РЕПТИЛИТЕ   СА   МЕЖДУ  НАС

Известният уфолог Д.Карпентер, който много години се занимава с рептилоидите, твърди, че всичките очевидци ги описват по един и същ начин. Те ходят изправени, ръстът им е от 1,8 до 2,4 метра, главата им е нещо средно между човешка и гущерова глава; това важи и за лицето им; кожата им е люспеста, цветът й варира от зеленикаво до кафяво, може да бъде и петнист, очите им са изпъкнали, златисти или светлочервени, с вертикална зеница, и приличат на котешки. От темето до устата имат гребен; тялото може да изглежда човешко, ако не са изпъкналите ребра, между пръстите им, които са четири, има ципи; пръстите завършват с нокти.
Родината на рептилоидите - Земята?
Контактите с рептилоидите винаги стават по тяхна инициатива. Карпентер твърди, че по времето на такива срещи хората не са виждали космически кораби, затова някои изследователи предполагат, че родината на рептилоидите е Земята и че днес те обитават нейните недра. Според тези специалисти рептилоидите се появили на Земята преди около 60 милиона години в резултат от еволюцията на един вид гущери.
Цивилизацията на рептилоидите достигнала много високи нива в развитието си. Тя излязла в открития космос, където влязла в конкуренция с извънземни раси, които усвояват Слънчевата система. В тази конкуренция рептилоидите не били много конкурентни. Те отстъпили контрола над ЗЕмята на расата, която се нарича "скандинавци", или "бели богове". Впоследствие те се погрижили да се появят на Земята хората.
Рептилоидите загубили правото да живеят на повърхността на планетата, те се заселили в обширните подземни кухини, които вероятно сами създали по времето, когато господсвали на Земята.
"Геологическите доказателства за ядрените и термоядрените военни конфликти в миналото потвърждават, че преди хиляди години на Земята избухнала световна война. Този извод намира потвърждение в древноиндийската литература, в която има много описания на различни оръжия на боговете, които не се различават от ядрените, термоядрените и неутронните бомби и крилати ракети, а също и в битките на богове, демони-змии и бели богове, в които били използвани те; те се случили в Индия, Индокитай, Шри Ланка и други райони.
С древноиндийските текстове се преплитат китайските и индокитайските писмени източници и предания, които разказват за разрушителните войни на богове-императори с други демонични богове, а също за потресаващи катастрофи на Земята, залята от потопи. Изображенията на описаните в преданията битки между боговете, демоните и хората често се срещат и на барелефите в индийските и индокитайските храмове и храмови комплекси в Зондския архипелаг... Според славянски и индийски предания, тогава в кръвопролитната схватка между белите богове и змиите хора била "разцепена Земята", и "цялата Земя била смесена с кръв и имало капки кръв на всеки камък, но победата удържали "белите богове" начело със Сварог и Индра, а демоните-змии слезли под земята. Победилите богове останали на Земята..."
Светлите богове, които удържали победата над "змиите" древните нарекли Проектанти на Живота или Имдухуд.
Те имали много бяла кожа, сетли коси и висок ръст, гласът им бил лаещ и отривист. Тези проектанти били създадени да следят как се изразходват земните ресурси, хората и за регулиране на конфликтите, нещо като полиция. Но репутацията на Имдухуд била миролюбива. Те не търсели неприятности. Светлите богове пришълци прилетели на Земята с цел да създадат там своя колония; хората, които те създали, кръстосвайки своите гени с гените на маймуните на Земята - шимпанзета и горили.
По времето на военните конфликти между рептилоидната цивилизация и Създателите господството им се сменяло. У много народи в древността се споменава за змиевидни богове, на които те се кланяли...
"В Древния Китай драконите се възприемали като божества-покровители на света, така се възприемали и в Индия и Индокитай, като посветени, т.е. същества, надарени с безгранична мъдрост и способности.
В Южна, Централна и Северна Америка змиите отдавна се ползвали с особена почит. В някои митове от сборника с древни религиозни текстове на маите "Чилам-Балам" се съобщава, че първите жители на Юкатан били "хора змии", вероятно и затова маите нарекли страната си "Кралството на Великия Змей".
В Шумерската митология змиите-хора били наречени Анунаки. За тях казвали, че били «Sarpa» - голямата змия, или "дракони" при вавилонците, които управлявали хората, и създали дравидската култура..."
От онези времена до наши дни са се запазили техните постройки - пирамидите, които се срещат в Китай, Америка, Египет и другане.
Подземната мрежа от тунели
Днес са открити много свързани помежду си пещери и изкуствени подземни кухини в Близкия изток, Индия, Китай, Иран, Афгаситан, Европа, САЩ, Русия и др.
