Лейди Гага: Принц Чарлз „не е човек“, а рептил

Лейди Гага е разказала на своите служители и партньори, че принц Чарлз не е човек, и че той е „хибрид, който може да се променя от  човек във  форма на рептил“, пише yournewswire.com.

И, според източници, близки до поп звездата, тя е била свидетел на такава трансформация „с очите си.“ И, според нея, това е било предупреждение към нея за да „се върне към протокола“ и „да започне да играе по техните правила.“ Лейди Гага се срещна с принц Чарлз на Royal Variety Performance в Лондон (на снимката) на 7 декември и бе критикувана в жълтата преса за некралския си етикет в присъствието на наследника на трона.

Било е  установено, че Lady Gaga е избягвала принц Чарлз, след като той се трансформирал по време на краткото  представяне. „Принц Чарлз е  висок осем фута, с жълти, светещи  очи, с люспеста  кожа с цвят като на игуана.“ Принцът на Уелс променял  състоянието и човешката си форма  „два или три пъти“ след като се видял с певицата.

Тя твърди, че е видяла как той се променя директно сред публиката, когато тя изпълнила песента „Милион причини.“ „Лицето му светеше в тълпата, преминавайки от човешка форма в рептилска. Виждах как зъбите му на влечуго блестяха на  светлината в другата част на стаята.“ Lady Gaga е казала на своите служители и близки сътрудници, че тя смята, че той се е  променил  след представянето и по време на изпълненията и,  за да  демонстрира силата си и да я предупреди да не се забърква с  илюминатите-влечуги, където той е първосвещеник.

Личният  опит на  Lady Gaga с рептили-илюминати  резонира с наши собствени изследвания и съобщения на други хора, пише yournewswire.com. .

„Прекарах последните пет години за да   проуча  неуловимите, тиранични сили, които управляват нашия свят. Пътувал съм в повече от 80 страни, и никога не  преставах  да се изненадвам колко много хора от всички сфери на живота са имали опит  с виждане на „същества“, които за кратко се превръщат във влечуги.

Говориха ми за това и водещи на американски новини от телевизии, етиопски овчари и австралийски аборигени, и това са само част от стотиците свидетели.

Освен това датски таксиметров шофьор  описва, че минавайки покрай вип група гости през 2014 г. по време на срещата  на Билдербергите в Копенхаген, видял как  лицата на някои от тях се превръщат в рептилски. Същото се случили с ръцете и краката им.

В Перу уважаван екстрасенз ми каза, че е  виждал как световни политици, като Обама, Ангела Меркел и Джъстин Трюдо, са се превръщали във влечуги, когато   гледала  международен новинарски канал.

Управляващата света класа е въвела тираничен контрол над  големите медии, както и върху храната, водата и въздуха (кемтрейлс)  и  активно оглупява масите.

Доказателствата срещу тях са древни и съвременни,  многобройни са и нарастват.

Косата е Продължение на Нервната Система (или: Защо индианците ходят с дълги коси

Дългата коса винаги е била символ на свръхестествени сили и духовно богатство. С дълга коса са изобразявани древните богове и богини, апостолите, вещиците носили дълга коса, както и свещенослужители и екстрасенси.

Славяните считали дългата коса за проводник и „акумулатор“ на енергия и източник на мъдрост, затова мъжете носели дълги коси и бради, а жените никога не режели косата си.

Вещиците, дори приказните, се изобразяват с дълга рошава коса – те използват косата си за да засмукват енергия.

През Средновековието вярвали, че зловредната сила на вещиците през косата отива в космоса и го отравя. Затова екзекуторите от Инквизицията преди да започнат да ги измъчват премахвали цялото им окосмяване за да отслабят силите на злото.

Индианците режели скалповете на враговете тъй като вярвали, че по този начин не само убиват тялото, а и душата. Индианците вуду използват косата на човек за да го превърнат в зомби.

С обряд от черната магия насилствено режели косите на жените. Вярвало се е, че с косата се губи психическото и физическото здраве, губи се връзката с техния ангел пазител и че така няма да живеят дълго. На момичета, които забременявали извън брака, насилствено им режели косите като наказание, проклятие и позор.

Доброволно отрязвали косата си само след трагичните събития в живота, за да може заедно с косата да се остави стария живот и да се започне нов – косата може да съхранява енергийна памет за събитията в живота на човека. В Стария Завет има такива думи: „​откажи се от косите си и хвърли в тях всяко зло“.

В древна Гърция владетели и благородни мъже се различавали от робите с дългата си коса. Късата коса е символ на робство и потискане на личността, а дългата коса – знак за власт и богатство. А войниците, които отивали в битка трябвало да имат дълга коса, която им дава сила на духа и ясно изразена интуиция. Забележете, че в днешния свят войниците трябва да са остригани за да изпълняват категорично заповедите на командирите.

Франкските крале от детска възраст не режели косата си, а ако това се случвало – доброволно или не – се считали за отказ от правата върху престола.

В днешно време знанията за силата на дългата коса отдавна са забравени, но подсъзнанието пази образа на жена с дълга коса, като пазителка на дома, мъдра, мила и любяща. Ето защо сърцата на мъжете се топят при вида на дълга женска коса, а жените мечтаят за такава коса.

И последно – загледайте се в мъжете по улиците: на всеки трима, двама са с остригана коса, големи шефове, мутри, дори министри, са с къса коса. За да подчертаят робското у себе си

Тази информация за косата е била скрита от масите още от времето на войната във Виетнам.  Нашата съвременна култура ни кара да вярваме че прическата е въпрос на мода и/или удобство и че прическата е просто нещо козметично. Но по време на войната във Виетнам изниква съвършено друга представа, която е била старателно затулена и скрита от обществото.

