Системата Немезис включва огромната тъмна звезда Немезис и нейните 7 планети обикалящи около нея по голямата е древната планета Нибиру или още наречена Син Качин, също огромна опашка от космически боклук като астероиди и комети, както и червен железен оксиден прах изригващ от звездата Немезида.
И цялата тази мини система се насочила към нас, и гравитационно смущава цялата ни Слънчева система както и Слънцето ни което е източено енергийно от Звездата Немезида, а планетата ни земята се тресе от разрушителни природни катаклизми все повече и повече.
🌎
🌍
🌏 по всяко временаса потвърди това, което древните цивилизации са предупредили преди хиляди години. нибиру, или както "пресича планета" се превежда, може да бъде тежък масов обект (hmo). нибиру също може да бъде тъмна звезда, която е част от нашата собствена слънчева система.
това, което се случи през 2012 г е замъглена водите на това, което тези древни общества са написали. изчисленията му показват, че тази hmo ще навлезе в нашата слънчева система, около 2017.
в един от първите доклади се измерва, че на е на около 50 милиарда мили от слънцето. след по-малко от десетилетие наса ни даде следната информация: "hmo" е на 7 милиарда мили от тук. този доклад е на 20 години.
"планетата х" и потенциалното въздействие върху слънчевата система.
промените в земята са се повишена драстично. от 2012 г. насам цялата сеизмични и вулканична активност се е повишена драстично. вулканите наближават 40 изригвания на ден.
изменението на климата, изчезването на видовете и сблъсъците с астероиди също са причинени от нибиру.
спекулират и смятат за съществуването на планети, които все още не са открити в нашата слънчева система, са повтарящи се теми от векове.
преди всяко ново откритие на външна планета е открити аномалии в и необясними движения на най-далечната позната планета.
например, преди нептун да бъде определен (открит през 1781 г.), в продължение на десетилетия астрономите са имали теория, че уран е имал нередовни движение, което може да е причинено от наличието на друга планета без откритие. това всъщност е случаят на нептун, когато е бил забелязан и идентифициран за първи път.
деветата планета е детронирана плутон, която е открита през 1930 г. (в през 2006 г. до състоянието на по-малката планета-джудже) и по-късно е намерила шарон, с която са обяснили на, наблюдавани при уран и орбитата на нептун.
поради това грешките в изчисленията на точните позиции на известните планети имат постоянен модел за потвърждение след причината за определяне на всяка наскоро планета. следователно, в продължение на повече от век учените са обсъжда, че големи планети и планети джуджета, принадлежащи към слънчевата система, са все още там в космоса, чакащи да бъдат открити и аномалиите ще обяснят съществуването им.
през 1940 г. астроном карлос муньос ferrada точно предсказа, че силите ще се опитат да покрият планетата х, когато земята се доближи.
ferrada се отнася за нибиру като "комета-планета", за това, че има размерите на планета, но скоростта и елипсовидна орбита на комета.
нибиру или планета х стана известна през 1976 г. от известния изследовател захария ситчин с неговата успешна книга за продажби: "12-та планета".
като един от малкото учени, които могат да четат и тълкуват клей маси, ситчин използва тези древни текстове, за да направи много правдоподобно случай за съществуването на планета х (известна също като планетата нибиру, на в древните писания) за планетата земя. 3600 години.
на са живели преди повече от 6000 години в ирак. той се признава за първата известна цивилизация на земята, на на математиката, писането, селското стопанство, закона, училищата, астрономията и астрологията.
слънцето на нашата слънчева система е подобно на 90 % от слънчевите системи в млечния път.
"планетата х" може да се счита за мини-съзвездие. това се състои от близнак на нашето слънце, класифициран като на звезда на име враг.
тази тъмна звезда е много невидима, дори и с инфрачервени лъчи, дължаща се на облаците от червен железен оксид в околността.
враг притежава поне три планети, които се въртят около него, нибиру, хелион с луните и arboda.
нибиру пътува по орбита. тя ще навлезе в слънчевата система приблизително на всеки 3600 години, за да прекоси на на планетите в слънчевата система.
през 1990 г. изследовател захария ситчин е разпитвал робърт с. харингтън, наблюдава морската обсерватория на сащ, за да обсъди откриването на планетата х.