Професор Пайонк, който изследвал тези места, писал, че в средата на 60-те години чул от един възрастен човек с името Винсент следния разказ:
"Преди много години баща ми каза, че е дошло времето да науча тайната, която жителите на нашите места отдавна предават от баща на син. Тайната беше скритият вход за подземието...
След това ние, мълчейки, продължихме по-нататък. Когато стигнахме до подножието на Женската планина от словашката страна, баща ми отново спря и ми посочи една малка скала, която изпъкваше на планинския склон на височина около 600 метра... Когато ние се насочихме заедно към скалата, тя изведнъж трепна и неочаквано леко се премести встрани. Откри се отвор, в който свободно можеше да влезе каруца... Пред нас се откри тунел, който стръмно навлизаше надолу. Тунелът в сечението си приличаше на сплескан кръг, беше прав, широк и висок и в него можеше да се събере цял влак. Гладката и блестяща повърхност на стените и пода приличаше на покрита със стъкло, но когато ние вървяхме, не се подхлъзвахме и почти не чувахме крачките си. Огледах се и видях по стените на много места дълбоки цепнатини. Вътре беше съвършено сухо. Нашият дълъг път по наклонения тунел продължаваше, докато не ни заведе в просторна зала, която приличаше на вътрешността на огромна бъчва. В нея навлизаха няколко тунела, някои от които имаха триъгълно сечение, други - окръглено.
- По тунелите, които тръгват оттук, може да се попадне в различни страни и на различни континенти. Онзи, вляво, води към Германия, след това - към Англия, и по-нататък - на американския континент. Десният тунел води към Русия, на Кавказ, след това - в Китай и Япония, а оттам - в Америка, където се слива с левия. В Америка може да се попадне и по други тунели, прокарани под земните полюси - Северния и Южния. На пътя на всеки тунел има "възлови станции", подобни на онази, на която се намираме в момента...
Разказът на баща ми беше прекъснат от далечен звук, който приличаше на нисък шум или метален звън. Все едно беше звукът, който издава влакът, който се намира дълбоко под земята, когато потегля или рязко спира...
- Тунелите, които видя - продължи разказа си баща ми, - не са построени от хората, а от могъщи същества, които живеят под земята. Това са техните пътища за придвижването от единия край на подземния свят до другия. Те се придвижват на летящи огнени мажшини. Ако ние се окажем на пътя на тези машини, живи ще изгорим. За щастие звукът в тунела се чува на голямо разстояние и ние имахме достатъчно време, за да избегнем такава среща. Освен това тези същества живеят в другата част на своя свят и в нашите краища рядко се появяват..."
Разкази на очевидци
Среща в пустинята Сонора
Приятели вървели из пустинята Сонора в продължение на 24 часа и на средата на пътя решили да спрат по нужда. В този миг те видели някакво странно същество, високо два метра, с неустойчива походка, което вървяло по пътеката. По-нататъшното описание на хуманоида направо шокира. Очите му приличали на змийски, с жълто-черна зеница в средата, червени и зелени линии по дължината на лицето, кожата му била с цвят на пясък, нямало нос, а само два черни отвора, устата му била червена. След един миг създанието на тъмата вдигнало ноктестите си лапи и издало странен режещ звук, след което се скрило в сумрака. Джонсън, единият от пътешествениците, посочил, че съществото не било резултат от въображението на уморени хора, защото го видели и тримата пътешественици...
Интервю с рептилоид
"Аз, Оле К. от Швеция, официално заявявам, че това интервю е абсолютно правдива информация. Няма смисъл да мамя когото и да било. Аз също бях скептичен като повечето хора и също мислех, че това е фантастика и измислица на моя приятел, който постоянно ми съобщаваше за контактике си с извънземни, при това с женски особи. Не му вярвах и му се надсмивах. Докато на 16 декември в град, в Южна Швеция, в малкия си дом, не видях действително нечовек. Това е факт. Да вярвате или не е ваша работа!
"Въпрос: Кой сте вие? Земна разновидност ли сте или извънземна?
Отговор: Както виждате със собствените си очи, аз не съм човек. Аз съм рептилия от женски род, принадлежаща към много старата раса на рептилиите. Ние сме природните земляни и живеем от милиони години на тази планета. За нас споменават вашите религиозни текстове като Християнската ви Библия; някои от древните човешки раси знаели за нашето присъствие и някои ни се покланяхя, например египтяните и инките и много други стари племена. Вашата християнска религия неправилно е изтълкувала нашата роля във вашето създаване, така че ние сме споменати като "злата змия" в документите на хората. Ако ме питате дали съм извънземна, отговарям - не. Ние сме природни земляни. Ние имахме и имаме някои колонии в Слънчевата система, но ние произхождаме от тази планета.
Въпрос: Какво ще кажете за вашата възраст?
