Защо кралят на Прусия забранил консумацията на месо и мляко: историята за демоничните крави

Както вече знаете, аз съм голям почитател на фолклорните истории. Често ги възприемам не като приказки, а като реални факти. Имам право, извинете ме, скептични другари. Днес бих искал да разкажа една история от немския фолклор. Нещо подобно съм чувал и у нас – в Адигея, в Кабардино-Балкария, а също и на Алтай. Затова донякъде е възможно подобни неща да са се случвали и тук.

Хората, живели в европейските градове през XVII–XVIII век, не се различавали особено от селяните. Само ако говорим за заможните родове – тогава да. Те имали възможност да изучават науки, да пътуват по света. Крестяните обаче не можели да се похвалят с такъв интересен живот. Допускам, че донякъде поради това се е създало усещането, че селяните са прекалено суеверни. Нямали образование, възпитани с приказки от баби и дядовци – затова вярвали в чудеса. Разбира се, такова мнение винаги ще съществува.

В онези далечни времена историите се предавали от уста на уста. През XVIII век близо до Берлин се намирало селото Вединг. В края на столетието то било присъединено към бъдещата столица на Германия. Жителите на Вединг често изпращали кервани до Берлин, за да търгуват. Освен това посещавали таверни и се забавлявали добре, ако печалбата го позволявала. Именно по време на такива събирания се разпространявали всякакви слухове. Така в града се разчуло за една история, която силно поразила гражданите. Стигнало се дотам, че кралят на Прусия наредил да се проверят всички крави в околността и забранил за цяла година (докато траели проверките) да се яде месото им и да се пие мляко.

Историята била много необичайна. Говорело се, че в околностите на Берлин се заселила странна крава – а може би и повече от една. Всички животни спели през нощта, но това чудовище се превръщало в зъбест звяр с горящи червени очи. Съществото се движело на задните си крака и дебнело онези, които не си стояли у дома нощем. В резултат на такива срещи хората били изяждани от демоничното животно.

Известен берлински доктор, чул историята, предположил, че това може да е проява на някаква болест – нещо като „кравешко бяс“ (такъв термин тогава не съществувал, но идеята била такава). Започнали да се разпространяват всякакви слухове, и то не само сред селяните и простолюдието.

Представител на католическата църква в Берлин заявил, че трябва да се пръскат кравите със светена вода, и ако започнат да мучат – да бъдат унищожени. Немските лекари сериозно се замислили дали не съществува някаква болест при животните, които се държали като хищници през нощта. Кралят на Прусия издал указ, според който били създадени специални отряди, включващи свещеници и рицари. При наличие на признаци на демонизъм у кравите, те били отвеждани в специално организирано място – яма за изгаряне.

Така била обявена ловна кампания срещу демоничните крави. Събитията се развивали през есента, така че когато земята се покрила със сняг, станало по-лесно да се проследяват следите на копитата. Обучени следотърсачи определяли дали кравата се движела на четири крака като обикновена, или на две. Започнала безпрецедентна борба с неизвестен враг. Пострадали стотици животни, като според мен далеч не всички от тях били описаните същества.

Освен това чак до следващото лято хора от селища близо до Берлин и по-отдалечени разказвали за минотавър с червени очи, който нощем бродел между къщите в търсене на отворени врати или заблудени хора. Карателните отряди, организирани по заповед на краля, веднага се отправяли към местата, откъдето идвали сведения за срещи с тези същества (или същество). През есента, година по-късно, кралят на Прусия обявил победа над демоничните крави.

Минотавър или нещо друго?

Католическата църква, колкото и смешно да звучи, се задължила през следващите десет години да кръщава телетата при раждането им. Учудващо, но слуховете за минотавъра или ужасяващата крава-людоед изчезнали. И сега възниква въпросът: какво всъщност се е случило? Такъв въпрос обикновено се задава в края на фолклорните истории.

Някои изследователи се опитали да разберат. Изказвали се различни предположения, но аз мисля, че, разбира се, никаква болест у кравите не е имало. Като се има предвид, че минотаври, изглежда, не съществуват, най-вероятно някакви разбойници използвали глави на крави, за да всяват ужас и страх сред селяните. В тъмното не се вижда добре – дали върви маскиран човек или наистина някакво чудовище.

А защо разбойничеството спряло след година? Много просто – или не е спряло, или са престанали да носят глави на крави, или са се преместили в други земи. Фолклорни истории за демонични крави има в изобилие – в Австро-Унгария, Румъния, Германия, Италия, Гърция и редица други страни. Но в такава ситуация не може напълно да се изключи и реалното съществуване на криптид.