ИСТИНАТА Е НЯКЪДЕ ТАМ

ВАТИКАНА И ПЛАНЕТАТА Х

След публикуването на спорните документи "MJ-12" и документите в Guardian от анонимно лице, вероятно за първи път в историята, един член на уфоложкото общество, италиански писател и изследовател на свободна практика, успява да провери достоверността на анонимния вътрешен човек, който тогава все още е работил за разузнаването и още не е бил уволняван или пенсиониран. Този мистериозен човек е отговорен за пускането на горепосочения секретен материал, бил е вътрешен човек във Ватиканската Разузнавателна Служба и действията му са били подкрепени от колеги му. Но преди всичко, нека да ви разкажа за този журналист на свободна практика – Кристофоро Барбато (Cristoforo Barbato).

Роден в Неапол през 1972 година, Барбато е независим НЛО изследовател. През последните 7 години той работи и пише за за няколко НЛО списания и научни издания в Италия, например в Notiziario UFO и Dossier Alieni. От много години Барбато е член на C.U.N. (Centro Ufologico Nazionale), главната италианска уфоложка асоциация. Освен това е сътрудничил в написването на две италиански енциклопедии за НЛО, озаглавени UFO Dossier X, публикувана от Fabbri Edizioni и Stargate - Enigmi dal Cosmo, от Curcio Editore. Също така Барбато е участвал като говорител в национални НЛО конгреси, където е имал възможността да се среща с различни значими италиански и чуждестранни НЛО изследователи, сред които и Полк. Филип Корсо, американски офицер в пенсия.

През годините, когато Барбато е бил главен редактор на няколко италиански списания в Рим, като Stargate, Extra Terrestrial и Stargate Magazine, той написва множество репортажи за Виденията на Фатима и за знаменитата „Трета тайна”. След публикуването на тези статии, през 2000 година, той получава няколко е-мейла от личност, която се представя за вътрешен човек във Ватикана. От тези е-мейли започва да се разнищва историята за едно предполагаемо Ватиканско Бюро за Разследване, чийто код е S.I.V.: "Servizio Informazioni del Vaticano", което на италиански означава Ватикански Информационни Служби. Накратко – Ватикански Секретни Служби.

В началото Барбато се отнася много скептично и не разчита особено на този източник. След една година кореспонденция, през която вътрешният човек се разкрива пред него като член на S.I.V, принадлежащ на Йезуитския Орден и работещ за епархията в Рим, италианският изследовател настоява за среща като необходимо условие да се продължат контактите. Въпреки рисковете, Ватиканският служител приема условието. Предплагам, че той е разбирал необходимостта му, имайки пред вид колко озадачаващи са разкритията му. Две срещи се осъществяват на публично място в Рим, през 2001 г. След тях се изяснява поне самоличността на информатора. Той не е маниак на тема митове, той наистина е йезуит работещ за епархията. Разбира се, италианският журналист предпазва източника си, като отбягва да разпространява името му, тъй като много скоро разбира, че йезуитът знае всъщност много повече от това, което му е казал в е-мейлите. Освен това Ватиканският служител изпраща по пощата на Барбато видео-касета (показана за първи път на среща в Pescara, Италия, на 30 Април 2005 г.), съдържаща 2 минутен филм за наблюдения над планетоид в космическото пространство (предполагаемата десета планета, Планетата Х), приближаваща се към Слънчевата система. Видеото, което започва с въведение от класификацирани надписи е заснето от тайна космическа станция наречена "Siloe". Ватиканският информатор казал на Барбато, че космическата станция е екипирана със сложно устроена инфрачервена камера и двигател, задвижван от електромагнитни импулси, сглобена е в Зона 51 (Невада) и е изведена в орбита от летателен апарат от типа "Aurora", секретен свръхзвуков самолет. Космическата станция Siloe изпратила снимките на планетоида през октомври 1995 г. след като се е приближила максимално до границите на Слънчевата система (за по силен сигнал) до таен радио телескоп, скрит в неизползваема нефтена рафинерия в Аляска, изцяло контролирана от йезуитите на S.I.V. Радиотелескопът, добавил информаторът, е построен през 1990 г. за наблюдение на космически тела, приближаващи Слънчевата система.

Аз интервюирах Барбато за италианското двумесечно списание UFO Notiziario (НЛО Новини) бр, 62, Април-Май, 2006 г., където публикувах някои кадри от видеото и много интересно изображение (доставено с почти пълна сигурност от йезуита на Барбато) на фантома "Aurora", до днес отричан от американските служби, американски голям свръхзвуков самолет, способен да достигне скорост Mach 6. На фотографията, заснета от секретен сателит през 2002 г., може да се види целият самолет (черен триъгълник) напускащ земната атмосфера и навлизащ в космоса.

