Съветски професор доказал съществуването на шесто чувство? Експериментите на Андрей Савельевич Куликов

С конкретен комплекс от изследвания по тази тема се занимавал съветският професор по психиатрия Андрей Савельевич Куликов през 60-те години на миналия век. Както е известно днес, човек притежава пет основни сетива – слух, зрение, обоняние, вкус и осезание. Все още се водят спорове относно съществуването на шесто, а дори и седмо чувство, които науката не признава. За тях, между другото, е говорила и световноизвестната ученка Наталия Петровна Бехтерева.

Андрей Куликов е работил именно с нея и е възприел някои от нейните подходи към научния метод. Той, както и Наталия Петровна, твърдял, че петте сетива, признати от научната общност, се срещат при всички хора (с изключение на тези с увреждания, загуба на способности или вродени патологии). Тази част не се оспорва от никого.

Но според него съществува и друг комплекс от сетива, които притежават само малцина. Трудно е да се каже защо това се случва. Може би тези сетива са така наречени атавизми на съзнанието, или пък в хода на еволюцията някои хора придобиват необикновени способности – не може да се каже със сигурност.

Какви експерименти е провеждал Андрей Куликов? Като се има предвид, че предварително не се знае какви възможности има участникът, около 83% от всички участници в експериментите не притежавали шесто чувство. При 14% то било слабо изразено и се проявявало малко над случайното ниво. Тоест човек не можел да го контролира или използва съзнателно. Всичко се случвало спонтанно, а не по волята на участника. Например, интуицията или вътрешният глас му подсказвали правилния отговор на въпроси, които не можели да се решат логически или математически. Само при 3% от всички участници се проявили реални способности.

Хората, притежаващи шесто чувство, успешно преминавали експериментите на Куликов. Те се състояли в способността да „надникнат“ с астралното си тяло (ефирно, енергийно, душа, трето око – наричайте го както желаете) отвъд прегради. Например, един от показателните експерименти на Куликов включвал участник, поставен в съседна стая. Двама наблюдатели го следели през стъкло. Самият професор, намиращ се в друга стая, вземал лист хартия и молив и рисувал схематично различни предмети, животни, букви, ноти, цифри.

Участникът трябвало да „види“ нарисуваното и да го възпроизведе в същия ред на своя лист. Според Андрей Савельевич този експеримент бил доказателство за съществуването на хора с развито шесто чувство. Той го описвал така: „Подсъзнателно зрение. Мислите, че гледате с очите? Отчасти – да, но всъщност образите се формират от мозъка. Той ги анализира и класифицира.

Без него очите могат да фиксират обекти, но не могат да разберат какво точно виждат. При използване на шесто чувство очите не участват. Някаква неизвестна за науката енергия излиза от тялото и позволява да се фиксира написаното през стената и да се предаде на мозъка, където се извършва анализ, запаметяване и последваща команда за възпроизвеждане.“

Най-интересното е, че именно това подсъзнателно зрение, изглежда, участва и във формирането на вътрешния глас, интуицията, предчувствието. Съществуват два типа предвкусване – изчислимо, тоест произтичащо от логически вериги, и спонтанно, което възниква от нищото. То не е аргументирано, защото мозъкът не знае как е стигнал до този извод, но в повечето случаи се оказва вярно.

Приблизително 83% от участниците не проявявали никакво шесто чувство. Може дори да се каже, че то отсъствало. Тези хора се ръководели изключително от логиката. При 14% от хората при определени условия шестото чувство се активирало – най-вече в стресови ситуации. Когато изглежда, че няма изход, а нещо застрашава живота, подсъзнателното зрение се активирало само. Успявали да забележат в редицата от събития правилния изход, да откроят верните решения и действия. Да направят това, което не било по силите на онези 83%, които нямали дори зачатъци на шесто чувство.

Андрей Савельевич смятал останалите 3% за най-интересни хора. Някои от тях дори не подозирали за своите способности. Професорът до края на живота си се опитвал да разбере какво всъщност представлява шестото чувство, което открил. Остатъчно явление от миналото на човечеството? Или ново свойство, възникнало в резултат на еволюцията? Защото, ако става дума за атавизъм на съзнанието, то вероятно след няколко поколения може напълно да изчезне поради ненужност. А ако това е свойство, родено в процеса на еволюция, тогава хората, които го притежават, ще станат много повече.

Какви още способности крие нашето съзнание?

За съжаление, към изследванията на Андрей Куликов почти никой не се отнасял сериозно. Дори с подкрепата на Наталия Петровна Бехтерева, той не успял да докаже своето откритие. Колегите твърдели, че всичко това е твърде случайно. И ако мнозинството не притежава тези способности, значи става дума за изключение от правилото, а не за правило. Така шестото чувство по времето на СССР не било признато. Оттогава отношението към него не се е променило. Макар че, изглежда, възможностите на човека са по-широки, отколкото си представяме.