ИЗБОРИТЕ СЛЕД СМЪРТТА СПОРЕД АЛЕКС КОЛИЕР: КАК ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ КАПАНА НА ТУНЕЛА НА СВЕТЛИНАТА И ДА СЕ ВЪРНЕМ В ОРИГИНАЛНОТО ИЗМЕРЕНИЕ

Според възгледите на Алекс Колиер физическата смърт не е край на съществуването, а начало на най-важния избор, който душата прави. В мига, когато човек напусне тялото си, съзнанието се освобождава от ограниченията на материята и започва да възприема реалност, която е била невидима по време на земния живот. Тогава пред него се появяват различни възможности и именно в този момент според Колиер се решава съдбата на душата. Той твърди, че повечето хора автоматично се насочват към ярък тунел на светлината, изпълнен с чувство на спокойствие, любов и привличане. Тази светлина изглежда позната, безопасна и топла. Често се появяват образи на починали близки, духовни водачи или същества, които убеждават душата да продължи напред. Според тази теория обаче това не е истинското освобождение, а механизъм за връщане към цикъла на преражданията. Душата преминава през преглед на живота си, преживява отново своите успехи и грешки и накрая бива убедена, че има още уроци за учене и още задачи за изпълнение. Така тя приема ново въплъщение и се завръща на Земята, без да помни напълно предишните си съществувания. Според Колиер този процес се повтаря отново и отново в продължение на много животи. Всеки път паметта се заличава, а съзнанието започва отначало, вярвайки че живее единственото си съществуване. Именно загубата на паметта според него е основното средство, което поддържа цикъла. Ако човек можеше да си спомни всичките си животи, своя истински произход и безкрайната си същност, той би погледнал на реалността по съвсем различен начин. Затова според Колиер същинската битка не е между добро и зло, а между спомнянето и забравянето. Той твърди, че има и втори избор. Вместо да последва автоматично тунела на светлината, съзнанието може да спре, да се успокои и да насочи вниманието си в друга посока. Вместо към светлината, то може да погледне към безкрайната вселена и да си спомни своя древен произход. В този момент душата започва да осъзнава, че е съществувала много преди настоящия живот. Според тази философия всеки човек произхожда от огромна космическа реалност и е бил свободно съзнание преди раждането си на Земята. Земният живот се разглежда като временен етап от много по-велико пътешествие. Когато това осъзнаване се върне, страхът от смъртта започва да изчезва. Тялото се възприема като временен инструмент, а не като истинската идентичност. Душата разбира, че никога не е била ограничена до физическата форма и че истинският ѝ дом се намира отвъд пределите на материалния свят. Колиер подчертава, че осъзнатостта е най-важният фактор в целия процес. Според него подготовката за този избор започва още по време на живота. Колкото повече човек развива вътрешно съзнание, наблюдение и независимост на мисленето, толкова по-голям е шансът да остане буден след смъртта. Ако през целия си живот човек е следвал сляпо чужди мнения и външни авторитети, има вероятност да направи същото и след напускането на тялото. Но ако е развил способността да мисли самостоятелно и да усеща собствената си истина, тогава може да разпознае различните възможности пред себе си. В тези учения свободната воля е върховният закон на съществуването. Според Колиер никоя сила не може да принуди душата да избере нещо против нейната воля. Всяко решение принадлежи на самото съзнание. Дори когато човек се чувства слаб, изгубен или объркан, дълбоко в него съществува вечна същност, която притежава огромна сила и знание. Целта е тази вътрешна сила да бъде възстановена чрез осъзнаване. Според тази гледна точка смъртта не е момент на безпомощност, а момент на възможност. Тя е врата към по-голяма реалност, в която човек може да избере собствената си посока.Последователите на тези идеи вярват, че отвъд земната матрица съществуват безброй светове, измерения и форми на живот. Те смятат, че космосът е много по-жив и населен, отколкото си представя официалната картина на света. Завръщането към оригиналното измерение според тях означава възстановяване на изгубената връзка с този огромен космически дом. Това е състояние на свобода, в което съществото вече не се нуждае от реинкарнационния цикъл и от ограниченията на физическата реалност. От тази перспектива всеки човешки живот е възможност за пробуждане. Всяко предизвикателство, всяка загуба, всяка трудност и всяка победа могат да помогнат на съзнанието да си спомни кои сме в действителност. Колкото по-близо е човек до това вътрешно припомняне, толкова по-подготвен е за избора след смъртта. Според Алекс Колиер най-важното нещо е да се помни, че съзнанието е свободно. То не е длъжно да следва никоя светлина, никой глас и никоя външна сила. То има способността само да избере своята посока. В неговата философия истинското освобождение идва тогава, когато душата си спомни своя произход, откаже да действа от страх и се довери на собствената си божествена същност. Тогава вместо да се върне в поредния цикъл на прераждане, тя може да се насочи към необятната вселена и да се завърне в своето оригинално измерение, откъдето според тези учения е започнало цялото ѝ космическо пътешествие.