800-ТОННИЯТ ЧЕРЕН ОБЕЛИСК: СПОРНОТО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ОТКРИТИЕ ОТ 1952 ГОДИНА 

Когато бях студент, един преподавател по история в университета ми каза, че на мястото на Москва преди 12 000–13 000 години са живели хора, и че там е имало няколко селища: в района на Тушино, Сретенка и Воробьови гори, като тези древни хора са се заселили по бреговете на река Москва, но това знание е остаряло, защото оттогава са минали около 40 години и сега антрополозите твърдят, че древните хора, които са живели на местата на Москва, Тула и Рязан, са на около 30 000 години, и не говорим за диваци с тояги, а за хора, които са владеели разнообразни изкуства, знаели са как да плетат кошници, да шият дрехи от животински кожи, да строят временни и постоянни къщи, да изработват различни инструменти и предмети за работа и ежедневие, опитомявали са животни и са отглеждали различни култури, печели са глина за производство на керамика, изработвали са бижута и са изучавали изкуствата на лова, риболова и събирачеството, а е възможно да са практикували ритуални мистерии, церемониални практики и да са издигали идоли и тотеми в храмове, посветени на натуралистични божества, което показва, че преди десетки хиляди години е съществувала цивилизация, мистериозна култура, и затова ме изненадват твърденията на някои историци, които казват, че в европейска Русия на практика не са оцелели археологически обекти по-стари от 1500–2000 години, сякаш културата като такава не е съществувала тук преди появата на християнството, въпреки че са открити множество керамични съдове, инструменти и бижута, изработени от животински кости и различни минерали, както и метални инструменти, датиращи отпреди 4000–5000 години на мястото на Москва, които показват наличието на развито общество, тъй като производството им е изисквало определено ниво на знания, и именно в този контекст бих искал да ви разкажа за така наречения черен обелиск от Тулска област, който се намира на границата между Тулска и Московска области, близо до село Якшино, където през 1952 г. са проведени разкопки под ръководството на археолога Пьотр Устинов, като мястото е избрано неслучайно, защото хората живеят по бреговете на река Якшинка от хиляди години и е естествено да има нещо, което археолозите биха могли да търсят там, а според някои теории тук някога е имало каменна крепост, защитена от гъста гора от едната страна и естествен ров с форма на река от другата, така че приблизителното ѝ местоположение може да бъде определено, и макар Пьотр Устинов да не е бил точно привърженик на велика славянска цивилизация, той е признавал съществуването на определени културни центрове много преди пристигането на християнството в Рус, затова първо са избрали място за разкопки, което не е било особено равно и е приличало на хълмове, но могилите са били ниски и е изглеждало сякаш под културен слой са заровени руини, но разкопките не са дали резултати, защото са открили само почва, глинеста почва, пясък, глина и скали, без нищо бетонно или интересно, затова работата е преместена на друга, по-равна местност, която също съответствала на описанията в легендите, с гора от едната страна и речно корито от другата, като изследователите тайно са се надявали да открият нещо необичайно, но дори и отрицателният резултат би бил резултат, и през първия ден от разкопките на новото място са открити керамични изделия и артефакти от животински кости, както и няколко игли от птичи и рибни кости, но на втория ден изследователите откриват гладка каменна повърхност, а мащабът на находката е оценен след няколко дни разкопки, когато става ясно, че под земята е скрит колосален обелиск от черен камък, дълъг над 20 метра и тежащ приблизително 800 тона, като повърхността му според Пьотр Устинов и други членове на експедицията е била полирана, тоест обработена, а горната част се е виждала, макар и счупена, но е било ясно, че обектът е стоял вертикално с връх, насочен нагоре, и въпреки това мистериозният черен обелиск е бил обявен за геоложко образувание, защото предвид мащаба на находката Пьотр Устинов поискал допълнителни средства, персонал и тежка техника за по-обширна работа, но молбата му била отхвърлена, а специален екип от изследователи посетил мястото и извършил оценка, твърдейки, че камъните са резултат от ледник и че гладката повърхност се дължи на вода, износваща ръбовете, като според тях камъните не били направени от човека, а били отложени от ледника, и затова Пьотр Устинов е помолен да се въздържи от оскверняване, да зарови мястото на разкопките и да представи доклад, изключващ всякаква информация за мегалитната структура, като за да избегне конфликт с висшестоящите археологът е принуден да се съгласи и да спре търсенето на легендарната крепост на границата между Тулска и Московска области, а интересното е, че никой друг археолог не е посещавал тези места, за да не се нарушава това, което не може да се обясни.