Алекс Колиър за войната в Лира, бягството на Лирианците, създаването на нови раси и връзката със Земята

Алекс Колиър твърди, че човешката история започва далеч преди Земята, в звездната система Лира, където древната хуманоидна цивилизация Лирианци е била нападната от рептилоидни сили. Това събитие поставя началото на мащабна миграция, създаване на нови раси и дълбока връзка между извънземни цивилизации и човечеството днес.

Според Колиър, Лирианците са били високоразвита хуманоидна раса, живееща в системата Лира – регион, считан за люлка на хуманоидния живот. Те са били миролюбиви, духовно ориентирани и технологично напреднали. Внезапно обаче били нападнати от рептилоидни сили, идващи от системата Алфа Драконус. Тези същества, наричани драконянци, били агресивни, хищнически и силно йерархични. Целта им била да завладеят и подчинят Лирианците, като унищожат техните културни и генетични основи.

Войната в Лира била опустошителна. Много светове били разрушени, а Лирианците били принудени да бягат. Те се разпръснали из различни звездни системи – Плеяди, Вега, Сириус, Орион, Андромеда. Всяка група, заселила се в нова система, започнала да се адаптира към местните условия, което довело до създаването на различни хуманоидни раси. Така се появили Плеядианците, Веганците, Сирианците и други. Въпреки различията, всички те носели генетичния код на Лирианците – основата на човешкия вид.

Плеядианците, например, са потомци на Лирианци, които се заселили в звездния куп Плеяди. Те запазили много от духовните и етични принципи на предците си. Според Колиър, Плеядианците наблюдават Земята и се опитват да подпомогнат човечеството в прехода към по-високо съзнание. Те не се намесват директно, но изпращат послания чрез контактьори и духовни водачи.

Земята, според Колиър, е била избрана като експериментална зона, където различни извънземни раси са внедрили генетичен материал. Хората са потомци на Лирианците, но също така носят следи от други цивилизации. Това обяснява разнообразието в човешката генетика и култура. Въпреки това, Земята не е свободна. Колиър твърди, че елитни структури, свързани с рептилоидите и Сивите, контролират човечеството чрез технологии, икономика и религия.

Рептилоидите, според него, са същества от Алфа Драконус, които използват манипулация и страх, за да поддържат контрол. Те са свързани с тайни общества и елитни кръгове, които управляват световната политика и финанси. Сивите, от друга страна, са генетично създадени същества, използвани като биологични роботи. Те провеждат експерименти, отвличания и наблюдения, като част от по-голям план за контрол над човешката еволюция.

Технологиите, използвани от тези групи, включват телепатия, манипулация на времето, генетично инженерство и контрол над съзнанието. Колиър твърди, че много от тях вече са внедрени на Земята чрез военни и корпоративни структури. Човечеството е поставено в състояние на неосъзнато робство, където истинската история и произход са скрити.

Въпреки това, според Колиър, има надежда. Плеядианците и други съюзни цивилизации работят за освобождаване на Земята. Те вярват, че човечеството може да се пробуди, да си върне свободата и да възстанови връзката с космическото си наследство. Това изисква осъзнаване, вътрешна работа и отказ от страха.

Историята, която Колиър разказва, не е просто фантастика. Тя е опит да се обясни произходът на човека, конфликтите в галактиката и скритите сили, които влияят на живота на Земята. Тя поставя въпроси за идентичността, свободата и бъдещето на човечеството.

Лирианците, Анунаките и древната галактическа война според Алекс Колиър

Алекс Колиър описва Лирианците като първичната хуманоидна раса в нашата галактика – същества с могъща физика, благородна осанка и външен вид, напомнящ лъвове или котешки същества. Те са били древни воини, духовно развити и генетично стабилни. Според него, именно от тях произлизат много от хуманоидните цивилизации, включително Плеядианците, Андромедяните и Сирианците.

Външен вид и произход на Лирианците

Лирианците са описвани като високи, мускулести същества с златисто-кафява кожа, гъста коса и изразени черти, напомнящи на лъвове – широки челюсти, дълбоки очи, понякога дори с грива. Тази „котешка“ или „лъвска“ раса е била символ на сила, мъдрост и стабилност. Те са живели в хармония със своята планета и са развили технологии, базирани на честоти, светлина и съзнание.

