Златната статуя моаи от Великденския остров. Наистина ли е съществувала и къде може да е била отнесена?

 Скулптурите на Великденския остров са добре познати и впечатляващи. Моаите представляват огромни каменни идоли, създадени от народа Рапа Нуи. Около деветдесет и пет процента от всички фигури са издълбани от вулканична скала, наречена туф, двадесет и две са направени от трахит, седемнадесет от червена пемза, една от мугеарит и тринадесет от базалт. Всички са изключително тежки и до днес никой не знае със сигурност как са били транспортирани. Според легендите на Рапа Нуи моаите се движели сами. През нощта те се подреждали един зад друг и вървели, а жителите наричали нощното време „време за моаи“, защото денят принадлежал на хората, а нощта – на статуите. Първите моаи били открити от европейци през осемнадесети век и оттогава хиляди експедиции се опитват да разгадаят мистериите на острова, но изследователите все още имат различни мнения за тези каменни гиганти. Малко хора знаят, че освен каменните статуи според легендите е съществувала и една златна. Американски високопоставени служители твърдят, че никога не са имали връзка с подобен артефакт, но самите Рапа Нуи разказват за златна фигура, която вървяла начело на каменните моаи. В залеза тя светела, а в изгрева блестяла като слънце, и когато сиянието се появявало, всички жители се молели на своите богове. Ако тези разкази са реални, златната статуя трябва да е била намерена. За съжаление, народът Рапа Нуи изчезнал или бил асимилиран, оставяйки след себе си само легенди. До втората половина на двадесети век местните жители вече не били живи. Според една версия златният моаи бил открит и отнесен в Съединените щати през средата на деветнадесети век от екип, воден от капитан Кларк Бери. Когато Бери пристигнал, на острова живеели не повече от сто души от племето Рапа Нуи. Мнението им не било взето предвид. Някои предупреждавали, че премахването на статуите ще донесе проклятие. Въпреки това капитанът и хората му спечелили доверие и научили местоположението на златния моаи. Под претекст, че ще го поставят в най‑големия музей в света, те започнали да разкопават мястото. Според легендата, когато Рапа Нуи осъзнали, че скоро ще изчезнат, те решили да оставят статуята на мира до по‑добри времена, което учените тълкуват като заравяне в земята. Артефактът бил внимателно изкопан, защото златото лесно се поврежда. Местните оценили грижата, която външните хора положили. Златният моаи бил поставен на платформи, но се оказал твърде тежък за преместване. Екипът завързал въжета около статуята и започнал да я люлее напред‑назад, докато тя бавно се задвижила. Така фигурата се придвижила към брега, където я чакал корабът. След внимателно натоварване и трогателно сбогуване американците отплавали. Тук историята става странна. Името на Кларк Бери изчезва от всички документи. Не е ясно къде е отишъл и какво се е случило със златния моаи. Според една теория капитанът продал статуята незаконно, получил огромна сума и се установил в Европа. На кого я е продал, не е известно. Според друга версия корабът бил прокълнат, застигнат от буря и потънал заедно със статуята. Опитите да се намерят останките били безуспешни. Трета теория твърди, че Бери получил голяма сума след изтичане на договор, пенсионирал се и осигурил семейството си, а статуята попаднала в ръцете на богати американски колекционери или влиятелни личности. Това остава спекулация, защото нишката на историята е изгубена. Съвременната наука отрича възможността за транспортиране на подобен артефакт и дори поставя под въпрос съществуването му. На острова няма злато, няма следи от топилни пещи или металообработващи работилници. Следователно Рапа Нуи биха могли да създадат такава статуя само ако са донесли метала отвън. Поради липсата на доказателства мистерията на златния моаи остава неразгадана, обвита в легенди, мълчание и изгубени следи.