ДРЕВНОСТТА, КОЯТО ГОВОРИ ЗА ЕЛФИ, ДРАКОНИ, ФЕИ, РУСАЛКИ И СЪЩЕСТВА, КОИТО НЕ СА ИЗЧЕЗНАЛИ, А СА СЕ ИЗМЕСТИЛИ В ДРУГА ЧЕСТОТА

Според някои езотерични и мистични възгледи древните легенди не са просто измислени приказки, създадени за забавление на хората, а избледнели спомени за време, в което човечеството е възприемало много повече от видимия свят. В тази гледна точка елфите, феите, драконите, самодивите, русалките, духовете на гората, пазителите на планините, водните нимфи и всички онези същества, които днес наричаме митични, не са изчезнали. Смята се, че те просто са се оттеглили в други честоти на съществуването, в други плътности на реалността, които продължават да съществуват паралелно на нашия свят, но вече не са достъпни за обикновеното човешко възприятие. Според тази философия древният човек е живял в много по-тясна връзка с природата, със земята, с циклите на живота и с невидимите сили около себе си. Светът не е бил разделен на материален и духовен. Границата между видимото и невидимото е била значително по-тънка и много хора са вярвали, че могат да общуват със същества от други нива на реалността. Елфите са били възприемани като пазители на горите и носители на древна мъдрост. Феите като същества на въздуха и светлината. Самодивите като тайнствени женски същности, свързани с природните сили. Русалките като пазителки на водните пространства. Драконите като древни сили на знанието, трансформацията и енергията. Интересното е, че подобни образи присъстват в култури по целия свят, независимо че често са били разделени от огромни разстояния и различни исторически епохи. Според езотеричната интерпретация това не е случайност. Смята се, че различните народи са описвали едни и същи явления чрез различни имена и символи. Това, което за едни е било елф, за други е било дух на гората. Това, което за едни е било дракон, за други е било небесен пазител или енергийно същество. В тази перспектива легендите представляват фрагменти от изгубена памет за време, когато световете са били много по-близо един до друг. Според тези възгледи човечеството постепенно е започнало да губи връзката си с невидимото. С развитието на материалното мислене, съсредоточаването върху физическия свят и отдалечаването от природата способността да се възприемат по-фини реалности е започнала да отслабва. Светът е станал все по-плътен и вниманието все повече се е насочило към материята. Така древните същества не са престанали да съществуват, а постепенно са престанали да бъдат възприемани. Според тази идея те са останали на своето място, но човечеството е променило своята честота на възприятие. Все едно два свята съществуват един до друг, но вече не се пресичат както преди. В тази философия реалността често се сравнява с огромно поле от честоти. Както радиото може да улови различни станции чрез промяна на настройката, така и съзнанието може теоретично да възприема различни пластове на съществуването според собственото си състояние. Смята се, че древните шамани, друиди, лечители, жреци и мистици са били хора, които са умеели да се настройват към тези по-фини честоти и затова са имали достъп до светове, скрити за останалите. Те са били пазители на знание за порталите между реалностите, за невидимите сили на природата и за връзката между човека и космоса. Според тези възгледи старите легенди за магически гори, свещени извори и мистични планини не са случайни. Смята се, че определени места на Земята са притежавали по-силна връзка с други измерения и поради това са били смятани за свещени. Именно там според митовете хората най-често са срещали самодиви, горски духове, феи и други необикновени същества.Времето е минало, цивилизациите са се променили, но легендите са останали като ехо от една по-древна памет. Според тази философия причината днес да възприемаме тези истории като фантазия не е защото са били лъжа, а защото съвременното съзнание е изгубило езика, чрез който да разбере подобни преживявания. Невидимото е било сведено до митология, символ или приказка. Но според езотеричната гледна точка зад приказката винаги е стояло зрънце от по-дълбока истина. Затова древните истории продължават да вълнуват хората и днес. Те събуждат усещането, че светът може да е много по-голям и по-загадъчен, отколкото изглежда. Че може би някъде отвъд границите на обикновеното възприятие съществуват реалности, които продължават да живеят редом с нашата. Че елфите, драконите, феите, русалките и самодивите не са непременно изчезнали, а просто принадлежат на пластове от съществуването, до които съвременният човек рядко достига. В тази перспектива светът не е едноизмерно място, а огромна многопластова реалност, изпълнена с безброй нива на живот, съзнание и възможности, които чакат да бъдат преоткрити. И може би най-важното послание на всички тези древни легенди е не дали тези същества съществуват буквално, а напомнянето, че реалността може да бъде много по-широка от онова, което очите виждат, и че човешкото въображение понякога пази спомени за светове, които все още не сме научили как да разбираме.