В началото на 90-те Сали (нейното име е сменено за защита на идентичността й) е била омъжена за лицензиран психолог, който  работел в болницата VA Medical Center. Там той работил с военни ветерани с PTSD (Пост Травматично Стресово Смущение). Повечето от тях  участвали във Виетнамската война.

Сали казва: „Ясно си спомням една вечер,  когато съпругът ми се прибра у дома,  носейки една дебела и  официално изглеждаща папка в ръцете си. Вътре имаше стотици страници с изследвания,  извършени от правителството (USA – бел. на прев.) Той беше в шок от съдържанието им. Прочетеното в тези документи напълно промени живота му! От този момент нататък моят консервативен съпруг на средна възраст си пусна дълга коса и брада и никога повече не ги подстрига! Освен това болницата му разреши да го направи,  и други негови консервативни колеги последваха примера му. След като прочетох документацията аз разбрах защо.

Изглежда,  че по време на войната във Виетнам специалните сили във Военното министерство са пращали експерти под прикритие да издирват в Американските Индиански Резервати талантливи скаути/разузнавачи – да търсят здрави млади мъже,  тренирани да се придвижват незабелязано през неравни терени. Те търсели специално мъже с изключителни, почти свръхестествени качества,  за проследяване. Преди контакта с тях тези внимателно селектираните мъже са били подробно документирани като експерти по проследяване и оцеляване.

С типичните изкусителни и добре доказали се любезни фрази за набиране на нови войници,  някои от тези индиански следотърсачи били вербувани. Веднъж вербувани, се случило нещо изумително. Каквито и да е таланти и умения да са притежавали  индианците в техните резервати, те  мистериозно се изпарили,  след като един след друг индианците   се проваляли , когато трябвало да извършат очакваното от тях на бойното поле.

Големите жертви и неуспеха да се справят,   станали причина правителството да назначи скъпо изследване на тези войници и ето какво е било открито:


Когато   били разпитвани за неуспеха им да извършват това,  което се е очаквало от тях,  по-старите войници отговоряли по един и същ начин,  че след като   били подстригани по задължителната военна подстрижка,  те вече не   могли да „усещат“ врага, вече нямали  имали достъп до „шестото си чувство“, тяхната „Интуиция“ вече не   била надеждна, те не  могли вече да „четат“ неуловимите знаци и също така да долавят фината екстрасензорна информация.
Така че   институтът назначил още индиански следотърсачи, позволил им  да останат с дългата си коса и ги  тествал в множество области. Те събирали по двойки мъже, и  получили еднакви резултати във всички тестове. Единият от двойката  бил оставян с дългата си коса,  а другият  бил подстригван по военния стандарт. След това двамата мъже  били тествани отново.

Опит след опит мъжете с дългата коса поддържали високите си резултати. Опит след опит онези без коса,  се проваляли на тестовете, в които  получавали високи оценки преди подстрижката.
Това е един типичен тест:

Войникът спи в гората. Въоръжен „враг“ приближава спящия войник. Дългокосият войник се събужда от силно чувство за опасност и се маха от мястото,  дълго преди врагът да приближи, дълго преди каквито и да е звуци от приближаващия се враг,  да могат да се чуят.

В друга версия на същия тест дългокосият войник усеща приближаването и по някакъв начин интуитивно знае,  че врагът ще извърши физическа атака. Той следва своето „шесто чувство“ и остава неподвижен, преструвайки се че спи , но бързо хваща нападателя и го „убива“ в момента,  в който атакуващият се опитва да го удуши.
Този същият войник след като е издържал този и други тестове,  получава военна подстрижка,  след която неизменно се проваля на тези тестове,  както и на многото други тестове,  които преди е издържал.
Така  документът  препоръчал всички индиански военни разузнавачи да не бъдат подлагани на военна подстрижка. Документът  изисквал от тях да поддържат косата си дълга.

Тялото на бозайниците е еволюирало милиони години. Уменията за оцеляване на хората и животните в определени ситуации изглеждат почти свръхестествени. Науката непрекъснато прави нови открития за невероятните възможности за оцеляване на човека и животните. Всяка част на тялото притежава високочувствителни сенсори или функции,  помагащи за оцеляването и добруването на цялото тяло.

Косата е продължение на нервната система,  което може да се разглежда като „изнесени навън нерви“ – един тип високо еволюирали „усещачи“ или „антени“,  които препращат огромни количества  важна информация към продълговатия мозък, лимбичната система (мотивации, емоции, поведенчески реакции …) и неокортекса.
Не само че косата при хората, включително окосмяването по лицето на мъжете,  осигурява една информационна магистрала,  стигаща до мозъка,  но косата излъчва и енергия – електромагнитна енергия,  излъчвана от мозъка в окръжаващата среда. Това се наблюдава в Кирлиановата фотография,  когато човек е фотографиран с дълга коса и след това е фотографиран отново след подстригване.
Когато косата е остригана,  получаването и изпращането на информация от и към околната среда,  се възпрепятства силно.

Премахването на косата е фактор допринасящ за неосъзнатостта,  спрямо стреса на локалните екосистеми. То е също и фактор,  допринасящ за нечувствителността във всички видове взаимоотношения.
Това допринася и за сексуалната неудовлетвореност.

В търсенето на решения за бедствията в нашия свят,  може би е дошло време да вземем под внимание,  че много от нашите най-основни предположения за реалността са грешни. Може би една основна част на решението ни гледа в лицето всяка сутрин,  когато се погледнем в огледалото.
В Библейската история за Самсон и Далила има голяма кодирана истина,  която иска да ни се разкрие. Когато Дилила отрязала косата на Самсон,  непобедимият преди това Самсон бил победен.