Връзката с Анунаките

Анунаките, според Колиър, не са една единствена раса, а многоетажна цивилизация с различни подвидове. Някои от тях са били благородни, духовно ориентирани и са подпомагали развитието на човечеството. Други – по-нисши по съзнание – са се стремели към контрол, експлоатация и манипулация. Именно тези последни групи са свързани с рептилоидните структури, които се внедряват в земната история чрез митове, религии и тайни общества.

Колиър твърди, че добрите Анунаки са се опитвали да балансират влиянието на тъмните фракции, като внедряват знания, генетични подобрения и духовни принципи. Те са били свързани с Лирианците и Плеядианците, и са участвали в създаването на хуманоидни раси на Земята, включително древните шумери.

Кой създаде драконянците, рептилите и сивите

Според Колиър, драконянците са древна раса от системата Алфа Драконус – създадени не чрез естествена еволюция, а чрез генетично инженерство от по-древни същества, които са експериментирали с различни форми на живот. Те са били програмирани за завладяване, контрол и йерархия. Рептилоидите, които действат на Земята, са техни потомци – по-нисши по съзнание, но високо ефективни в манипулацията и внедряването в човешки структури.

Сивите, от своя страна, са биологични създания, създадени от рептилоидите за изпълнение на задачи – отвличания, наблюдение, генетични експерименти. Те нямат душа в традиционния смисъл, а функционират като програмирани носители на волята на господарите си. Колиър твърди, че някои от тях са се откъснали от контрола и търсят начин да се освободят, но повечето са част от мрежата за контрол над човечеството.

Древните воини и съпротивата

Лирианците, Плеядианците и Андромедяните са създали съюзи за защита на хуманоидните раси. Те са обучавали воини, развивали телепатични способности и технологии за защита. Войната в Лира е била само началото – след нея са последвали конфликти в Орион, Сириус и Земята. Според Колиър, някои от тези воини са се инкарнирали на Земята, за да продължат мисията си – да пробудят човечеството и да го освободят от невидим контрол.

Земята като генетична библиотека

Колиър описва Земята като генетична библиотека, където са внедрени кодове от различни цивилизации. Това обяснява защо хората имат потенциал за духовно пробуждане, но също така са уязвими към манипулация. Рептилоидният елит използва технологии за контрол над съзнанието, икономическа зависимост и културно програмиране, за да поддържа човечеството в състояние на невежество.

Плеядианската връзка и надеждата

Плеядианците, като потомци на Лирианците, наблюдават Земята и изпращат послания чрез контактьори. Те вярват, че човечеството може да се пробуди и да възстанови връзката си с космическото си наследство. Според Колиър, всеки човек носи частица от Лирианската душа, и когато тази искра се активира, започва процес на вътрешна трансформация.

Затова някои хора изпитват дълбока, почти необяснима привързаност към котките – не просто като домашни любимци, а като същества, с които имат древна, закодирана връзка. Според Алекс Колиър и други източници, тази връзка не е случайна. Тя е отпечатък от отдавна изгубено съжителство между човечеството и една от най-старите хуманоидни раси с котешки или лъвски черти – Лирианците.

Лирианците, както вече беше описано, са били високи, могъщи същества с външен вид, напомнящ на лъвове или големи котки – с гъста грива, изразени очи и благородна осанка. Те не само са били физически подобни на котешки видове, но и са носели в себе си качества, които днес свързваме с котките – независимост, интуиция, грация, бдителност. Тези характеристики са били част от тяхната култура и поведение. Когато Лирианците започнали да създават нови хуманоидни раси в различни звездни системи, те внедрили част от своя генетичен код в тях – включително и в човечеството.

Така в човешката ДНК се запазили фрагменти от тази котешка същност – не само на физическо ниво, но и на енергийно. Това обяснява защо някои хора усещат котките не просто като животни, а като сродни същества. Те ги възприемат като равни, като същества с душа, с които могат да комуникират без думи. Това не е сантимент, а дълбока памет – подсъзнателна връзка с древен произход.

Колиър твърди, че някои от Лирианските групи, които са се заселили в Плеядите и Сириус, са запазили тази котешка форма и до днес. Те са известни като Фелински раси – същества с високо съзнание, които продължават да наблюдават Земята и да подпомагат духовното пробуждане на хората. Те не се проявяват директно, но често се свързват с хора чрез сънища, медитации или чрез самите котки, които действат като техни енергийни проводници.