Отговор: Ние измерваме времето не като вас в астрономични години и от въртенето на земята около Слънцето, защото ние обикновено живеем по-ниско от повърхността на планетата. Ако приложим вашия мащаб с изчислението на времето, аз съм на 28 години.
Въпрос: Имате ли работа като нас, хората?
Отговор: Да, изразявайки се с вашите думи, аз съм студент по социално поведение на вашата разновидност. Точно затова съм тук и говоря с вас, затова показвам моята реална природа. За себе си ще наблюдавам как реагирате, как другите особи на вашия вид реагират.
Въпрос: Тъй като не ми разрешихте да ви снимам, можете ли да опишете себе си по-детайлно?
Отговор: Вие, хората сте големи скептици, дори да ме снимахте, пак щяха да твърдят, че снимките са фалшиви. Ще се опитам да се опиша. Представете си тялото на нормална човешка жена, като вас имам глава, две ръце, два крака, две гърди. Въпреки че сме рептилии, ние започнахме да кърмим нашите новородени в процеса на развитието и това се случи преди 30 милиона години, защото това е добро. Еволюционно това се случи за вашата разновидност в ерата на динозаврите и малко по-късно - за нашата.
Това не означава, че сега ние сме реални млекопитаещи, но гърдитени нямат такъв размер като при човека. Външните органи на възпроизводство съществуват за двата пола, по-малки отколкото у хората, но те са видими и имат същата функция както вашите. Кожата ми има зелено-бежов цвят и ние имаме някои кафяви петна на кожата и лицето си, които са различни за двата пола, но при жените са по-големи, сообено в по-долните части на тялото и на лицето.
Очите ми са по-големи отколкото човешките, затова ние виждаме по-добре в тъмнината; очите ни са червени или по-рядко зеленикави, зениците ни са вертикални, носът ни е по-чувствителен и се извива между ноздрите, които позволявали на нашите прадеди да "усещат" температурата. Устните ни са като вашите - при жените са по-големи, отколкото при мъжете, но са бледокафяви. Зъбите ни са много бели и силни и малко по-дълги и по-остри от вашите.
Ние нямаме никакви различни цветове на косите като вашите особи. Главата ни е единственото място на тялото, което е окосмено. Ноктите ни са сиви и по-малко дълги, отколкото вашите. Вие виждате, че краката ми не са толкова дълги и закръглени, защото аз съм от женски пол. Мъжете имат остри нокти, понякога дълги пет или шест сантиметра.
Ние нямаме никакъв пъп, защото сме били родени по отличен начин за разлика от вашето раждане на млекопитаещи. Ние нямаме никакви видими опашки, а само малка окръглена кост в края на гръбначния хребет.
Въпрос: Какви дрехи носите?
Отговор: Нося тези дрехи като вашите особи всеки ден, когато съм сред хората, но те не са удобни за мен. Ако се намираме в нашия собствен подземен дом или в нашите големи изкуствени области на слънцето, обикновено сме съблечени.
Въпрос: Какво ядете?
Отговор: Различни продукти като вас - месо, плодове, зеленчуци, специални видове гъби от подземните ферми и др. Можем да ядем и някои отровни за вас вещества. Нашите организми имат нужда от месо, затова употребяваме повече белтъчини, не можем като вас да бъдем пълни вегетарианци. Много от нас ядат сурово месо, но аз предпочитам топлинно обработено месо, и плодове от повърхността на земята като ябълки и портокали.
Въпрос: Как се е появила вашата разновидност?
Отговор: Преди около 65 милиона години много от нашите стари прадеди от расата на динозаврите умрели в голям глобален катаклизъм. Повечето динозаври загинали. Ядрената зима завършила след 200 години. Въпреки катаклизмите, някои разновидности били способни да оцелеят - риби, птици и някои млекопитаещи - вашите прадеди, рептилии като крокодилите; там и мало и специален вид малки, но развити динозаври, които се развили заедно с последните големи животни от рептилианската разновидност. Тази това рептилия вървяла на два крака и била под 1,50 метра, имала някои хуманоидни особености - променена структура на костите, голям череп и мозък, ракъ с палец, който можел да хваща предмети, по-развити очи в средата на главата подобно на вашите очи и най-важното мозъкът бил с нова, по-добра структура. Това бил нашият пряк праотец.
Тези същества били достатъчно интелектуални, за да не умрат през следващите милиони години. 50 милиона години след войната и след като дошъл краят на Динозаврите, само три рептилски разновидности се придвижили в развитието си и останали на тази планета с другите по-нисши животни. Чрез естествения и изкуствения подбор тези три разновидности били обединени от една рептилианска разновидност и чрез генни манипулации, ние можахме да "отстраним" склонните към мутации гени в нашата генетична структура.
