Когато „Patch Town“ тихо дебютира през 2014 г., той беше рекламиран като чудат канадски музикален комедиен сериал, сюрреалистична история за фабрични работници, които някога са били живи кукли, отгледани от зеле, а сега са в капан в потискаща индустриална система. Но под сатиричната повърхност се крие нещо много по-мрачно. За тези, които са запознати с потисканата история на Татарската империя, Голямото нулиране от 1776 г. и енигматичните „Бебета от зелевата поляна“, „Patch Town“ не е просто фантазия. Това е завоалирана изповед.

В основата си „Patch Town“ проследява Джон, бивша „играчка“, който открива, че никога не е бил осиновен, а е бил изхвърлен. Докато той и други се опитват да избягат от тоталитарната хватка на фабриката, научаваме, че децата, отглеждани от зеле, се събират, препрограмират и изпращат в света, само за да бъдат върнати обратно, с изтрита памет и поробени. Това е абсурдна концепция, докато не осъзнаете, че тя отразява теориите за клониране на хора, които са последвали глобалното нулиране след унищожаването на Тартария.

Тартария беше технологично превъзхождаща, духовно просветена и глобално взаимосвързана, докато не беше унищожена и заличена от масовата история. На нейно място, контролерите на новия световен ред трябваше да заселят отново огромни региони, особено Северна Америка. И така започна Програмата за клониране на зелеви полета. Тези изкуствено отгледани хора, лишени от памет и истинско наследство, се смятаха за „родени“ в полета, лаборатории или дори оранжерии от стария свят. Единствените оцелели препратки към тях? Куклите от зелеви полета, загадъчните викториански пощенски картички и сега този дълбоко символичен филм.

„Зелевият град“ функционира като стилизирана алегория за тази забравена истина. Зелевите полета не са просто магически градини, те са символични изображения на биоинженерни разсадници, някога скрити под татарски сгради или в преустроени руини. Фабриката, със своите сили за сигурност, процедури за изтриване на паметта и строг контрол върху идентичността, отразява как се е казвало, че тези клонинги са били обусловени и въведени отново в обществото. Осиновяване? В света на „Кръпка Таун“ това е учтива дума за държавно назначено място, зловещо напомняща за това как истинските деца от „Зелевата поляна“ са получавали „документи за осиновяване“ през 80-те години на миналия век.

По-тревожното е, че филмът многократно изследва теми за заличаване на идентичността, детска травма и синтетичен произход. Отчаяното търсене на Джон за „истинско“ детство и семейство е посрещнато с брутални напомняния, че всичко, което си спомня, е измислица. В конспиративните среди това отразява колко много „рестартирани хора“ са били наричани с фалшиви лични истории, имплантирани спомени, фалшифицирани документи, цели поколения, родени в свят, изграден върху измама.

Това, което прави това по-завладяващо, е историческата приемственост. Образите в „Кръпка Таун“ напомнят за европейски пощенски картички от края на 19-ти век, които изобразяват деца, поникващи от зеле или изваждани от земята от медицински сестри и акушерки. Това не са просто невинни изображения от детската градина; вярвам, че те са били част от подсъзнателно разкриване, захранващо обществеността с реалността на възпроизвеждането след рестартирането. Дори Алис Ги-Блаше, един от най-ранните режисьори в киното, създава странни, често обезпокоителни късометражни филми в началото на 20-ти век, показващи механични раждания, автомати и фабрично-подобни обстановки – визуални метафори, които някои сега интерпретират като завоалирани предупреждения за човешкото производство.

Може ли „Кръпка град“ да бъде съвременното продължение на тази традиция? Вместо да скрият истината, може би създателите на филма, умишлено или не, са избрали да я разкрият, безопасно обвита в ирония и музикални номера. В края на краищата, Холивуд обича да крие реалността във фикцията, знаейки, че колкото по-сюрреалистично е представянето, толкова по-малко вероятно е публиката да я постави под въпрос.

Погледнат през тази призма, „Кръпка град“ се превръща от култова странност в критично произведение на езотеричното кино, филм за сън, нашепващ древни тайни чрез усмихнати кукли и зелеви полета. Това е напомняне, че понякога най-ужасяващите истини се казват с намигване, песен и фабрика, пълна с забравени деца.

Целта ми е чрез книгите ми „Тесла и децата от зелевата поляна“ и „Възходът на клонингите: Бебетата от зелевата поляна“ да помогна за разкриването на истината и заедно да пренапишем историята.

Гай Андерсън - Автор

Тесла и децата от зелевата поляна

Възходът на клонингите: Бебетата от зелевата поляна