харингтън създаде специална телескопичен обсерватория в нова зеландия, за да проследи планетата х. но той почина внезапно на 50 години от рядка форма на рак при подозрителни обстоятелства. жена му е убедена, че е бил убит за това, че е изтекла твърде много информация за планетата х.
няколко месеца преди смъртта му, робърт с. харингтън през януари 1993 г. прави съобщение за пресата от наса. той публично твърди, че нибиру / планета х е истинска. "необяснимо отклонения в уран и нептун сочат към голямо тяло във външната слънчева система от 4 до 8 пъти земната маса в много наклонена орбита, на повече от 7 млрд. км от слънцето"
след смъртта на харингтън, всяка информация е била херметически затворена за обществото. изглежда, че правителството на сащ е взела решение да запази нибиру и планираното тайно унищожение.
през последните години федералните са изпратили тролове да разпространяват невярна информация и фалшива пропаганда. опитали са се да дискредитира всеки, който е разкрил истината.
наса се увери, че на лица са били засадени да извършват кампании и да разпространяват лъжата.
ефектът на голямо небесно тяло като нибиру / планета х ще причини огромни количества масивни космически отломки. тези отломки с размерите на на пояс и безброй метеорити ще паднат с насилие на земята.
смята се, че въздействието на тези гигантски обекти ще причини друго масово изчезване. ние радикално променяме глобалните климатични зони, повишаване на морското равнище драматично, за да промени крайбрежните линии по света, намаляване от масата на земята и увеличаване на повърхността на океанската вода.
плюс това, ще дам връх на земната ос. смята се, че гравитационното влияние на нибиру на планетата ни ще причини огромни пукнатини в тектонични плочи.
това ще доведе до нещо, което никога преди не е било видяно: земетресения, вулкани, цунами, цунами, урагани, ураган от урагани, огромни наводнения и торнадо.
земята е била удряна от астероиди и комети през целия си живот. планетите се формират от сблъсъците на по-малки обекти, и дори водата може да се е ела в голяма част от кометите. тежките бомбардировки може да са продължили до преди 4 милиона години, което затруднява живота, за да се създаде точка на подкрепа.
какви са шансовете днес?
има много по-малки камъни от големите. по този начин земята непрекъснато се бомбардираха и над 100 тона материя се натрупват. повечето от тях са под формата на прах или малка зърно от пясък. за сравнение, астероидите от около 300 метра могат да падат на всеки хиляда години. средата астероиди на всеки 50.000 години и изчезване събития, само за един милиард години. и тези оценки падат.
колко голям е голям?
може да е много малък в сравнение със земята. изчислено е, че "убиецът на динозаври" може да е бил между 5 и 15 километра в диаметър. това е голямо в сравнение с камъните в задния му двор, но е много малък в сравнение със земята.
за да доведе до глобална катастрофа, астероид или комета трябва да е достатъчно голям, за да хвърли големи количества прах в атмосферата. това ни довежда до рязка промяна в климата, който ще премахне видовете.
ефектът на планетата х кара земята да се промени. елита на света знае, че това ще се случи. по тази причина те са подготвили подземни убежища, и семена в основните части на света.
учените наблюдават отблизо метеорити. само малка промяна в траекторията на полета, може да има катастрофални последици за човешката раса. експертите казват, че ако астероид се разбие на земята, това ще доведе до изчезване.
ударът ще бъде равен на експлозията на три милиарда атомни бомби. подобно на този, който сложи край на динозаврите преди 65 милиона години.
EL DR. MICHIO KAKU ADVIERTE QUE #NIBIRU O #PLANETA_X, VA A AFECTAR A LA TIERRA 🌎🌍🌏 EN CUALQUIER MOMENTO
🌎🌍🌏 EN CUALQUIER MOMENTO
14/JULIO/2017
La Nasa ha confirmado lo que las antiguas civilizaciones advirtieron hace miles de años atrás. Nibiru, o como se traduce “planeta de cruce” puede ser un objeto de masa pesada (HMO). Nibiru también puede ser una estrella oscura que forma parte de nuestro propio sistema solar.
