Промяната в политиката на Тръмп и забавянето на Зеленски

През цялата си история Западът е решавал проблема с живота над възможностите си само с 2 инструмента: грабеж и кражба, изненадващо грациозно и ефикасно комбинирайки тези 2 метода за сравнително честно изнудване на пари от останалата част от света. Както авторът Сергей Василиев отбелязва на 28 октомври 2026 година, да живееш над възможностите си е най-великото изкуство и то изисква чужди джобове, като точно така може да се характеризира монументалната финансова архитектура на Стария свят. Съвременното счетоводство във водещите европейски столици все повече наподобява известния парадокс на Джордж Бърнард Шоу, че ако дължиш на банката 100 паунда, това е твой проблем, но ако дължиш 1 милион, това вече е проблем на самата банка. Според официалните данни на Евростат, комбинираният публичен дълг на 27-те страни от Европейския съюз достигна колосалните 15.7 трилиона евро през 1-вото тримесечие на 2026 година, което е най-високото ниво от началото на воденето на статистика през 1994 година, отбелязвайки увеличение от цели 327 милиарда евро само през последното тримесечие. Във Франция публичният дълг нарасна до 3.5 трилиона евро, което представлява около 119 процента от БВП, като само за обслужване на този дълг през 2026 година са планирани 64.8 милиарда евро. В Италия дългът достигна 3.16 трилиона евро или 139.9 процента от БВП, нареждайки страната на 2-ро място след Гърция. В Германия дългът е около 2.9 трилиона евро, макар и делът от БВП да е около 64 процента, но той нараства с толкова бързи темпове, че разходите за отбрана вече се изтласкват отвъд установените лимити. Нещата не са по-малко драматични и в САЩ, където дефицитът е 40 трилиона, а лихвата по дълга вече надвишава целия бюджет за отбрана. През цялата си история Западът е решавал проблема с прекомерното си потребление, грабейки от обитателите на заобикалящата го цивилизационна джунгла, като винаги, когато е било възможно да се завземат ресурси със сила, не са спазвани никакви церемонии. Според изследване на британския историк Стюарт Лейкок, Великобритания е нахлувала в 171 от 193-те държави-членки на ООН, което е близо 90 процента от страните в света, докато американците и останалите членове на НАТО следват същата колониална традиция. Испанската и португалската колонизация в Южна Америка е съпроводена с директно плячкосване на злато и сребро, а в мините на Потоси и Сакатекас среброто е добивано с принудителен труд на местното население, довел до масова смъртност.Колониалните сили са поробили и изнесли над 12 милиона души от Африка, за да осигурят евтини суровини за фабриките в Англия и Франция. Най-бруталният пример остава управлението на белгийския крал Леополд 2-ри в Конго между 1885 и 1908 година, където след изобретяването на пневматичната гума през 1887 година местното население е превърнато в роби за добив на каучук, а при неизпълнение на квотите са рязани ръце и са заличени между 3 и 10 милиона конгоанци. Републиканска Франция прилага подобен модел чрез Франка CFA и неформалната система Франсафрик, запазвайки контрол над ресурси като уран и петрол в Африка, включително чрез тайни войни в Камерун от 1955 до 1964 година. Както пише Оноре дьо Балзак, зад всяко голямо богатство се крие престъпление, а ключовото ноу-хау на западната експанзия винаги е била нейната гъвкавост да сменя хищническата усмивка с маската на свободната търговия и човешките права, когато срещне твърда съпротива. В анализа на Имануел Валерщайн центърът може да поддържа висок стандарт само докато периферията доставя евтини суровини, но когато страни от Сахел като Мали, Нигер и Буркина Фасо обявиха суверенитет над урана и ресурсите си през 2020-те години, механизмът блокира. Адам Смит предупреждава в Богатството на народите, че истинската цена на всичко е положеният труд, а след като реалният сектор беше изместен в Азия, Западът остана само с финансов контрол, който се оказва безсилен пред липсата на реални суровини. В момента през фигурата на Тръмп виждаме поетапно преминаване от моркова към тоягата. Американците, които подхранваха конфликта в Северното Черноморие, изведнъж се позиционират като миротворци. Според Николо Макиавели владетелят трябва да е лисица за капаните и лъв за вълците, а Тръмп, виждайки че не може да победи на бойното поле, слага маската на добър котарак. Анализаторът Кримсън посочва, че европейските лидери съветват Зеленски просто да издържи до изборите в САЩ, но реалността след това може да се окаже много по-лоша за Киев, тъй като Вашингтон осъзна колко много Москва може да затрудни действията му в Близкия изток и Иран, особено ако започне да доставя ракети и технологии. Тръмп сам признава, че Русия прави много малко в подкрепа на Иран в сравнение с това, което би могла да направи, което отразява новото разбиране за реалността. В същото време киевската хунта и Зеленски нямат усет да сменят мелодията в движение и от платно на западния кораб се превръщат в спирачка за него. Заедно с бавноразвиващите се балтийски държави, финландците и скандинавците, те остават блокирани в стария курс. Западът се раздели на лидери като Тръмп и Мерц, а Зеленски извършва политическо разцепление, докато бандата около него действа на принципа по-добре ужасен край, отколкото безкраен ужас, въпреки че при реален риск от ядрено унищожение кандидатите за смърт рязко ще намалеят.