След случайна среща момче се научи да усеща метали и скъпоценни камъни. Историята на Сайфон от Лаос

През 1997 г. в Лаос, в семейството на земеделец, се родило момче, което нарекли Сайфон. Детето не се отличавало с нищо от останалите деца в селото. Тъй като в този район на страната преобладават селата, родителите имат право сами да възпитават и обучават детето си, без да го изпращат в детска градина или училище. Причината е, че за земеделците не са необходими задълбочени познания по математика или история — техните умения се формират чрез предаване на специфични знания от родители на деца. Това е официалната позиция на властите.

Бащата и майката на Сайфон смятали, че за момчето е по-добре да получава знания у дома. На петгодишна възраст той играел с други деца, хвърляйки камъчета по парцалена кукла, поставена на определено разстояние. Случайно или нарочно едно от момчетата хвърлило камък далеч в храстите. Когато отишло да го вземе, избягало с писък. Всички се разбягали, но Сайфон се заинтересувал какво толкова ги е уплашило.

Майката на Сайфон решила, че е по-добре той да остане в селото.

Когато се промъкнал в храстите, детето видяло странно същество. То приличало на слабичък човечец с дълги остри уши и големи очи. Момчето се приближило и го попитало кой е. В отговор раненият показал с ръка в една посока и се хванал за ръката на детето.

Сайфон се отдръпнал, но бързо осъзнал, че съществото има нужда от помощ. Вероятно един от приятелите му го бил ударил с камък. Момчето го отнесло до мястото, което съществото посочило, и го положило на земята. То изсвирило, и скоро към него се приближили още три подобни същества. Те излезли от дупка в земята.

Първоначално погледнали Сайфон злобно, но раненият обяснил, че момчето му е помогнало. Тогава, мърморейки нещо, съществата го завлекли обратно в дупката. Детето наблюдавало с удивление. Изведнъж чул гласа на майка си и веднага побягнал към нея. Тя го нахокала, че се е отдалечил от поляната. Момчето се опитало да ѝ разкаже какво се е случило, но тя не го изслушала. В крайна сметка той все пак разказал на баща си.

Бащата се учудил и казал, че някога горските елфи се смятали за реални, но по времето на дядото на Сайфон те изчезнали. Хората престанали да ги срещат. Момчето много искало отново да види елфа. Затова често ходело на същото място и чакало. Един ден отново срещнало съществото — вероятно същото, на което беше помогнало. То се приближило и докоснало дланта на Сайфон. Момчето усетило промяна.

Уплашен, той избягал, но усещането не го напуснало. Няколко дни крил случилото се, страхувайки се, че е прокълнат. Промяната се изразявала в това, че Сайфон започнал да улавя несъществуващи миризми. Те били навсякъде. Най-странното — идвали от земята. Момчето признало за повторната среща и за промените. Бащата решил да провери какво точно усеща синът му.

Започнали да копаят земята на мястото, където ароматът бил най-силен. На дълбочина от около 1,5 метра открили малък самороден къс злато. Сайфон казал, че именно това е усещал. Според него там имало още много такива. Бащата не му повярвал, но повторил действията — изглеждало, че момчето наистина усеща златото по миризма. Освен него, Сайфон улавял „аромати“ на рубини, сапфири, цитрини, аметисти, гранати, кварц и много други камъни и метали.

Удивителният дар на Сайфон му помогнал да стане богат.

Благодарение на тази способност семейството на Ксайпаня бързо забогатяло. Момчето свикнало с необикновения си дар, а баща му му забранил да говори за него с когото и да било. Няколко години заедно откривали ценности, докато един ден при тях дошли представители на властта. Не успели да скрият тайната. Но бащата и синът не пострадали. Те предложили услугите си на правителството.

Първоначално възможността да „надушва“ злато и скъпоценни камъни била приета с недоверие. Но Сайфон дал доказателства — посочил няколко места с залежи. Разкопките потвърдили думите му. Оттогава необикновеното дете и родителите му (по настояване на Сайфон) се преместили в столицата на Лаос.

Само за няколко години семейството на Ксайпаня се превърнало от бедни земеделци в заможен род. През 2012 г. се съобщавало, че са се преместили в САЩ, но дали това е вярно — не е известно. Причината за затворения им начин на живот била престъпността в Лаос. Някои искали да отвлекат Сайфон, затова се отказали от известността в името на сигурността.

Как виждам тази история? Детето помогнало на неизвестно за науката подземно същество — може би дори живеещо в друга реалност, което се появява тук само понякога. В знак на благодарност то го дарило с необикновена способност. Минералите и металите по принцип нямат мирис. Затова как точно и с какво сетиво Сайфон определял местоположението им, остава неясно. Самият той казал, че ги усеща по миризма — но дали е така? Не се знае.