Дългата коса при индианците


От Азия през Африка та чак до Америка дългата коса присъства като една от най-важните-характеристики на човека - символ на красота, свобода, изтънченост, сила, могъщество и мъдрост.
В митологията има редица истории, в които двама герои влизат в схватка и са непобедими, докато косите на единия с хитрост не биват отрязани, след което той бива победен. В повечето древни култури дългата коса при мъже и жени е символ на сила и могъщество.
В древна Елада косата била символ и на свобода и аристократичност. Само робите имали къси коси. Всички философи били дълговласи, най-главните богове като Зевс, Аполон и Посейдон също са изобразявани с дълги, буйни коси. Нещо повече самите воини дълго време не се стрижели. Често решели косите си преди да излязат на бойното поле и задължително ги сплитали на опашка. Мнозина отрязвали косите си в предната част на главата и ги оставяли дълги единствено на тила, което било по-практично от гледна точка на поддръжката и безопасността по време на битка, когато дългите коси лесно биха могли да бъдат сграбчени от врага. Впоследствие с идеята да се отличават от варварските народи, които тачели най-много дълагата коса, гърците наложили късия маниер, взаимстван и от римляните.

В много случаи косата е израз на отдаденост, вид жертва и посвещение към дадена цел - такъв е случаят със сикхите, които са едни от най-смелите и доказали се воини в света. Те са длъжни д бъдат "кешадхари" - носещи дълги коси от момента на раждането си в израз на отхвърляне на земните удобства и на отдаденост към бога.

Наскоро в един индиански блог попаднах на една статия за дългите коси и някои изследвания, започнали по време на войната във Виетнам. Ето и кратък преразказ на статията:

Съвременната култура кара хората да вярват, че стилът на косата и прическата са единствено и само въпрос на предпочитание, мода, личен вкус или групова принадлежност. Ако се върнем в годините на виетнамската война обаче ще видим, че зад косата стои и още нещо - спососбността да възприемаме света с по-голяма яснота. Факт, който е бил тенденциозно скрит от погледа на обществеността.

В началото на деветдесетте години, Сали (името е умишлено променено), е била омъжена за лицензиран психолог, който работи в Американска военна медицинска болница. Той е работил с военни ветерани с посттравматично психическо разстройство. Повечето от тях служили във Виетнам.

Сали казва: "Спомням си ясно една вечер, когато съпругът ми се върна в апартамента, стиснал в ръце папки с официално съдържание от някакви изследвания. Вътре бяха стотици страници, посветени на разни проучвания, поръчани от правителството. Той беше в шок от съдържанието им. Това, което прочете в тези документи напълно промени живота му. От този момент нататък консервативният ми съпруг спря да подстригва косата и брадата си. Нещо повече военният медицински център му позволи да поддържа подобен вид и редица други консервативни мъже от персонала последваха примера му. Като прочетох документите, научих и защо."

Както става ясно по времето на войната с Виетнам специален отдел е изпратил свои експерти в американските индиански резервати, където да търсят талантливи скаути, млади мъже, обучени да се движат безшумно през неравен терен. Това са били надарени мъже със завидни способности в сферата на проследяването - умения характерни за традиционно войнствените индиански общества.

Избраните мъже са били подробно прочуени и били вписани като майстори в проследяването и оцеляването.

Мъжете били поканени в армията с обичайните примамливи предложения за добри възнграждения, множество привилегии и почести. Някои от тези индиански скаути приели. Интересното е, че по време на подготовката и изпълнението на задачите с индианците се случвало нещо необичайно. Каквито и таланти и умения да притежавали в резервата, с встъпването си в длъжност те като че мистериозно изчезвали. Не успявали да се представят според очакванията, а в упражненията показвали значително по-лоши резултати.

Видимите несъответствия в резултатите им преди и след встъпване в длъжност накарали правителството да проучи въпроса по-задълбочено.

На въпросите, свързани с влошаването на уменията им, индианците често отговаряли, че с отрязването на косите им, нещо се пречупвало в тях. Те вече не можели да "надушват" врага, както преди. Интуицията им не им говорила. Не можели да разчитат почти недоловимите следи на врага, както умеели пред това. Чувствали се ограбени.

Така институтът за изследвания наел повече индиански скаути. Някои щели да запазят дългите си коси и да бъдат тествани в множество области. Щели да бъдат разпределени по двойки. Един войник с дълга коса, а друг с военна подстрижка и всички щели да преминат през едни и същи тестове и изпитания.

Резултатие били недвусмислени. Войниците с дълги коси предусещали момента на опасност далеч преди самата опасност (дебнещ в храстите враг) да ги застигне и показват много по-добри нива на бдителност. В същите ситуации същите тези войници дали значително по-лоши резултати след като косите им били подстригани. След изследванията на индианските скаути им било позволено да оставят косите си дълги.

Ясно е, че всяко нещо по човешкото тяло е изваяно от природата с определена причина и предназначение. Отенело е хилядолетия, докато се оформи по най-оптималния за условията начин. Науката постоянно намира все повече открития за невероятните "вградени", природни способности на човека и животното да оцеляват. Така наречените инстинкти и дори по-метафизичното понятие като "шесто чувство", с което всеки човек на Земята се е сблъсквал поне веднъж.

Може да се каже, че косата е разширение на нервната система. Някои изследвания твърдят, че косите наистина са като "антени", които предават огромни количества важна информация на мозъчния ствол, лимбичната система и неокортекса.

Косата на хората, включително и окосмяването по лицето при мъжете, е информационна магистрала, предаваща инфорамция до мозъка, както е при животните. Любопитно е и твърдението, че косата излъчва електромагнитна енергия. Това според мнозина се вижда в Кирлиановата фотография, когато човек е сниман веднъж с дълга коса и втори път подстриган.

Възможно е, когато косата се отрязва, получаването и изпращането на трансмисии към и от околната среда да е силно затруднено. Рязането да е един вид кастриране на възможността за по-сензитивно възприемане. Но по-скоро си мисля, че ако има такова нещо, то най-вече важи за тези народи, които имат културно-обособена силна и тясна връзка с косите си. Когато психологическ съзнанието се чувства като ограбено и лишено от нещо свято - нещо, което си определял като дар от бога, като "медицина", като лично и свещено - няма начин травмата да не окаже влияние върху поведението ти.

