дори един-единствен образ, който сякаш идва от друг свят, понякога се случва нещо, което логиката не може да обясни — възниква усещане за познатост, за връзка, за спомен, който не принадлежи на този живот, но който душата разпознава мигновено, сякаш е била там, сякаш е живяла в този свят, сякаш е обичала, страдала, летяла, воювала и създавала в него. Красивата жена със сияйни очи, елфът с лъка, замъкът от кристал и драконът, който лети над планините, не са просто плод на въображението на художници и писатели, а докосват нещо дълбоко, нещо древно, нещо, което живее в нас отдавна, носейки памет и връзка с други светове, други животи и други измерения, които съществуват паралелно с нашия, но които виждаме само когато съзнанието ни се отвори достатъчно и душата ни позволи да си спомни. Образът като спомен е явление, което мнозина изпитват, но малцина разбират, защото когато човек види фентъзи образ в снимка, филм, картина или сън и усети, че познава това място или същество, това не е илюзия, а спомен, запечатан в съзнанието, който се активира от визуален стимул – може би спомен от предишен живот, може би от паралелна реалност, може би от сън, който е бил повече от сън, доказвайки че умът не измисля, а помни. Някои хора са по-чувствителни към тези сигнали, виждайки и усещайки повече, защото техният ум е като антена, която улавя честоти от отвъдното, от световете, съществуващи паралелно с нашия, и когато видят картина на фея, елф или принцеса, те не просто я възприемат визуално, а я усещат и помнят. Световете на магията с техните феи, дракони, елфи, принцеси, магьосници и духове са отражение на реалности извън нашето възприятие, правейки фентъзи жанра прозорец към други светове, където всяка приказка, анимация или сцена с магия и летящи кораби е отражение на свят, съществуващ някъде другаде, към който се потопяваме, за да си спомним за живота, в който сме били елфи, летели сме с дракони или сме били магьосници и лечители. Тези образи действат като кодове, които отключват паметта, свързвайки ни с забравена част от самите нас, което обяснява защо вдъхновението отвъд реалността е явление, при което творци като писатели, художници и музиканти усещат как идеите им идват отвън, насочвани от съзнание отвъд реалността, от същество от друг свят или от енергия, която иска да се прояви. Невидимите създания като феи, духове и водачи посещават творците в сънищата и моментите на тишина, внушавайки и вдъхновявайки раждането на приказката, картината или песента, когато човек е чист и готов да приеме прожекционния екран на съзнанието, върху който се появяват образи от други светове. Когато човек гледе фентъзи филм и се разплаче или види снимка на магическо същество и се разтрепери, това е реакция на душата, която разпознава, си спомня и се свързва чрез тези образи-ключове, водещи ни към пробуждане и завръщане към самите нас. Разликата между онези, които виждат фентъзито като измислица, и онези, които го усещат като истина, не е в интелекта, а в съзнанието, защото свързаният със себе си човек започва да вижда със сърцето, карайки образите да оживеят, картините да говорят, а музиката да лекува. В крайна сметка, фентъзи образите не са просто забавление, а са кодове, портали и спомени, които ни връщат към преживени светове, бивши същности и забравени истини, свързвайки ни дълбоко със самите нас, с нашето съзнание и с цялата вселена.