След конференцията в Pescara, Барбато разпространява публикация, според която йезуитската информация потвърждава също и историята за секретна среща, за първият контакт, състоял се по време на странното отсъствие на президента Айзенхауер през една февруарска вечер на 1954 г. По това време президентът е бил на почивка в Палм Спрингс, Калифорния. Официално, отсъствието му е оправдано с внезапно посещение при зъболекаря. Фактически, в събота вечер, секретарят на Айзенхауер обявява, че на президента била паднала пломба докато ядял пържено пиле и трябвало спешно да отиде при местния зъболекар. (източник: Michael Salla, PhD, http://www.exopolitics.org/Study-Paper-8.htm) Ето и извадка от публикацията на Барбато: "(...) срещата с извънземна делегация във военновъздушната база Мърок през Февруари 1954 г., в присъствието на президент Дуайт Айзенхауер и Джеймс Франсис МакИнтайър, епископ на Лос Анджелис. След това забележително събитие МакИнтайър отлетя за Рим да докладва всичко на Папа Пиус XII, който реши да създаде S.I.V с цел да събира всяка възможна частица информация за извънземни и как те взаимодействат с Американското Правителство. От тогава епископ МакИнтайър и Детройтският архиепископ Едуард Мууни станаха главните съ-координатори между САЩ и Ватикана. Забележително е това, че по-късно е имало директни лични срещи между членове на S.I.V и нордическата раса на извънземни идващи от Плеядите. Предполага се, че тези извънземни са предупредили хората за друга извънземна раса която се е срещала с американците в калифорнийската пустиня. Тези срещи между S.I.V и извънземните са се състояли предимно на американска територия, но два пъти са се срещали и във Ватикана и по-точно във Ватиканските градини при Папската Академия на Науките, в присъствието на Папа Пиус XII. Моят йезуитски контакт потвърди пред мен и истинността на срещата между Джордж Адамски и Джон XXIII и разказа някои много интересни подробности за нея. Също така, той назова "Secretum Omega" най-високата степен на секретеност в S.I.V, еквивалентна на CTS (Cosmic Top Secret) на НАТО."

Друга подробна информация е представена на уеб-сайта на Барбато (www.secretum-omega.com), където през Септември, миналата година италианският журналист публикува интервю с неговия информатор, състояло се през 2001 г. в Рим. Йезуитският член на S.I.V казал на Барбато, че на тайна среща във военновъздушната база Мърок, през 1954 г., военен оператор е заснел изключителния случай с „три военни камери (16 мм), закрепени на различни места, заредени с цветна лента и работещи с пружинен механизъм – последното, по-скоро неудобно решение, защото е принуждавало операторите да сменят ролките на всеки 3 минути. Това било необходимо, защото в присъствието на извънземните и техния летателен апарат електрическите двигатели на по-големите кино-камери не работели. Заснели са 7 ролки от 30 метра, общо 20 минути филмов материал.” Сред йезуитските разкрития две от тях са поразителни: за Планетата Х (Шумерската Нибиру) и за "Guardian Files", за които йезуитът му е признал, че са „драматична истина”, отделно от кадрите на E.B.E (извънземни биологически същества).

Разследванията на Барбато ме шокираха и като журналист ме възбудиха да започна разследвне по загадката "Secretum Omega". От 2005 г. до сега, в някои списания, уебсайтове и очерци намерих някои странични доказателства, които изглежда че доказват съществуването на S.I.V. и на най-висока им инстанция "Secretum Omega". Барбато преди мен е успял да открие най-важното и категорично от тези доказателства в историческо есе, книга, написана от Марк Аарънс и Джон Лофтъс наречена "Ratlines" (Стъпала на въжена стълба). Преди всичко, заради мълчанието на медиите, реших да кръстя видеото на Барбато „Йезуитският Филмов Материал”, за да привлека общественото внимание върху него. И най-накрая намерих забележително косвено потвърждение на показанията на Барбато. Д-р Стивън М. Гриър, в своята последна книга „Скрита Истина – Забранено Знание” (Hidden Truth - Forbidden Knowledge) разкрива в глава 16 (част от нея са публикувани от списанието Nexus New Times, бр. 64, в рубриката "Twilight Zone", Окт.-Ноември 2006 г.), че през 1994 г. във Финикс, клуба Wrigley Mansion, по времето на среща, с някои разбунтували се вътрешни хора, един от тях е признал, че определени йезуити контролират технологии за НЛО информация и контакти с извънземни. Така се убедих, че обезпокоителните сведения изнесени от Барбато заслужават максималното ни внимание и че е особено важно да се разбере колко истина има в тях за пристигането на Планетата Х.

На снимките:

1. Планета Х
2. Близък план на обект заснет от дясната страна на Планета Х. Обектът е увеличен и му е добавен филтър.
3. Непознат летателен апарат, вероятно Аурора, напускащ земната атмосфера.