Най-особената характериситка, мисля си все повече, на обективната реалност е, че тя е изцяло проекция на субективната реалност. Или по-просто казано светът, който виждаме и поведенеито ни в него са отражение на светът, който поддържаме вътре в нас.

 Немезида идва и влачи със себе си Нибиро

 Немезида кафяво джудже около което се върти планетата Нибиро



Гравитационното влияние, ще е по-скоро върху Земята, а електрическото влияние, ще дойде от железния прах идващ от Немезида. Попадайки в атмосферата, той ще се наелектризира при триенето и ще се натрупат огромни заряди от статично електричество. Сигурно ще падат толкова мощни мълнии, че ще цепят сградите, ще ровят земята. Железния прах, който е йонизиран, ще направи различни видове съединения.
Въздуха, ще е отровен. Попадайки във водата, ще я отрови (не случайно баба Ванга е казвала, че ще дойде време водата да я събираме в буркани);) В някои исторически предания от последното минаване се казва, че когато въздуха стане червен, трябва да покрием всичко от себе си много дебело, та дори и носът си, защото въздухът, ще отравя и разяжда и да се скрием под земята;)

Забравихте да кажете в интервюто по радиото, но на вярно е нямало време: трябва да се уплътнят и изолират, когато атмосферата почервенее всички врати, прозорци и други отвори на сградите в които сте избрали да оцелявате през тези дни. Та дори и вътрешните трябва да се покрият с финни материи, които да улавят праха. Трябва да се избере вътрешно помещение (желателно да е на приземен, или подземен етаж) в което да се живее през тези дни. Всички външни помещения трябва да са добре изолирани, за да акумулират прахта, която ще влезе все пак от вън в тях. Всичко от първа необходимост: Храна, вода, дрехи, кибрит/запалки, газови котлони, одяла, медицински принадлежности, свещи, противогази (желателно е да имат клиноптилоид, шунгит и медицински въглен за пречистване на водата) .

Гробището Хейзъл Ридж

Гробището Хейзъл Ридж (Hazel Ridge) се намира на хълм край черен селски път в окръг Чаритън, щата Мисури, САЩ.

Тина и приятеля и Ранди паркирали автомобила си на входа на това причуто гробище.

"Аз и приятелят ми обхождахме старите гробища в Лин и Чаритън. Имали сме няколко преживявания, но нищо като това в Хейзъл Ридж" - казва Тина.

Двойката стояла извън автомобила си, а тяхното обикновено активно куче Роуз се било скрило зад Тина. Жената почувствала, че има някой с тях, някой, който не могат да видят.

"Хелоу, хелоу. Някой тук? Ние не сме тук за да те нараним, само искаме да говорим с теб"

Някой...или нещо я чул.

"Някой ме потупа по гръдния кош, все едно искаше да му обърна внимание" - разказва Тина - след това моята огърлица се изправи, превъртя се и ме удари силно по врата"

Роуз, все още сгушен до Тина започнал да вие. Тина и Ранди грабнали кучето и веднага се качили в тяхната кола.

"Докато се отдалечавахме ме обзе тъга. Ранди мисли, че тогава сме взели някого на автостоп".

Този призрачен автостопаджия започнал да проявява активност около дома им (не се казва обаче точно каква). На Ранди му писнало.

"Ранди каза на глас да се връща от където е дошъл" - Тина продължава - "той получи одраскване по рамото. Ние не сме ходили до никое гробище след това".



Хейзъл Ридж е гробище от преди гражданската война в САЩ, най-близкото селище до него е малкият град Брунсуик (Brunswick). Това е любимото място за посещение на ловеца на духове Райан Щрауб (Ryan Straub). Бил е там над 100 пъти и никога гробището не изглежда по един и същ начин.

"Надгробните камъни се местят" - Райан разказва - "знам, че звучи смахнато, но аз съм картографирал всички секции и те не са там където са били".

Други паранормални изследователи като Майк Оркейд (Mike Haurcade) и Кърт Остром (Kurt Ostrom) са го придружавали многократно и са удивени от този феномен.

"Ние и двамата начертаваме карти, Райън и аз, и картите съвпадат" - разказва Майк - "когато отново отиваме, някои от надгробните камъни не са там където сме ги отбелязали. Някои от дърветата дори не са на същите места".

А Остром се е сблъсквал с нещо повече от неточни карти.

"Аз видях два надгробни камъка да се сменят".

Той веднъж се облегнал на една надгробна плоча, която внезапно вече не била там. Това обаче не го спряло да посещава мястото заедно с колегите си. Там се изправят и пред други трудности като изтощаващи се мобилни телефони, фенерчета и акумулатори.



Остром и Оркейд са виждали и други неща.

"Видях голяма сенчеста фигура" - разказва Остром - "не знам какво беше".

Оркейд видял нещо подобно - човек да го гледа зад дърветата.

"Аз насочих фенерчето си към него и той замръзна. Можех да различа главата и раменете".

Той се огледал за да види дали това не е някой от групата, но всички били зад него.

"Не беше никой от нас. Аз отново погледнах към дърветата, но вече нямаше никого".

Една нощ поставили звукозаписно устройство. На следващата сутрин го взели и когато пуснали записа, на него се чували пукащи звуци. Забавили скоростта на възпроизвеждане и сякаш чули малко момиче да пее позната детска песен.