Lo que ocurrió en el año 2012 ha enturbiado las aguas de lo que estas sociedades antiguas escribieron. Sus cálculos indicaban que este HMO entraría en nuestro sistema solar, alrededor del año 2017.
En uno de los primeros informes, se midió que el HMO se encontraba a unos 50 mil millones de millas del sol. Menos de una década después, la NASA dio la siguiente actualización: HMO se encuentra a 7 mil millones de millas. Este informe tiene 20 años.
El sistema Nibiru Planeta X y su impacto potencial en nuestro sistema solar
Los cambios de la tierra se han incrementado dramáticamente. Desde 2012, toda la actividad sísmica y volcánica ha aumentado dramáticamente. Los volcanes se están acercando a 40 erupciones por día.
El cambio climático, la extinción de las especies y los impactos de asteroides, son también provocados por el HMO.
Especular y teorizar acerca de la existencia de planetas aún no descubiertos en nuestro sistema solar ha sido un tema recurrente por siglos.
Antes de cada nuevo descubrimiento de un planeta exterior se ha llegado a detectar anomalías en los movimientos erráticos e inexplicables del planeta más lejano conocido.
Por ejemplo, antes de que se determinara la existencia de Neptuno (descubierto en 1781), durante décadas los astrónomos habían teorizado que Urano tenía un movimiento irregular que podía haber sido causado por la presencia de otro planeta sin descubrir. De hecho ese era el caso de Neptuno cuando fue avistado e identificado por primera vez.
El noveno planeta ahora ha destronado Plutón que fue descubierto en 1930 (relegado en 2006 a la condición de planeta enano menor) y más tarde encontraron a Caronte con el cual explicaron las oscilaciones observadas en Urano y la órbita de Neptuno.
Por lo tanto, los errores en los cálculos de las posiciones exactas de los planetas conocidos, tienen un patrón permanente de confirmación, posterior a la causa que determine cada planeta recién descubierto. Por ello, desde hace más de un siglo los científicos han debatido que grandes planetas y planetas enanos que pertenecen a nuestro sistema solar, todavía están ahí en el espacio esperando a ser encontrados y las anomalías explicarían su existencia.
Tiempo atrás, en 1940 el astrónomo chileno Carlos Muñoz Ferrada predijo con precisión que los poderes fácticos intentarían encubrir el Planeta X cuando se acerque la Tierra.
Ferrada se refiere a Nibiru como un “cometa-Planeta”, por tener el tamaño de un planeta, pero la velocidad y la órbita elíptica de un cometa.
Nibiru o Planeta X se hizo famoso en 1976 por el conocido investigador Zecharia Sitchin con su libro éxito de ventas: “El 12º planeta”.
Como uno de los pocos eruditos capaces de leer e interpretar tablas de arcilla sumerias, Sitchin utiliza esos textos antiguos para hacer un caso muy plausible para la existencia del Planeta X (también conocido como el planeta Nibiru, el destructor en las escrituras antiguas) que se acerca al planeta tierra cada 3600 años.
Los Sumerios vivieron hace más de 6000 años en lo que hoy es Iraq. Se acreditan como la primera civilización conocida en la tierra la invención de las matemáticas, la escritura, la agricultura, la ley, las escuelas, la astronomía y la astrología.
El sol de nuestro sistema solar es similar al 90% de los sistemas solares en la Vía Láctea.
El sistema Planeta X se puede considerar una mini-constelación. Esta consiste en el gemelo de nuestro sol, clasificado como una estrella enana marrón llamada Némesis.
Esta estrella oscura es en gran parte invisible, incluso con infrarrojos debido a sus nubes de polvo de óxido de hierro rojo en los alrededores.
Nemesis posee al menos tres planetas que giran a su alrededor, Nibiru, Helion con las lunas y Arboda.
Nibiru viaja a lo largo de una órbita de forma elíptica. Entrará en nuestro sistema solar aproximadamente cada 3600 años, para cruzar las órbitas de los planetas del sistema solar.
En 1990, el investigador Zecharia Sitchin entrevistó a Robert S. Harrington, astrónomo supervisor del Observatorio Naval de Estados Unidos, para discutir el reciente descubrimiento del Planeta X.
