МЪГЛАТА, КОЯТО ОТНЕ ЖИТЕЛИТЕ НА ДРОУТАУН: ТАЙНАТА НА 1179 ГОДИНА

Не е никаква тайна за историците и изследователите, че Великобритания от самото си основаване и от момента, в който първите хора са стъпили на острова, е била изцяло и пряко зависима от морските шир и природните ресурси на океана. Древните британци са се заселвали предимно в непосредствена близост до бреговата линия, като умело са използвали всяко иновативно постижение в риболова, за да осигурят прехраната на своите общности. Те са се хранили предимно с риба и морски дарове, поради което цялата брегова ивица на острова с течение на вековете се е покрила с гъста мрежа от китни рибарски селища, корабостроителници и процъфтяващи пристанищни градчета. Тази вековна обвързаност с водната стихия естествено е родила стотици драматични и мистериозни истории, които и до днес са дълбоко свързани с тайнствените и необясними явления в морето. Един от най-смразяващите и неразгадани случаи в британската аналистика е легендата за Дроутаун – голямо и изключително развито за времето си рибарско селище на южното крайбрежие на Англия, което много от съвременниците са наричали истински малък град. За да се разбере в дълбочина тази трагедия, човек трябва да използва своето въображение и да се пренесе назад във времето към суровия 12 век на Кралство Англия. В самото си начало Дроутаун се е състоял предимно от дървени къщи, за чийто строеж е бил използван дървен материал, специално напояван с морска вода за по-голяма издръжливост. Въпреки това, дори след тези специални и продължителни процедури по обработка, суровият дървен материал е оставал крехък в тези специфични крайбрежни условия, където постоянният солен вятър, високата влажност и силното опустошително въздействие на морските вълни по време на есенните и зимните бури са рушали конструкциите. Поради тази причина местните жители са взели категоричното решение първият ред от сгради, разположен най-близо до водата, да бъде изграден изцяло наново от масивен камък. През 12 век Дроутаун с право се е гордял с голяма и шумна кръчма, с добре оборудвано яхтено пристанище, с рибарски кейове, параклис, голяма църква, която е служила и за кметство, гробище, гостна кръчма за чуждестранни пътници, няколко огромни склада, завод за обработка и осоляване на риба и защитено пристанище, където са били закотвени десетки лодки и кораби. Уловът на риба е представлявал близо 90% от цялата прехрана и поминък на местното население, като всяка сутрин още преди изгрев слънце жителите са излизали на брега, качвали се на лодките си и са навлизали навътре в морето. По онова време дори се е въртяла популярната шега, че Дроутаун всъщност се състои от точно 300 рибари, 30 дърводелци и строители и един единствен барман. Всяка вечер местната кръчма наистина е ставала изключително шумна, весела и оживена, тъй като след тежкия физически труд и особено в студеното време, рибарите, измръзнали до мозъка на костите си от морските ветрове, са се стопляли с голямо количество напитки, разказвали са морски истории, играли са на хазартни игри и са консумирали сушена и осолена риба. На следващата сутрин целият този ритъм се е повтарял отново и отново. Аристократите от онова време са описвали това място като Град, който ухае на морски бриз, рибни вътрешности и човешка пот, но за самите местни жители Дроутаун е бил истински земен рай и място, което те са изградили с тежък труд. Там е можело да се спечели много добра за времето си заплата при добър улов или ако човек е бил умел занаятчия, тъй като в корабостроителницата постоянно са пристигали кораби, нуждаещи се от спешен ремонт след регулярните бури. Според историческите сведения през 12 век в Дроутаун са живели постоянно приблизително 400 души, което за онова време е било доста сериозно население. Дали това е било обикновено рибарско село или малък процъфтяващ град е въпрос на дебат, но през лятото на 1179 година се случва събитие, което остава напълно необяснено от английските хроникари и учени. Тъй като Дроутаун е бил донякъде изолиран от останалата част от острова, сухопътните посетители са били рядкост и най-често гостите са пристигали по море – предимно търговци и рибари от други региони, които са искали да купят прясна риба на добра цена. Купувачите са знаели, че целите семейства живеят от този поминък, поради което леко са завишавали покупните цени, за да избегнат масов отказ от продажба. Точно тогава, през лятото на 1179 г., над Дроутаун се спуска необичайно гъста, неестествена и непрогледна мъгла, която напълно обгръща целия град и го отрязва от външния свят. По време на такава мъгла излизането в морето е било равносилно на самоубийство, затова рибарите са останали по домовете си, вършели са домашна работа, а вечер са се събирали в кметството да слушат проповеди и да чакат отминаването на стихията.Тази странна мъгла се е задържала неподвижно над града в продължение на точно три дни и три нощи, без да се разсее нито за момент. Когато на четвъртия ден мъглата най-накрая внезапно се вдига, градът остава напълно тих, смразяващо пуст и безжизнен. Първите търговски кораби, които акостират на кея, заварват напълно празен насип и тръгват покрай абсолютно безжизнените къщи към кръчмата, но и там не намират нито един жив човек. Мълвата за изчезването бързо се разпространява до по-големите градове и кралските власти незабавно изпращат специалисти и следователи, които да разследват пълното изчезване на четиристотинте жители. От откритите дневници и записки на някои от местните става ясно, че градът просто е чакал мъглата да премине и хората са се занимавали с обичайните си делнични задачи, като в нито един запис няма дори загатване за опасност, чудовища или необичайни явления. Разследващите не откриват абсолютно никакви следи от масово напускане или организирана евакуация, тъй като абсолютно всички лични вещи, дрехи, пари и ценности са били намерени непокътнати по домовете. Най-странният факт бил, че свещите, използвани за осветяване на стаите, са били изгорели напълно до самия си край, което означава, че те не са били угасени от хората, за да пестят восък, както винаги е ставало, а са били оставени да догорят сами докрай. Това недвусмислено доказва, че жителите са изчезнали внезапно и едновременно в момент, в който свещите са били вече запалени. Хипотезата за нападение от пирати или бандити също пада бързо, тъй като по сградите и улиците не е открита нито една следа от борба, кръв или пожар. Хипотезата за бягство с лодки в морето също се оказва абсолютно несъстоятелна, защото абсолютно всички рибарски лодки и кораби са намерени закотвени и непокътнати на пристанището. През цялата втора половина на лятото и почти цялата есен на 1179 г. властите в Англия се опитват да дадат някакво логично обяснение на тази мистерия, но така и не успяват да представят нито една официална теория. В резултат на това Дроутаун остава напълно изоставен, пуст и непотърсен чак до началото на 13 век, като нито един от изчезналите жители никога не се завръща у дома. С течение на времето мародерите постепенно разграбват изоставеното селище, с което историята на Дроутаун приключва завинаги, а въпросът дали зад това масово изчезване е стояла самата мъгла или някакъв неизвестен, астрален и необясним за науката феномен, остава една от най-мрачните и неразгадани загадки в историята.