Влак-призрак се появи в лондонското метро

https://www.youtube.com/watch?v=Nm_0f2KWlnA

Изключително необичайни и дори смразяващи кадри се появиха във виртуалното пространство. Милиони хора настръхнаха, след като видяха видеоклип от камерите на метрото в Лондон. На него се вижда призрачен влак, за чието присъствие никой няма логично обяснение.
Необичайното явление е открито случайно при проверка на апаратите за видеонаблюдение. От направения запис става ясно как на станцията пристига безплътен влак със светещи фарове.
Транспортното средство спира за момент, като се очаква от него да слязат някакви пътници или да се качат други. Това обаче така и не се случва.
Хората, които са на станцията, се държат така все едно влакът не съществува, вероятно защото изобщо не го виждат и чуват. След кратка почивка влакът отново поема на път, а в него така и не се виждат пътници, въпреки че е съвсем прозрачен.

Този запис е доста интересен. Едва ли е някаква измама. Вероятно става въпрос за влак-призрак, предполагат ловци на духове.
И въпреки че призраците на превозни средства се срещат много по-рядко от тези на хора и животни, мистиците уверяват, че те наистина съществуват. По думите им най-популярни сред тях са виденията на коли.
Да, автомобилите-призраци не са измислица. Те се появяват внезапно на трасето и се движат с много висока скорост. Напълно възможно е да имат вид на съвсем истинско превозно средство, само че при по-внимателно вглеждане, се забелязва, че в колата няма нито пътници, нито шофьор. Обикновено автопризраците се появяват в участъци, където е станало някакво фатално произшествие преди време. Загиналите не могат да намерят покой след катастрофата и блуждаят наоколо, търсейки възмездие за смъртта си, обясняват специалисти по мистичните въпроси.

Когато стените кървят

Кой е най-страшният феномен свързан с прокълнатите къщи? Необяснимите звуци? Самоволното включване и изключване на лампите? Преместващите се предмети? Какво да кажем за течащата от стените кръв? Признавам си, не знаех че има реални описани такива случаи, виждал съм такива сцени по филми на ужасите, но мислех, че специално това е художествена измислица за засилване на ефекта.

Във филма "The Amityville Horror" (1979) има такава сцена. Случилото се в Амитивил е истинско и споменатият филм се рекламира с твърдението, че описаните събития са достоверни. Специално за кървавите стени малко са поизменили нещата. В оригиналния разказ на очевидците се казва, че всъщност от стените се е процеждала нещо като зелена каша.





А ето и няколко случаи, за които наистина се твърди, че кръв е текла от стените.

Къщата на Талман в Уисконсин. През 1988 семейството живеещо в тази къща купува двуетажно легло, което се оказва прокълнато. Девет месеца те са тормозени от паранормална активност. Виждали са какво ли не - от духове до течаща от стените кръв. В крайна сметка напускат жилището.

За семинарията Меринол в Илинойс се твърди, че е обитавана от дух на монах, който се обесил в камбанарията. Хора твърдят, че именно в тази кула са виждали кръв да се процежда от стените.

Друга история разказва как в Питсбърг едно семейство било тормозено от демон познат като Демона от Браунсвил Роуд. Освен всичко друго, отново имаме кървящи стени.

През 80-те в Сан Педро полтъргайст е тормозил едно семейство. В интерес на истината "кървящите стени" са им били най-малкия проблем. Полтъргайстът е проявявал изключителна агресия. Физически е атакувал хората и дори се е опитвал да ги обеси.

Друг случай от Америка е описан в броя от 11 септември 1987 на вестник "The Register-Guard newspaper". Уилям и Мини Уинстън са възрастна двойка на 79 и 77 години съответно. Те се обадили в полицията след като окрили кръв по пода и стените на дома в който живеят от 22 години. Лабораторните тестове потвърдили, че това наистина е човешка кръв. Странното било, че тя била нулева група, а двамата старци били с група А. Въпреки всички усилия на полицията, така и не се установява от къде е дошла кръвта.

Защо ще загине Америка?

Системата на американизма е - паразитно съществуване за сметка на ресурсите на други държави, насилие, измама, експлоатация и ограбване на други страни, и затова тази система трябва да бъде унищожена, с общите усилия на човечеството. В противен случай то няма да оцелее.
 Америка не е държава и не е нация. Това е просто една голяма територия, в която временно са настанени имигранти от различни страни. Това, което се нарича американски народ, е изкуствен конгломерат от чужди помежду си физически лица, обединени от общата страст за консумиране и печалба, и за престъпления срещу човечеството.



Възникване на  САЩ като империя на Злото

Съединените американски щати възникват като епицентър на еврейско-масонската цивилизация. Страната се развива главно под влияние на еврейски елементи и според В. Зомбарт, е “еманация на еврейския дух”. Всичките сили на злото, - жестокост, поквара, корупция..., присъщи на юдео-масонската цивилизация, са въплътени в историята на САЩ.

1905 г., президентът Рузвелт се обръща към евреите в САЩ с приветствено писмо по повод 250-годишнината от създаването на първото еврейско селище в Съединените щати, и като описва заслугите на евреите за САЩ, той заявява без заобикалки:

    “Евреите са помогнали за създаване на държавата ни”.

А президентът  Гроувър Кливлънд, по същия повод казва:  “Малко хора – и даже никои други – от съставящите американския народ, националности, не е оказал по-голямо, пряко или косвено, влияние върху развитието на съвременния американизъм, от еврейския народ”.

САЩ като държава са били закърмени с избиването на индианците, с робството и бруталната експлоатация на негрите.  Американската нация се основава на кръвта, костите, земите и имуществото на повече от 100 милиона убити и измъчвани индианци, законните собственици на тази страна. Юдео-масонският печат, до ден днешен, внушава на всички идеята, че Америка е била усвоена от ръцете на белите колонизатори. А в действителност, повечето от земите преди пристигането на белите са били култивирани от индианците. Белите, всъщност, са били завоеватели, крадци и разбойници, които са построили просперитета си на базата на смъртта и страданията на десетки милиони индианци и роби-негри.

