Тартария е била реална и Паразитите са направили всичко възможно, за да се уверят, че никога няма да вземете това изречение насериозно.

Най-голямото прикриване в човешката история не е война или политически скандал, а заличаването на цивилизация, която е знаела твърде много. За Земята, за енергията, за самото съзнание. Казвали са ви, че това е мит, маргинална теория, но колкото по-дълбоко отивате, толкова повече всичко се свързва.

Звездни крепости, повтарящи се символи, свещена геометрия, нищо от това не е случайно. Това не са просто артистични избори. Те са останки от забравена наука. Система, толкова напреднала, че е размила границата между технологии, изкуство и магия.

Всичко, което са ви учили за човешкия прогрес, е с главата надолу. Не сме преминали от примитивно към напреднало, живеем в руините на нещо по-голямо. Атлантида не е легенда. Тя е била началната точка не само на цивилизацията, но и на по-дълбокото разбиране на реалността. Преди Египет, преди Шумер, преди каквито и да било записи, които ни е позволено да обсъждаме, е имало култура, която е можела да манипулира енергията, времето и съзнанието, с прецизност, която все още не разбираме.

Те са оставили следи, трохички, разпръснати из древния свят. Пирамиди, построени с невъзможна точност, храмове, подравнени със звездите, цели общества, изглеждащи напълно оформени със знания, които не е трябвало да имат. Наричаме го мистерия. Всъщност е памет.

Тартария е била ехото на Атлантида. Цивилизация, която е наследила фрагменти от тази древна наука. Как? Не знаем. Но знаците са там, в архитектурата, в градските планове, в символите, кодирани със свещена геометрия и астрономически подравнявания.

Това не е било суеверие. Геометрията не е била математика, а език. Изкуството не е било естетика, а технология. Всичко е служило на цел - да се хармонизира с тъканта на самата реалност.

И тук става по-дълбоко. Защото за атлантите и тартарците, които са дошли след тях, съзнанието не е било страничен продукт на мозъка. Човешкото тяло е било приемник, а не източник. Душата не е била абстрактна, тя е била структурирана, целенасочена, многоизмерна сила, претърпяваща еволюция през животите.

Това, което наричаме живот, е било училище. Смърт? Просто честотна промяна. Вселената е била огледало, отразяващо вътрешното ви състояние обратно към вас чрез преживяването. Храмовете не са били църкви, те са били лаборатории за душата. Посвещението не е било ритуал, а вътрешна алхимия. Наука за трансформацията.

Те са виждали реалността като многопластова. Измерна. Вибрационна. Епифизната жлеза не е била просто жлеза, тя е била портал. И целта на живота не е била оцеляване, а усъвършенстване, връщане към баланс с естествения закон.

Съвременната наука ви казва, че съзнанието завършва със смъртта. Те са знаели, че не е така. Вие не сте случайна случайност, а участник в много по-голям замисъл.

Ние не сме еволюирали след Атлантида. Регресирали сме от нея и Тартария е била едно от последните ехота, общество, което се е опитало да запази искрата жива. Това знание не е било загубено. Беше разбита, скрита и разпръсната, така че никой никога повече нямаше да може да си представи цялата картина.

Но парчетата са все още тук. В митове, в символи, в структури, които не можем да обясним. Просто сме забравили как да ги четем и аз ще продължа да споделям тази информация, докато светът не узнае какво е било направено и какво е било скрито. И от кого!

Гай Андерсън - Автор

Тесла и децата от зелевата поляна

Възходът на клонингите: Бебетата от зелевата поляна