Психологът Еленко Ангелов: „Боклуците в храната ни правят глупави, депресирани и асексуални“.

„Мъдростта на вековете е доказала, че „ние сме това, което ядем“. Категоричен съм, че няма как човек да е щастлив и изпълнен с енергия, когато се е натъпкал с боклуци. Няма как да не е апатичен и отпаднал, без енергия за нещо повече, отколкото да вземе дистанционното и да щрака по каналите. Храната би трябвало да ни дава сила, а в съвременния свят в 90% от случаите тя не само не ни зарежда, а напротив – ни взима силите. Защото тялото вместо да си набавя, губи енергия, за да се справи с тези отрови. Именно заради боклуците, които ядат, много хора днес нямат сили за излизане, за разходка, дори за секс. Да не говорим, че някои от изкуствените добавки в храната ни карат да губим не просто настроението си, но и умствените си способности. Влияят на паметта ни и ни карат да оглупяваме. Това не са просто мои интерпретации. Твърдя категорично и то позовавайки се на сериозни световни изследвания, че някои от добавките са вредни не просто за физичното ни здраве, но и за психичното.
Основните две, на които искам да ви обърна внимание са Е951 – аспартам и Е621 – мононатриев глутамат. Бих ги нарекъл сладко-солена отрова за забравяне и оглупяване.
Нека първо се спрем на аспартама. Това е подсладител хиляди пъти по-сладък от захарта и в пъти по-евтин, затова се използва масово. Аспартамът е навсякъде – вафли, бонбони, бисквити, дъвки, сокове, газирани напитки, боза. Съдържа се в 90% от най-лъскавите десертчета и шоколадчета, които се поставят около касите и най-често децата точно на тях се хвърлят. И в България и в световен план са правени множество изследвания на продукти с аспартам и често лабораториите обявяват, че в отделните продукти съдържането му е в допустимо, безвредно количество. Това, което съзнателно се спестява на потребителите, е, че дори и твърдението да е вярно за един продукт, консумираното количество аспартам от няколко храни обаче съвсем не е в безвредни дози. Тоест подобни твърдения за безопасно количество са уловка. Кой от нас яде само по една вафла на ден или дъвче по една дъвка. Напротив дори децата всеки ден ядат вафли, бисквити, шоколади, пият сокове, дъвчат дъвки, всички от които съдържащи аспартам - да, в изследваното допустимо количество, но защо специалистите не отчитат, че когато се натрупа количеството от няколко продукта, то вече не е безопасно.
Доказано е, че аспартамът влияе върху нашата краткотрайна и дълготрайна памет и на практика ни прави глупави. Факт е, че дълги години добавката е забранена за употреба в САЩ. От Американската администрацията за контрол върху храните и лекарствата (FDA) отказват да дадат зелена светлина за употребата му, заради множество научни изследвания, доказващи, че аспартамът води до загуба на памет, световъртеж, неразположеност, главоболия. За одобрението му основна роля изиграва Доналд Ръмсфелд от администрацията на президента Рейгън, който по-късно става министър на отбраната. Преди да стане такъв той дълги години е директор на компанията „Searle“ - най-големият производител на аспартам в САЩ. След като Ръмсфелд заема високия пост обаче, директорът на Американската администрацията за контрол върху храните и лекарствата изведнъж подава оставка - очевидно притиснат. А новият директор Артър Хейс пренебрегва всички възражения на научния съвет на агенцията и аспартамът буквално залива целия капиталистически свят. Факт е, че има дори запазено интервю на президента Рейгън, дадено за „Атланта Джърнъл“, в което заявява, че той самият не използва подсладители, защото все още не е съвсем сигурен какво съдържат. Въпреки това компанията „Searle“, която години наред е била финансово затруднена изведнъж се превръща в една от най-печелившите в САЩ. След 10 ноември и нашата страна беше залята с аспартам и днес положението е неконтролируемо.