Harrington estableció un observatorio telescópico especial en Nueva Zelanda para rastrear al Planeta X. Pero murió de repente a los 50 años de una rara forma de cáncer en circunstancias sospechosas. Su esposa está convencida de que fue asesinado por presuntamente filtrar demasiada información sobre el Planeta X.
Pocos meses antes de su muerte Robert S. Harrington en enero de 1993 hace un comunicado de prensa de la NASA. En el afirma públicamente que Nibiru / Planeta X es real. “Desviaciones inexplicables en las órbitas de Urano y Neptuno apuntan a un gran cuerpo del sistema solar exterior de 4 a 8 veces la masa terrestre en una órbita muy inclinada, a más de 7 mil millones de millas del Sol”
Desde la muerte prematura de Harrington, se ha cerrado herméticamente cualquier información al público. Al parecer, el gobierno de los Estados Unidos había tomado la decisión de mantener a Nibiru y su proyectada destrucción terrenalen secreto.
En los últimos años, los federales han enviado trolls para difundir desinformación y propaganda falsa. Ellos intentaron desacreditar a cualquier aspirante que divulgue la verdad.
La élite se aseguró que los shills contratados se planten para llevar a cabo campañas de desinformación y se divulgue la mentira.
Los efectos de un gran cuerpo celeste como Nibiru / Planeta X causará que enormes cantidades de enormes desechos espaciales. Estos desechos del tamaño de un cinturón de asteroides y un sinnúmero de meteoros caerán con violencia a la tierra.
Se cree que el impacto de este tipo de objetos gigantes causarían otra extinción masiva. Alterarían radicalmente las zonas climáticas mundiales, elevando los niveles del mar de manera espectacular para remodelar las líneas costeras en todo el mundo, disminuyendo de la masa de la tierra y aumentando la superficie del agua oceánica.
Además inclinaría el eje de la Tierra. Se especula que la influencia gravitacional de Nibiru en nuestro planeta causará grietas gigantescas en las placas tectónicas.
Provocará algo nunca antes visto: terremotos asesinos, volcanes, tsunamis, maremotos, huracanes, vientos huracanados, masivas inundaciones y tornados.
La Tierra ha sido golpeada por asteroides y cometas toda su vida. Los planetas se formaron a partir de las colisiones de objetos más pequeños, e incluso el agua puede haber venido en gran parte de los cometas. Bombardeos pesados pueden haber continuado hasta hace tan solo 4 millones de años, lo que hace difícil que la vida consega un punto de apoyo.
Cuáles son las probabilidades HOY
Hay muchas más piedras pequeñas que grandes. Así, la Tierra está constantemente bombardeada y se acumulan más de 100 toneladas de materia al día. La mayor parte es en forma de polvo o de un pequeño grano de arena. En comparación, los asteroides de unos 300 metros pueden caer cada mil años más o menos. Asteroides del tamaño medio cada 50.000 años y eventos a nivel de extinción sólo uno cada mil millones de años. Y esas estimaciones están bajando.
¿Cuán grande es GRANDE?
En realidad podría ser muy pequeño comparado con la Tierra. Se estima que el “asesino de los dinosaurios” puede haber sido de entre 5 y 15 kilómetros de diámetro. Eso es grande en comparación con las rocas de su patio trasero, pero muy pequeño comparado con la Tierra.
Para conducir a una catástrofe global, un asteroide o un cometa sólo tiene que ser lo suficientemente grande como para lanzar grandes cantidades de polvo a la atmósfera. Esto nos lleva a un abrupto cambio en el clima que eliminaría las especies.
El efecto del Planeta X está conduciendo a la Tierra a un cambio de polos. Las élites del mundo saben que esto está llegando. Por esa razón, han preparado refugios subterráneos, santuarios y cámaras de semillas en las partes fundamentales del mundo.
Los científicos están manteniendo una estrecha vigilancia sobre los meteoros. Tan sólo un pequeño cambio en su trayectoria de vuelo, podría tener consecuencias catastróficas para la raza humana. Los expertos dicen que si un asteroide fuera a estrellarse contra la Tierra, crearía un evento a nivel de extinción.
El impacto sería igual a la explosión de tres mil millones de bombas atómicas. Similar al que acabó con los dinosaurios hace 65 millones de años.
Няма коментари:
Публикуване на коментар