 Началото на търговията с роби в Америка е поставил самия  Христофор Колумб. Петима от неговите еврейски съратници – маранос, начело с Дж. Санчес (а освен евреи, други межди тях не е и имало!), му предложили да улови 500 индианци и да ги продадат като роби в Севиля.  Начинанието на пионерите в търговията с роби било успешно осъществено. Самият  Колумб не е получил пари от сделката, но се възползвали мараносите, с което се открива ерата на търговията с роби в Новия Свят. Първите евреи, които са започнали да “търгуват” с индианци са Х. Леви и H. Ето, които построили спиртоварна фабрика в Нюпорт, и започнли упояването на местното индианско население, непознавало алкохола дотогава (това евреите са го правели винаги и навсякъде, вкл. в Русия и у нас!!). В рамките на кратък период от време, в района на Нюпорт, са построени още 22 предприятия за производство на алкохол.  Всички те принадлежали на евреи. С помоща на “огнената вода” започнало прякото унищожаване на цели села в радиус, повече от 100 мили от Нюпорт, и така коренните жители – американските индианци -  били премахнати. Еврейската търговия  с “огнената вода” продължавала да се расширява. В края на XVII и XVIII век, голяма част от мощностите на еврейските фабрики за алкохол са работели за роботърговците. Не случайно Нюпорт се е превърнал в център на търговията с роби. Съвременниците така го и наричат – “Еврейския Нюпорт – Международен център на търговията с роби”.
В Нюпорт, собственост на евреи са били 300 кораба за транспортиране на роби. В архивните документи на Институт “Карнеги” във Вашингтон, три-четвърти от търговците на роби са били евреи, които живеели предимно в Нюпорт (а останалите са били – скрити евреи, защото, освен евреи, други, нито ще искат, нито ще имат достъп, до подобен бизнес). Най-известният от всички еврейски търговци на роби, занимаващ се с тази престъпна дейност почти половин век (от 1726 до1774 г.г.), е бил Аарон Лопес, който само от свое име е контролирал половината от търговията с роби (А останалата половина е контролирал с подставени лица, - каквато е и световната еврейска практика. Защото и самият Лопес е бил подставено лице на шепата банкери - евреи, начело с Ротшилд. И точно така е построена цялата прехвалена /или критикувана/ капиталистическа система, където капиталът, е само в едни ръце, а всички останали набедени капиталисти или олигарси, са назначени за управители, и работят с пари, взети на заем и под лихва, от единната, макар и многоименна, световна еврейска банка, чието истинско име е „Легион”!! А други банки, освен еврейската, изобщо няма и не може да има! Както няма и друга мафия, и друго масонство, освен – еврейското. И това – категоричноака! Григор Симов).

Нюпорт, в епохата на Аарон Лопес, е било мястото, където възниква една от първите масонски ложи на територията на Съединените щати, която се състояла 90 на сто от евреи, а след 20 години по-късно се оформя друга – “Цар Давид”, съставена изцяло от евреи. Друг център на еврейската търговия с роби в САЩ е в Чарлстън, Южна Каролина.  Тук съшо еврейски предприемачи построили голям брой малки фабрики за алкохол, продукцията на които се отправяла за Африка, за размяна срещу роби. Впрочем, робите от тази “размяна”, били изпращани не само в САЩ, но и в еврейските робски плантации на Антилските острови. Двама еврейски бизнесмена Ейргър и Сейлър, тясно свързани с Ротшилдови, образували рабовладелческата агенция “Асиенто”.

За евреите, като Аарон Лопес, африканците (и всички други не евреи) са нещо като диви животни или скотове – „гойим” на еврейски.

 Системата на еврейската търговия с негри, например през 18-ти век, е изградена по следната технология:
На територията на Африка, търговците с роби предварително създавали групи от дилъри, които по всякакъв начин (насилие, упояване, измама) ловели негрите и ги оковавали в пранги или вериги.
      От САЩ идвали кораби, пълни с алкохол, на които, след изпълнението на операция “огнена вода” нещастните роби се търкаляли из трюмовете, затворени като животни, при това, оковани. Храната и водата се подавали през тесни процепи, през които човек не може да се провре. Преди заминаването на кораба за Америка, капитанът-робовладелец се разплащал с дилърите-робосъбирачи. За всеки негър давали или 400 литра разреден алкохол (обикновено под формата на ром), или 40 кг. прах, или дори до $ 18-20 кеш.
  Корабите с роби, пристигали в САЩ, и тук, чрез мрежи от различни форми на разпродажби, негрите са продавани на територията на страната. Цената на един роб достигала $ 2000. И вече в средата на18-ти век, всеки шести жител на източните Съединени щати бил роб-негър.

Евреите, търговци на роби, обяснявали значителната, по това време, цена на един роб, с високата смъртност сред негрите по пътя от Африка до Съединените щати. В действителност, според историческите източници, от всеки десет негри до крайбрежието на САЩ често достигал само един. Само за периода 1661 – 1774 години от Африка до Съединените щати са били доставени близо един милион живи роби, като повече от девет милиона умират по пътя. Приходите на еврейските роботърговци от тази сделки, по цени към средата на 18-ти век, е не по-малко от $ 2 милиарда, -астрономически сума за онова време. Доход, който укрепил властта на еврейския финансов капитал.

 Но през 18-ти век, когато европейските колонизатори започнали да се заселват в Северна Америка, площта й е била обитавана от многобройни индиански племена.
Колонизаторите съвсем не се съобразявали, нито с правата на стопаните на тези територри, нито с племенните интереси на индианците, и буквално, от самото начало, им обявили война за изтребление. Разбира се, въоръжени с лъкове и стрели, индианците не могат да се противопоставт на прилично въоръжените нашественици. При въоръжените сблъсъци на един убит от колонизаторите се падат десетки убити индианци. Като се справили по такъв начин с мъжете, колонизаторите нападали индианските села, където имало само жени, деца и възрастни, и безмилостно ги избивали.
За тези индийски племена, които не могли да бъдат унищожени със силата на оръжието, нашествениците използвали подлостта, коварството и предателството.  Най-често срещаните методи от този тип са, да продават на индианците одеала, заразени с вариола или други страшни болести, както и отровен алкохол.

