Беше обикновен тампон. Една малка проба от вашата кръв, вашата кожа, вашите клетки. Но докато пътуваше през страната, оставяйки върховете на пръстите ви, не можехте да не се запитате: Ами ако версията на вас, която ще създадат в бъдеще, дори не знае, че сте вие?

В най-тъмните кътчета на дигиталната епоха, вашата ДНК не е просто запис на вашия произход. Тя е стока. Валута. И докато седите сами, взирайки се в буквата с вашето име, осъзнавате колко лесно бихте могли да станете нечия собственост. Самата ви идентичност, сведена до числа, може да бъде пресъздадена в нещо... някой... друг.

Страхът остава; колко хора вече са клонирани? Колко копия от вас съществуват, скрити, там някъде в ръцете на онези, които не се интересуват да поискат вашето съгласие? И докато сянката на бъдеще, където ДНК може да се купува, продава и пресъздава, се задава, започвате да усещате това потъващо осъзнаване: Току-що сте отключили вратата; въпросът е кой друг държи ключа?

Гай Андерсън - Възходът на клонингите: Бебетата от зелевата градина