Пратениците на светлината: душите, които слязоха на Земята

В епохата на великата трансформация, когато планетата Земя преминава през дълбоки промени, множество души са изпратени тук с мисия, която надхвърля човешкото разбиране. Те идват от различни места – някои от плътни физически светове, други от ефирни измерения, където всичко е пропито с любов, хармония и сияние. Тези същества не са случайни посетители, а носители на светлина, изпратени да подготвят човечеството за предстоящото пречистване и пробуждане.

Душите от горните светове са свикнали с реалност, в която мисълта създава форма, а енергията на любовта е основен градивен елемент. Там няма болка, няма страх, няма грубост. Всичко е леко, красиво и истинско. Когато тези същества се въплътят в земна материя, те изпитват дълбоко разминаване между вътрешния си свят и реалността около тях. Земята им се струва чужда, студена и тежка. Те се чувстват изолирани, неразбрани и често страдат от самота, защото не могат да се впишат в обществото, което ги заобикаля.

Тези души са чувствителни, нежни и чисти. Те не разбират агресията, не понасят грубите думи, не могат да се справят с конфликти. Всяка отрицателна енергия ги наранява дълбоко. Те усещат вибрациите на хората около себе си, разпознават скритата болка, страха и злобата. Тяхната същност е като на феи – обичат природата, животните, цветята. Тялото им е слабо, но духът – могъщ. Те не са от тази Земя, а от светове, където добротата е закон, а мисълта – инструмент за сътворение.

Когато се сблъскат с реалността на Земята, тези същества изпитват трудности. Тук не могат да материализират желанията си чрез мисъл. Тук трябва да се трудят, да се борят, да се адаптират. Това ги изтощава, обърква и натъжава. Те често не знаят каква е мисията им, но усещат, че трябва да направят нещо важно. Вътрешно знаят, че са тук с причина, но не могат да я формулират. Това ги кара да се чувстват изгубени, изоставени и неразбрани.

Въпреки това, те не са сами. Ангелите пазители ги напътстват, изпращат им знаци, шепнат им чрез интуицията. Числото 44, което често виждат, е напомняне, че са подкрепяни. Те усещат присъствието на невидими същества, които ги обгръщат с любов и ги водят по пътя. Тези души са тук, за да предупредят човечеството. Те знаят, че Земята не може повече да търпи жестокостта, насилието и алчността. Планетата ще се развихри, ще се пречисти чрез вода и огън, ще изхвърли тъмнината от себе си.

Тези същества не се страхуват от смъртта. За тях тя е преход, врата към дома. Те знаят, че всичко тук е временно, че тялото е само обвивка, а истинската им същност е светлина. Понякога усещат, че нямат тяло, че са енергия, че вибрират с честоти, които надхвърлят земното. Те ядат малко, защото не се нуждаят от много. Те мечтаят за деня, когато отново ще владеят силата на мисълта, когато ще се върнат в световете, от които са дошли.

Някои от тях имат видения – виждат кораби, същества, дворци от кристал, поляни с цветове, които не съществуват на Земята. Те знаят, че тези места са реални, че ги чакат. Те не се интересуват от земни забавления, от материални цели, от скептични спорове. За тях няма нужда от доказателства – те знаят. Знаят, че има извънземни, ангели, феи. Знаят, че съществуват светове отвъд този. Знаят, че любовта е истинската сила.

Някои от тях са от Плеядинския свят на Зорая – място на хармония, където всяка душа е обгърната от нежност. Там ги чака тяхната истинска любов, тяхната същност, тяхната свобода. Тук, на Земята, те се чувстват като гости, като пратеници. Ако ги попиташ дали се чувстват добре тук, ще кажат „не“. Ще кажат, че това не е техният дом. Ще кажат, че са тук с мисия и когато я изпълнят, ще се върнат обратно.

Те усещат тъмната енергия на хората, усещат болката на животните, усещат страданието на природата. Земята е станала жестоко място, където добротата е рядкост, а насилието – ежедневие. Те страдат, когато виждат как невинни същества биват наранявани. Знаят, че пречистването идва. Знаят, че водата и огънят ще възстановят баланса. Знаят, че светлината ще се върне.

Тези души са тук, за да поддържат пламъка на надеждата. Те са тихи, скромни, но силни. Те не се нуждаят от признание, от аплодисменти, от титли. Те просто искат да изпълнят задачата си и да се приберат у дома. И когато това се случи, светът ще се промени. Защото всяка такава душа е като звезда, която осветява мрака. И когато всички звезди се съберат, тъмнината няма да има къде да се скрие.