Според нашата история и вяра, това било времето, когато нашата крайна раса - расата на рептилиите, била създадена с помощта на генното инженерство. Това се случило преди 10 милиона години и нашето развитие почти спряло на тази точка. Както виждате, ние сме много по-стара раса в сравнение с вашия вид, който тогава съществувал в маймуноподобен вид, живеел на дърветата във времето, когато ние изобретихме технологията, колонизирахме другите планети в тази система, строяхме големи градове на тази планета и проектирахме нашите собствени гени.
Преди около 1,5 милиона години, друга извънземна разновидност достигнала Земята. Вия я наричате Елохими. Те решили да помагат на вас, въпреки нашето присъствие на Земята, за да се развивате по-бързо; те не обичаха нашето присъствие. Вашият шести и седми вариант, създаден от тях, станаха причината за войната между тях и нас. Вие можете да прочетете за тази война във вашата Библия, но там е описана по много странен начин.
Вие сте млади и генетично проектирана разновидност. Вашият исторически хоризонт завършва в мащаба само от няколко хиляди години...
Въпрос: Понякога споменавата за подземни градове...
Отговор: Става дума за големи системи от пещери, но онези, които вие откривате близо до повърхността, са миниатюрни св сравнение с реалните огромни пещери, дълбоко на 2-8 хиляди метра, свързани с много тайни тунели. Ние живеем в големи развити градове и колонии във вътрешността на тези пещери. Главните участъци на нашите пещери са Антарктида, Вътрешна Азия, Северна Америка и Австралия.
Въпрос: Откъде са дошли Елохимите, които са създали нашата човешка раса?
Отговор: Елохимите пристигнали от тази вселена, от системата, която вие наричате "Aldebaran". Те били много високо развити. Имали светли коси, бяла кожа, били интелектуални и мирни в началото и ние поддържахме добри отноешения с тях. Но след това се оказа, че те искали да развиват "маймуните" до ниво, подобно на тяхното, т.е. да заселят тук своя колония, способна да живее на нашата планета. В началото те уловили 20 хиляди ваши маймуни-прадеди и отсъствали на планетата стотици години. Когато се върнали, те докарали голямо количество от вашите прадеди. След това те отново оставили на Земята за няколко хиляди години и примитивните прадеди на хората живеели заедно с тях без проблеми. Елохимите имали достъп до тяхното съзнание и увеличили мозъка им, променили структурата на тялото им и те вече били способни да използват инструментите и огъня. Елохимите прелитали за период от 23 хиляди години и седем пъти ускорили скоростта в развитието на някои ваши особи.
Разберете, вие не сте първата човешка цивилизация на планетата. Първите по-развити хора, които живеели в същото време с по-малко развитите прадеди на хората, защото Елохимите експериментирали с различни скорости и стадии на развитие, с технологията и речта, съществували преди 700 хиляди години на тази планета - вашите учени не разбират това...
След някоко столетия интересът на извънземните към тяхното първо създание намалял и те ускорили еволюцията на втория по-добър изпитателен вид и пр. Така че вашата съвременна човешка цивилизация не е първата на Земята, а седмата.
Последното създаване на седмата цивилизация на вашия вид било започнато преди 8500 години и това е единственото създание, което вие можете да помните и към което вашите религиозни документи се обръщат.
Имаше дълга война между нас и Елохимите. Последните битки между нас се водеха преди пет хиляди години на орбита и на повърх ността. Извънземните използваха мощно звукво оръже, за да унищожат подземните ни градове; хората от вашия вид бяха много изплашени, когато наблюдаваха тези сражения и те ги записваха във формата на религиозни митове.
Елохимите, които се появили като "богове" за шестата и седмата ваша раса, им казали, че тази война е между доброто и злото и че те са добри, а ние сме зла раса.
Въпрос: Колко извънземни раси са активни на Земята в момента?
Отговор: Доколкото знаем, 14 вида, 12 от тази вселена, две - от друга..."
Червеноокият демон
Град Варинга се намира в Бразилия. През януари 1996 г. три девойки се връщали от работа. Неочаквано, на няколко метра от тях, видели странно същество, което клекнало до бетонната стена, видът му предизвиквал ужас. Ръстът му бил метър и половина, кожата му била тъмнокафява, главата му - голяма, на нея имало три шишарковидни изпъкналонсти, очите му били светлочервени. Момичетата го помислили за дявола. Наблизо имало полицейски пункт.
В полицията ги изслушали и тръгнали да ловят дявола. Червеноокото чудовище се опитало да пресече пътя. Един полицай го докоснал с ръка и платил за това. След три седмици се разболял и лекарите не успели да му поставят диагноза; полицаят починал от тайнствена инфекция.
Загадъчното същество било доставено в хирургичното отделение на болницата и започнали внимателно да го изследват. Резултатите от изследването се оказали недостъпни за обществото...