 Завладявайки земята, принадлежаща на индианците, нашествениците обявявали коренните обитатели за чужденци. Според законодателството на САЩ (действащо до 1924!), индианците не са граждани на тази страна и нямат никакви права на нейната територия.

Ще приведа няколко характерни примери.
Едно от многото индиански племена – Чероки до края на 17-ти век са живели на територията на днешните щати Вирджиния, двете Каролини, Алабама и Джорджия, която заема широка ивица земя между планините и морето. След 1721 г., белите завоеватели започват постепенно да изтласкват тези хора и да се възползват от земята им, като им оставили само една малка част. През 1791 г., правителството на САЩ налагат на тези хора грабителски договор, лишавайки Чероки от много голяма част от исторически техни територии. Останалите земи на Чероки били провъзгласени от правителството на САЩ, даже за неприкосновени.

Обаче, след 35 години, окупационната политика се ожесточава. Към военното министерство на САЩ се създава управление по делата на индианците.  Записването на индианците към военното министерство на САЩ показва, че федералните власти не крият плановете си за продължаване на войната с индианците. Правителството на САЩ, по такъв начин, осъществява принудително преместване на индианските племена  в пустите, тогава, райони на Далечния запад.  Принудително са изселени 5 големи племена от югоизточната част на САЩ, включително и племето Чероки. Преместването е осъществено като военна операция на въоръжените сили на САЩ и е придружено от актове на ужасяващо насилие, кланета и произвол. Военните мародери ограбвали индианската собственост и конфискували добитъка им. “Демократичното” американско правителство принуждава “представителите” на индианските племена, под страха от смърт, да подпишат с правителство “доброволен” договор за продажба на земята им.  Като събирали 400 от 17-те хиляди индианци от племето чероки на “общоплеменно събрание”, oкупаторите насилствено получили “одобрението” на това “общоплеменно събрание”, като този “национален договор” скоро е бил ратифициран от Конгреса на САЩ. Така на Чероки били присвоени 7 милиона акра обработваеми земи. Свивайки териториално всички Чероки, войската погва отново индианците, към нови “индиански територии” в Мисисипи. От 17 хил. индианци-чероки 4 хил. души умират по време на преместването. По-късно, и тази земя, предоставена им по посочения  по-горе “доброволен” договор, е взета от тях. Общо, нашествениците са им отнели 81,2 млн. акра земя.

В Мисисипи са били принудени да живеят изгонените от югоизточната част на САЩ, индиански племена  - чикасави, чоктави, крики, семиноли. Американският генерал Джаксън, известен с ужасните си жестоки операции срещу индианците, през 1818 г. във Флорида е унищожил най-малко една трета от семинолите. В кратък период, белите завоеватели завзели територията на Мисисипи. Страшна роля в това завземане са изиграли еврейските търговци.

 Говорейки за това как колонизацията на тези земи е завършена, Зомбарт пише:

    “Група издържливи мъже и жени – да речем, 20 семейства, отиват в обезлюдената пустош, за да започнат нов живот. Сред тези 20 семейства, 19 са се снабдявали с рало и сърп, и тръгвали с намерение да изсекат горите, да изгорят степите и от труда на техните ръце, да си изкарва прехраната.  А двадесетото семейство открива магазин или лавка, за да доставя на другите всички необходими стоки и продукти за потребление, които земята тук не произвежда. Така, двадесетото семейство – скоро поема и търговията със земеделските продукти, произведени от деветнадесетте други семейства.То имало повече парични средства от другите и поради това, в случай на нужда, можело да дава парите си на заем. Много често към “лавката” се долепвало нещо като земеделско-кредитна банка, а често и от рода на агенция за продажба на земя, или други подобни предприятия. Всички производствени отношения, от самото начало, се оформят на съвременна база. Така, духът на града (духът на дявола) победоносно проникнал в най-отдалечените села. Можем да кажем, че още от първия ден на колонизацията, в икономиката на Америка започва да прониква капиталистическият дух и елементите на капиталистическата организация.

    Затова тази първа клетка скоро ще се превърне в цялостна организация.

    Но кой даде на този Нов Свят, капиталистическия отпечатък?

    Отговора е - Двадесетото семейство, във всяко село!

    Излишно е да се добавя, че това двадесетото семейство, всеки път и във всички случаи, (и навсякъде) се оказва еврейско семейство, което се е присъединило към групата хора, или идва веднага след като се основава нова колония”.

 Еврейските постове за търговия – фортовете, където срещу алкохол или оръжие, търговците (предимно евреи) са купували кожи от индианците и гледали на тях като обект на експлоатация, не позволявали на представители на други търговци да експлоатират “техните индианци”.

А по какъв начин белите търговци наказвали неподчиняващите се индианци, показва следната история.

Веднъж в Мисури се появяват представители на други търговци и започват да купуват кожи на по-изгодна цена.  Тогава “старите” търговците решили със зараза да накажат индианците, които са продали кожите си на техните конкуренти. През 1837 г., от борда на кораб, е бил изпратен във форт “Юнион”, човек, болен от едра шарка, като предварително, контролирано и съгалсувано с управата на форта, търговците решили, там да бъдат събрани 500 от най-добрите ловци, от числото на тези, които продали кожи на конкурентите им. Във форта на всички от тях са влели в кръвта серум от кръвта на болния, а след това мениджърът казал сбогом на всичките тях. Не минало и един месец, и цялото племе заболяло от едра шарка. Съхранен е разказа на  мениджъра на форт “Макензи”, който посетил едно от селищата на заразените индианци, за да се разбере как действала инфекцията. Той видял, че сред племето на уигуомите били разпръснати стотици трупове и само две оцелели индианки пеели погребални песни.  Търговците-престъпници, не само убили по този начин индианците, но се възползвали и от смъртта им, сваляйки от мъртвите дрехите от бизонски кожи, и ги изпращали в техните лавки, в градовете.