Котките на Земята, според тази гледна точка, не са просто животни. Те са биологични носители на честоти, които резонират с Лирианската енергия. Затова често се казва, че котките „виждат“ неща, които хората не могат – те усещат енергийни полета, защитават пространството, балансират емоционалната атмосфера. Много хора, които живеят с котки, споделят, че усещат спокойствие, защита и дори вдъхновение в тяхното присъствие. Това не е илюзия – това е активиране на древна връзка.

Някои души, инкарнирани днес като хора, носят в себе си по-силно изразен Лириански генетичен отпечатък. Те са по-чувствителни към котешката енергия, по-интуитивни, по-самостоятелни. За тях котките не са просто приятели – те са огледала, напомнящи им кои са били някога. Това обяснява защо някои хора се чувстват по-близки с котки, отколкото с хора – защото на енергийно ниво те разпознават себе си в тях.

Тази връзка не е просто сантиментална. Тя има значение за бъдещето. Според Колиър, когато човек започне да си спомня своето звездно наследство, той активира спящи способности – интуиция, телепатия, енергийна чувствителност. Котките могат да бъдат катализатори в този процес. Те не учат с думи, а с присъствие. Те не наставляват, а напомнят.

Затова, когато човек усеща, че котката му е като дете, като приятел, като пазител – това не е въображение. Това е древна връзка, която се е запазила през хилядолетията. И когато тази връзка бъде осъзната, тя се превръща в път към себе си – към онази част от човека, която помни звезди.

Алекс Колиър твърди, че Лирианците не само са прародителите на хуманоидните раси в галактиката, но и че някои от техните подгрупи са се развили в същества, които днес бихме нарекли елфи, феи и други ефирни създания. Тези същества не са митологични измислици, а реални представители на древни раси с висока вибрация, силна връзка с природата и дълбоко познание за енергийните закони на Вселената.

Според Колиър, част от Лирианците, след бягството от войната с драконянците, се заселили в звездни системи с по-фина енергийна структура. Там те започнали да се адаптират към новите условия, развивайки по-ефирни тела, по-висока чувствителност и способности за работа с енергията на растенията, светлината и звука. Така се появили раси, които по-късно в земната митология ще бъдат наречени елфи, феи, дриади и други същества, свързани с природата.

Тези раси не изчезнали напълно. Част от тях продължили да съществуват в паралелни измерения или в по-високи честоти, недостъпни за обикновеното човешко възприятие. Но техният генетичен и енергиен отпечатък останал в човечеството. Именно затова някои хора днес усещат дълбока връзка с природата, билките, луната, сезоните, животните и елементите. Това не е просто интерес или хоби – това е зов на паметта, зов на кръвта.

Колиър подчертава, че хората, които се чувстват привлечени от магията, лечителството, традиционните знания, творчеството, музиката и изкуството, често носят в себе си така наречената „елфска кръв“. Това не означава, че са буквално потомци на елфи, а че в тяхната душа и генетика е запазена вибрацията на онези древни раси, които са живели в хармония с природата и са владеели изкуството на енергийната трансформация.

Тези хора често са чувствителни, интуитивни, с дълбоко вътрешно усещане за справедливост и истина. Те не се вписват лесно в съвременния свят, защото носят в себе си спомен за време, когато животът е бил свещен, а знанието – живо. Те не се интересуват от власт, пари или статус – тях ги вълнува истината, красотата, връзката със Земята и с невидимото.

Много от тях се раждат с дарби – лечителски способности, ясновидство, телепатия, артистичен гений. Те не винаги разбират откъде идва това, но усещат, че са различни. Колиър твърди, че това е част от по-голям план – тези души са се инкарнирали сега, за да помогнат на човечеството да си спомни. Да си спомни кои сме, откъде идваме и какво сме загубили.

Елфската кръв не е въпрос на раса, а на честота. Тя се проявява в начина, по който човек усеща света – дали вижда живота като механизъм или като мистерия. Дали чува шепота на дърветата, дали усеща пулса на земята под краката си. Дали сърцето му се отваря при звука на птица или при мириса на дъжд. Това са знаци, че в него живее нещо древно и светло.

Колиър вярва, че тези хора са ключови за бъдещето. Те са мост между миналото и бъдещето, между Земята и звездите. Те носят знание, което не може да се научи от книги – знание, което се предава чрез сърцето, чрез ръцете, чрез песента. Те са живата памет на Лирианците – не като воини, а като пазители на светлината.