Звездни Цивилизации

четвъртък, 28 декември 2017 г.

Душата - Половинка 



Всяко човешко същество има душа – половинка. Когато човек изскочил като искра, като жив пламък от гърдите на твореца, той бил две в едно и тези две части се допълвали една друга перфектно, всяка една била половинката на другата. По-късно тези две части се разделили, поели в различни посоки и еволюирали разделени. Ако в даден момент от тяхната еволюция те стигнат до там, че да се разпознаят отново, това е, защото всеки от тях в дълбините на съществото си носи образа на другия, всеки е сложил печата си в другия. Така, всеки човек носи в себе си образа на душата си половинка. Образът може да е зацапан, но е там. По тази причина всеки, който се въплъщава на земята носи в себе си смътната надежда, че ще срещне някъде душа, която ще бъде всичко, от което се нуждае и че с тази душа ще намери перфектна хармония и неописуемо сливане.
Всички вие знаете това. Всеки един от вас очаква един ден да срещне възлюбената душа, чието лице вече познава. Но вие носите този образ толкова дълбоко заровен вътре във вас, че не можете да го видите много ясно. Понякога вие виждате някого на улицата и възкликвате: “Ето това е, ето това е!”, тъй като неочаквано образа във вас е реагирал на лицето, което току що сте видели. Тогава на мига целият ви живот се променя и вие правите всичко, за да намерите човека. Когато го намерите и говорите с него, всичко става прекрасно, вие можете да чувствате циркулацията на живота във вас, способни сте да прогресирате във всяка област. Но впоследствие, след известен период на интимност вие откривате, че не това е човека, когото сте търсили. Тогава се разочаровате и подновявате търсенето. След време отново срещате някой и за втори път си мислите, че сте намерили вашата душа половинка. Същата радост, същото вдъхновение се надига във вас и за пореден път се влюбвате. Но същата история се повтаря и вие разбирате, че не това е съществото, което сте търсили.
“Но щом е така”, казвате вие, “той просто не е бил моята душа – половинка!” И да, и не. Това е била другата част от вашето същество, идваща от друг свят, за да ви посети чрез лика на друг човек. Обикновено се въплъщава само едната част, а другата чака реда си. Какво се е случило, когато сме мислили, че сме срещнали душата си половинка? Тя е мислила за нас от другия свят, желала ни е щастие и всичко най-добро и благодарение на мистериозната връзка, която съществува между нас, сме почувствали, че се устремяваме към по-висшия живот, към красотата. По този начин половинката ни прониква в другото същество и за известно време се проявява чрез него. Ето защо, например, жената неочаквано се влюбва в някой мъж, мислейки си, че е намерила Любовта в него. Причината е, че нейната душа – половинка е влязла в този човек, дошла е на земята за кратко време и изпраща чрез него любовни съобщения, без той дори да знае какво става в него. Но обикновено жената или мъжът, тъй като тези неща се отнасят и за двата пола, се нуждаят да изразят Любовта си физически, което автоматично означава, че душата – половинка си отива с дълбоко съжаление. Още щом мъжът се възползва от грешката на жената да го приеме за нейната душа – половинка, тя малко по малко осъзнава, че мъжът е лъжец, крадец и че нейният истински възлюбен си е отишъл. Може би той ще се върне чрез друг мъж …
Тези нещастни опитности ще се повтарят, докато мъжът и жената не осъзнаят свещената страна на Любовта. В този момент двете половини действително ще сенамерят отново, ще се обичат, ще се обгърнат в светлина, ще плуват в щастие, без да имат желанието да отидат по-далеч от фините и деликатни контакти, защото ще знаят, че това ще скъса връзките, които ги обединяват с изначалната светлина. Колко сърца му трябва на човек да разбие, колко грешки да направи, преди да достигне това състояние на съществуване? Вместо това той казва: “ Аз изядох и изпих, което ми се полага, преситих се, но още съм мизерен, никога не съм бил с някой, който да ми донесе истинско щастие!” Да опиташ всички жени на света и да не намериш истинско просветление, е криминално. Но хората са свикнали да се задоволяват с мимолетни искрици.
Душата – половинка прави човека цялостен, така както никой друг на света не може да го направи. Така всички същества, които сте срещали през многобройните си въплъщения, всички съпрузи и съпруги, които сте имали, всички любовници и партньори, са ви напуснали, защото те не са били за вас. Вие сте прекарали известно време заедно, като съд с неподходящ похлупак. Докато двете души, които Бог е създал заедно, са направени изцяло един за друг и нищо не може да ги раздели, раздялата не ги плаши. Когато в брачната двойка има страх, че някой може да му открадне партньора(и това по никакъв начин не може да бъде спряно), това е, защото той всъщност не е истинският любим, не е душата – половинка. Жената обича мъжа, но той я напуска заради друга. Мъжа обича жената, но тя го напуска … но душите – половинки, напротив, се разпознават един друг с абсолютна увереност и никога няма да се изоставят.
Човек среща душата си половинка дванадесет пъти през земните си въплъщения, но обикновено това става близо до смъртта, тъй като условията на нашето съществуване не позволяват реализирането на такава перфектна, абсолютна Любов. Пиесата на Шекспир “Ромео и Жулиета” се занимава с този сюжет, срещата на душите- половинки.
Ще дойде ден, когато тези обединени души ще раждат деца по различен от сегашния начин. Те ще бъдат обгърнати в светлина, ще обменят тази светлина един с друг и от така образуваната атмосфера ще се родят силови потоци, които ще ги заобиколят. Тогава това, което мъжът предаде на съпругата си ще бъде абсорбирано от нея в най-голяма чистота и тази чистота ще привлече присъствието на трето същество, тяхното бъдещо дете. Естествено, това дете ще има идеален афинитет с неговите майка и баща. В момента, в който се появи Духа на тяхното бъдещо дете, майката ще получи в слънчевия си сплит флуид, който ще обгърне детето и няколко минути по-късно детето ще се появи пред родителите си, на вид точно като тях.
Разбира се, засега хората не са в състояние да създават деца по този начин, но нещо подобно се случва на спиритичните сеанси. Ясновидец може да види, че докато медиумът е в транс, той отделя от слънчевия си плексус флуид, енергия, подобна на светъл облак, който дава възможност за кратко време на призрака да се прояви и дори да бъде фотографиран. Призракът, въплътен по този начин, не може да бъде видим много дълго, тъй като медиумът бързо реабсорбира флуидната материя, която е отделил. Но за в бъдеще, когато хората създават деца по този начин, тази материя няма да бъде вземана назаем, а ще бъде давана като подарък, завинаги. Очевидно е, че за да бъде това възможно един ден, хората трябва да работят, за да постигнат абсолютна чистота. Начина, по който ние сега създаваме деца, е животински. Защо зачатието се прави на тъмно, със загасени лампи, на скрито? Защото хората чувстват смътно, че не това е начина, определен за синовете на Бога. Господ не е нито толкова жесток, нито толкова скъперник, че да не даде на хората някакъв друг метод, но те са загубили тайната, потънали са твърде много в материята.
М.Иванов(Омраам)

Няма коментари:

Публикуване на коментар