Въоръжените сили на САЩ са се развили и укрепвали в операции за масови убийства на индианци. При първа възможност, белите нашественици нападали индианците и ги избивали. Неофициално, мотото на този геноцид станал: “Да очистим Америка от индианците”. 

През 1864, един отряд на майор Чейвингтън коварно нападнал стана на чейените и убили всички, които били там.  Американските войници скалпирали дори децата и жените. След няколко години на реката Уошит, в резултат на нови коварни атаки, извършвани по инициатива на генерал Къстър, изтреблениета на чейените приключва. През 1862 г., правителството на САЩ, издава Закона за заселване на Запада, т.е. на индианските територии. За да стимулира белите на война срещу индианците, на всеки заселник-окупант е било обещано безвъзмездно “160 акра от най-добрата земя за постоянна собственост”. А индианците – собственици на тези земи – били обявени за незаконни. До края на 1860-те години в страната се водят широкомащабни преследвания и убийства на индианци. Съхранено е писмо на един от първите заселници на Калифорния :

    ”… Аз често споря с Гуд относно индианците. Гуд счита, че трябва да се убива всеки мъж и жена, но младите индианки следва да се оставят живи. А на мен ми беше ясно, че ние сме длъжни да убиваме и индианките.”

Властите в много от  щатите на САЩ изплащали много пари за всеки скалп на убит индеанец. Така  американските войници се отчитали перед  началниците си. И досега, в американски музеи се съхранява огромно количество от тези скалпове.
През 1871 г. щатския Конгрес ратифицира Закона на Съединените щати за индианските резервати. По-скандален и от престъпленията на древните египетски фараони за преселение на хора, законът узаконява тоталното ограбване на индианците, превръщайки истинските собственици на тези земи в безсилни роби, подчинени на произвола на дребните федерални служители-окупатори. Една година след приемането на Закона, Федералният адвокат за индианските дела, го описва така:

    “Трябва ясно да се знае, че отношението на една цивилизована държава с диваци не може да бъде въпрос на чест за нацията. С дивите хора трябва да се отнасяме, като с диви животни. Това означава да се държим с тях така, както в дадената ситуация е по-лесно и по-изгодно: да воюваме с тях, да ги победаваме или, обратно, да се спасяваме от тях с бягство, когато се наложи. Индианците трябва да се чувстват в резерватите достатъчно добре, но извън границите им, толкова лошо, колкото е угодно на правителството. Тези, които се окажат послушни, ще плучават храна и защита от държавата. А тези, които се държат зле, - незабавно наказание или унищожение…”

Съвършено очевидно е, че държавната политика на САЩ, относно коренното население на Америка, възпроизвежда еврейския Талмудистки модел на отношение на евреите, към гоите (goyam, аkumu, nohri и т.н.). Отношението им, към неевреите е, като към животни: - същите ужасяващи жестокости, и чувство на всепозволеност, присъщи на фанатичните евреи.

Отношението към земята и собствеността на индианците, възпроизвежда едно от основните правила на Талмуда, където се счита, че не еврейската собственост принадлежи на първия евреин, който я завземе или предяви претенции за нея. Водено от този принцип, юдео-масонското американско правителство през 1899 г. стартира нов акт на грабеж на индиански земи, които наскоро преди това, били записани като индианска собственост “завинаги”.  Правителството на САЩ, подобно на еврейските болшевики в Русия, решило отново да конфискува земята на индианците, и била проведена всеамериканска кампания под названито “Надпревара Америка” – (Race Аmerica), което значи и “Расова Америка”

Във възванието на правителството на САЩ се каза:

    ”Всеки бял гражданин на Съединените щати, ако желае да получи безплатна земя, трябва да се яви 22-ри април 1899 г. на предварително определена стартова линия. На този ден в осем сутринта ще се даде сигнал за начало на надбягването. Всеки участник в надпреварата ще получи безплатно едно парче земя, което са притежавали, преди това, индианците.

    ”Най-бързият печели повече от всеки друг!”
За участие се събират хиляди бели, които искали да се облагодетелстват за сметка на индианците. Всеки участник бил с кърпа от бял плат в ръката си. Който първи постави кърпата на все още не заета индианска земя, става неин собственик. Така, на американска земя тържествува Талмудисткия дух.

 Първоначалното натрупване на капитали, позволило на САЩ да развиват успешно своята икономика, е направено за сметка на търговията с роби, експлоатацията на робите, грабежа на собствеността на индианците и техните територии. Митът за американските колонисти, че с труда си, са усвоили земите на Новия Свят, е измислица, както и мита за американската демокрация. Защото земите, на които белите завоеватели започнали от нулата, са били отгледани и култивирани от ръцете на робите.

Белите нашественици унищожили цивилизацията и култура на индианците, която по своето духовно и морално развитие е много по-висока от юдео-талмудическата, и се доближавали до дохристиянската вяра и цивилизация. Патологичната жестокост и алчност, присъща на белите нашественици в Северна Америка, са напълно чужди на индианците. Те правилно виждали в тези бели непознати хора, не съвсем нормални, повредени, и заслужаващи само съжаление. Същата позиция към белите нашественици в Америка, винаги са заемали и Руските православни свещеници в Аляска и Калифорния. Те смело осъждали разбойническите “подвизи” на юдео-масонската цивилизация.

Истинското Православие винаги е защитавало индианците от жестоката тирания и грабежа на имуществото им. В земите на Америка, които до средата на 19-ти век принадлежали на Русия, индианците са оцелели напълно. Освен това, много от тях приели Православието, са успели да запазят своята култура.