Проект „Стормфюри“ (Project STORMFURY)

Това беше амбициозна експериментална програма за изследване на възможностите за въздействие върху урагани, провеждана в периода между 1962 и 1983 г. Предложената методика за въздействие включваше изкуствено стимулиране на конвекцията извън стената на окото на урагана чрез „засяване“ със сребърен йодид. Смяташе се, че засилената конвекция ще си съперничи с първоначалната стена на окото и ще доведе до нейното преобразуване с по-голям радиус, като по този начин – чрез частично запазване на момента на импулса – ще се постигне отслабване на най-силните ветрове.

Тъй като разрушителният потенциал на урагана нараства рязко с усилването на ветровете му, дори намаляване с 10% би било от полза. Опити за въздействие бяха предприети при четири урагана в рамките на осем различни дни. В четири от тези дни скоростта на вятъра намаля с между 10 и 30%. Липсата на ефект през останалите дни се тълкуваше като резултат от неправилно изпълнение на процеса на засяване или от неподходящ избор на обекти за въздействие.

Тези обнадеждаващи резултати бяха поставени под въпрос в средата на 80-те години, тъй като наблюденията върху урагани, които не са били подложени на въздействие, показаха следното:

Че засяването на облаците има малък шанс за успех, тъй като ураганите съдържат твърде много естествен лед и твърде малко преохладена вода.

Че положителните резултати, отчетени при експериментите със засяване през 60-те години, се дължат на невъзможността да се направи разграничение между очакваните последици от човешката намеса и естественото поведение на ураганите.