Болести на очите и блокирана епифиза: Илюзията като разрушителна емоция

Очите са не само орган на зрението, но и символ на възприятие, осъзнаване и връзка с реалността. Когато зрението започне да се замъглява, когато се появят болки, сухота, напрежение или по-сериозни заболявания като катаракта, глаукома и оптична невропатия, това често е сигнал не само за физически проблем, но и за дълбоко вътрешно разминаване между личната истина и реалността. В този контекст епифизата – малка жлеза, разположена в центъра на мозъка – играе ключова роля. Тя е свързана с така наречената чакра „Трето око“, която отговаря за интуицията, вътрешното виждане и осъзнаването на истината.

Когато тази чакра е блокирана, човек започва да се отдалечава от реалността. Съзнанието му се изключва от обективния свят и се прехвърля в паралелна реалност, създадена от самия него на подсъзнателно ниво. Това не е просто бягство, а активно изграждане на личен сценарий, в който всичко се случва според вътрешните желания, страхове и проекции. В този филм човекът е режисьор, сценарист и главен герой, но реалността остава извън кадър.

Негативната емоция, която отключва този процес, е илюзията. Тя не е просто заблуда, а дълбоко вътрешно нежелание да се приеме истината. Илюзията се ражда от болката, от страха, от трудността да се изживее настоящето такова, каквото е. Когато човек не може да понесе отражението на собствените си мисли и емоции, които другите му връщат като огледало, той започва да изгражда алтернативна версия на себе си и на света. В тази версия няма място за истина, защото тя е твърде болезнена. Илюзията става защитен механизъм, но с висока цена.

С времето тази вътрешна конструкция започва да се проявява и на физическо ниво. В мозъка се появява мъгла, концентрацията отслабва, паметта започва да изчезва на моменти, а световъртежът и объркването стават ежедневие. Очите, като органи на възприятието, страдат най-много. Замъгленото зрение е първият сигнал, че човек отказва да види истината. Следват бодежи, сухота, напрежение, а понякога и сериозни заболявания като катаракта – помътняване на лещата, глаукома – повишено вътреочно налягане, което уврежда зрителния нерв, и оптична невропатия – възпаление или увреждане на зрителния нерв. Всички тези състояния са свързани с блокажа в зоната на епифизата и чакрата на третото око.

Изходът от този процес не е сложен, но изисква смелост. Първата стъпка е да се прогледне за истината. Това означава да се приеме реалността такава, каквато е, без украса, без сценарий, без филтри. Да се признае болката, да се види страхът, да се осъзнае собствената отговорност. В този процес ключова роля играят хората около нас – онези, които ни обичат и искат да ни помогнат. Те често виждат по-добре от нас самите какво се случва, защото не са заслепени от вътрешната ни илюзия. Да се уважи тяхната гледна точка, да се приеме помощта им, е акт на осъзнаване и смирение.

В допълнение към това, помощта от специалисти може да бъде решаваща. Биоенерготерапията е един от методите, които успешно работят с блокажи в енергийните центрове на тялото. Тя не просто лекува симптомите, а навлиза в дълбоките пластове на съзнанието и подсъзнанието, където се крият причините за заболяванията. Чрез работа с енергията, биоенерготерапията изчиства блокажите, възстановява потока на жизнената сила и дава на човека възможност да преработи вътрешните си негативи. Това не е пасивен процес – човекът участва активно, като партньор в собственото си изцеление. Само така може да се постигне истински и траен резултат.

Когато епифизата се отблокира, когато чакрата на третото око се отвори, човек започва да вижда ясно – не само с очите, но и с вътрешното си зрение. Истината вече не е заплаха, а освобождение. Илюзията губи силата си, защото повече не е нужна. Реалността се приема с всичките ѝ нюанси, а очите отново започват да виждат – не само света, но и себе си в него.