„Много се изненадах, че тези снимки не бяха показани на обществеността“. Какво разказа бивш специалист на НАСА

От време на време изследователи от различни организации по света дават разнообразни интервюта. Вече сме публикували статии от бивши служители на НАСА. Този път решихме да споделим още едно. Този път откровенията идват от служител във фотоотдела на космическата агенция, който се е занимавал с отсяване на дефектни снимки. През годините той е прегледал хиляди фотографии. През ръцете на Фин Тилман са минали изображения от Луната, Марс, Сатурн, Юпитер, Венера и различни спътници.

Специалистът споделя интересни подробности от работата си. Мъжът разказва какво го е впечатлило през годините в НАСА:

„Работих в космическата агенция от 1966 до 2017 година. Това е колосален опит. Да, никога не ми се е случвало да изляза в космоса или дори да летя натам, но мога с увереност да кажа, че съм част от малък кръг хора, които са допринесли за изучаването на космоса. Може би моят принос не е бил толкова голям, че да гравират името ми върху някой стълб или обелиск...

От началото на изследванията на Луната, Венера и Марс постоянно работех с фотографии. За съжаление, много от снимките бяха с ужасно качество – заради космически прах, засветки, други дефекти... Понякога началникът ми идваше с надеждата, че ще му покажа стотици добри кадри, а те бяха само десетки. Нямаше какво да се направи. През XX век беше много трудно да се заснемат отново неуспешните кадри. Често космическата апаратура имаше само един шанс – и не го използваше. Заради това много обекти, които изглеждаха достъпни, така и не успяхме да заснемем.

От 2004 година в НАСА съществуваше друг отдел, който също работеше с фотографии. Ако нашата задача беше да отсяваме повредените кадри, то те се занимаваха с цензуриране. Тези специалисти решаваха дали дадени снимки трябва да се показват на обществеността или не. Общувах с началника на този отдел – Рой Балард. Ролята им ми се струваше неясна. Защо трябваше нещо да се крие от хората?

В НАСА често се използваше методът на мозъчната атака – събираха се стотици хора в конферентна зала и изказваха мнението си. Понякога канеха не само учени и професори, но и нас – персонала, който не работеше по астрономически профил: техници, шофьори, готвачи, чистачи.

Ако нашите мнения са интересни за ръководството, защо тогава нещо се криеше от обществеността? Там има огромно количество умни хора. Струва ми се неправилно, че не виждаха цялата картина. Може би много от тайните на космоса щяха да бъдат разгадани тогава.

През 2000 година попадна в ръцете ми папка със снимки, проявени след получаването им от нашия марсоход. Той кацна на повърхността в долината Арис на равнината Хриса. Тази мисия беше особена за нас, защото възлагахме големи надежди на нея. И не напразно. Апаратът „Соджорнър“ изпрати на Земята над 1200 фотографии. Около половината от тях бяха с лошо качество. Но около 650 снимки трябваше да станат обществено достояние.

Бях силно изненадан, когато след нашата рецензия отделът по цензура не пропусна редица фотографии, на които можеше да се видят малки пирамиди, руини, съоръжения. Имам предвид каменна инфраструктура на неизвестна цивилизация. Струваше ми се, че тази партида снимки трябваше окончателно да сложи край на споровете за марсианска цивилизация и въобще за живот на съседната планета. Може да се каже, че с Рой Балард дори малко се скарахме по тази тема. По-късно се извиних – той не беше виновен, както и аз, беше просто подчинен.

На снимките от Марс мъжът видял руини?

Разбира се, не исках да повдигам този въпрос пред ръководството, защото знаех, че поради възрастта ми лесно могат да ме уволнят. Мога с увереност да кажа – на Марс или е съществувала цивилизация, или някой е пристигал и е строил там каменни съоръжения. По нещо ми напомняха на руините на древни земни градове в Африка и Близкия изток. Кръгли форми, около двадесет съоръжения, които заедно образуваха кръгло селище – ясно четимо на снимките, които видях.

По-късно в интернет се появиха снимки от по-късни марсиански мисии. На някои от тях се виждаха черепи, наподобяващи човешки. Имам версия, че на Марс са живели човекоподобни същества. Струва ми се, че да се пристига с космически кораби отнякъде и да се строят каменни съоръжения – не е много логично. По-вероятно е това да е била местна цивилизация. Може би са достигнали ниво, подобно на Древен Египет.“