Въпреки множество апели на здравни експерти и хиляди изследвания, доказващи риска от употребата му, аспартамът е разрешен за използване и се добавя към милиони храни и напитки. Но борбата продължава! Във Великобритания например верига магазини изхвърлиха преди години много популярна газирана напитка без калории. За съжаление, днес тя е една от най-рекламираните у нас. И понеже все пак има вече хора, които са се научили да следят за аспартам, производителите се изхитряват все повече и повече. Освен като Е951, започнаха да го изписват и под нов код Е962, както и под наименованията нутрасуит и икуал.
Важно е да се запитаме защо световният елит позволява това нещо. Как защо?! Много по-лесно се управляват глупавите, апатичните хора, без енергия и желание за каквото и да било.
За това допринася и Е621 или мононатриевият глутамат. Това е бяло кристално вещество без вкус и мирис. Реално неговата функция може да се обясни популярно по следния начин - сложен в храната той „обира“ най-вкусните молекули и лъже мозъка, че храната е вкусна. Неслучайно японците го наричат „умами“, което означава „много вкусно“. Цялата китайска кухня се основава на рецепти с глутамат, но трябва да се има предвид, че това, което се яде в китайските ресторанти в Европа или в Америка съвсем не е това, което наистина ядат в Китай.
В естествен вид се съдържа в морските водорасли и в солни продукти. Смята се, че за първи път е открит случайно, когато водорасли попадат върху хранителни продукти и при консумация след това хората установяват, че те са станали в пъти по-вкусни. Днес се произвежда в милиони тонове всяка година.
Парадоксът при него е следният: човешкият организъм произвежда натриев глутамат и всъщност ние имаме нужда от него. Той дори се използва като лекарство при някои психиатрични терапии, защото е като ракетно гориво за мозъка. Но когато предозираме с глутамат или непрекъснато си го набавяме отвън, организмът спира да го произвежда. А без него сме като пристранен кафеманиак останал без кофеин – чувстваме се отпаднали, изморени, нямаме сили, нямаме енергия за мозъка, не мислим бързо – тоест оглупяваме и ставаме апатични. Много изследвания са доказали, че хората, които редовно употребяват глутамат, се оплакват от главоболие, сърцебиене, слабост в мускулите и апатия. Тази добавка, наричана и „китайска сол“, всъщност води до пристрастяване – ядем и след час-два пак ни се яде и то от същото. Така се получава затворен кръг. Проблемът дори не е толкова в надебеляването. Качването на килограми дори бих го сложил на последно място. Основният риск е, че нашето тяло спира да произвежда глутамат и човек се депресира.
Въпреки това натриевият глутамат никога не е бил забраняван. Използва се масово в множество продукти - бульони, добавки за супи и сосове, миксове от подправки, хамбургери, сандвичи и т.н. Но в същото време множество световни диетолози и специалисти по хранене алармират, че не бива изобщо да присъства в детското меню и е добре да се ограничава максимално и от възрастните. В много страни на продуктите, които го съдържат, е задължително да има предупреждаващ знак и препоръчителна доза.
Никого не искам да плаша или да се правя на интересен. Споделям информация, която съм събирал с години и която ми е помогнала на мен да се чувствам по-добре. Препоръчвам просто да направите мониторинг на храната, която приемате всеки ден. Факт е, че има хора, които пият литри на ден сокове и газирани напитки с аспартам, ядат в закусвални за бързо хранене, тъпчат се с хамбургери и сандвичи, и се чувстват добре. Не може да се слага нищо под общ знаменател. Но хората трябва да са осведомени, за да може всеки да прецени сам за себе си какво може и какво не може да си позволи“. Аз лично смятам, че колкото повече един продукт се рекламира и в колкото по-лъскава опаковка е, толкова по-малко трябва да се купува. Но, както казах, всеки има право на избор.
И понеже последната година моята страст е да издавам книги с авторски афоризми, нека ви го кажа така: „Битова химия в XXI век се слага в хладилника, а не до него“. За съжаление това е истината - вече храните, които „поставяме“ в тялото си съдържат толкова изкуствени вещества, колкото и препаратите за почистване на дома. Защото, нека бъдем искрени – това, което средностатистическият българин яде, не може да се нарече храна.