Луната: Скритият фронт на извънземната архитектура и човешката колонизация

Алекс Колиър споделя информация от Андромедански източници, според която Луната е изкуствено създаден обект с дълга история на колонизация, военни конфликти и тайни бази, част от по-широк космически сценарий, скрит от човечеството.

Алекс Колиър, контактьор с извънземни от Андромеда, разказва за серия от телепатични и физически срещи, по време на които му е предадена информация за Луната, нейния произход, структура и ролята ѝ в галактическите събития. Според него, Луната не е просто естествен спътник, а сложна конструкция, пренесена в нашата слънчева система от далечна звездна система, наречена „ЧОВТА“, намираща се в съзвездието Малка Мечка.

Луната има атмосфера, която в някои кратери е по-плътна от тази на морското равнище на Земята. На скритата ѝ страна съществуват подземни езера и тераформирани зони, които се използват за прикрити дейности. Аполо 15 е заснел водни облаци, което противоречи на официалната версия, че Луната няма атмосфера. Лунната почва е на възраст 6.2 милиарда години и съдържа химикали, които не се срещат на Земята. Част от тях произхождат от друга звездна система, което поставя под въпрос естествения произход на Луната.

Според Андромеданците, Луната е куха, с метална вътрешна структура, наподобяваща боен космически кораб. Много от кратерите са плитки и изкуствено създадени, като някои са били куполни градове, унищожени по време на древна война преди 113 000 години. Вътрешността на Луната съдържа подземни бази, свързани с човешки и извънземни дейности. Има седем основни входа, включително в кратера Жул Верн, планините Телец и полюсите.

Колиър твърди, че на Луната живеят около 35 000 души, предимно арийци по произход. Те са част от тайни програми, управлявани от групи като „Черните Монаси“, „Синя Луна“, „Алфа 1 и 2“ и MJ-12. Тези организации са свързани с Националната Агенция по Сигурност и действат под контрола на глобални финансови структури. „Синя Луна“ отговаря за технологичното развитие и поддръжката на базите, докато „Алфа 2“ се грижи за идеологическата стабилност на населението.

Луната е била използвана като военен преден пост, особено по време на конфликта, наречен „Черната Лига“. Това е битка между съюз от звездни цивилизации срещу тиранията на Империята Орион. Разрушенията, причинени от честотно-лъчеви оръжия, са оставили следи по повърхността, особено на видимата страна. Луната е била транспортирана от орбитата на Малдек – унищожена планета, която е имала две луни: нашата Луна и Фобос. Венера също е била луна на Уран, който според Андромеданците има растителен и животински живот.

Стъклото, разпръснато по повърхността, е остатък от куполните градове, разрушени по време на галактически конфликти. Андромеданците твърдят, че съществуват раси, способни да променят орбитите на планети и да създават цели слънчеви системи. Те разкриват, че във Вселената има над 100 трилиона галактики, което поставя човешкото разбиране за космоса в съвсем нов контекст.

Продължението на тази информация, предадена от Алекс Колиър чрез контактите му с Андромеданците, разкрива още по-дълбоки пластове от историята и функциите на Луната, както и ролята ѝ в по-широкия космически контекст.

Според Андромеданците, Луната не само е била военен преден пост, но и стратегически възел за наблюдение, контрол и съхранение на технологии, които надхвърлят човешкото разбиране. Тя е била използвана от различни цивилизации в различни епохи – от Орионската група, през Сириус-Б, до Плеядианците. Всяка от тези групи е оставила следи – архитектурни, енергийни и биологични – които все още съществуват под повърхността.

Андромеданската наука твърди, че гравитацията на Луната не се дължи на въртене или маса, а на взаимодействие с електромагнитната радиация от Слънцето. Това обяснение поставя под въпрос много от земните научни догми и предполага, че всяко тяло, изложено на определена честота, може да генерира гравитационно поле. Това знание е ключово за разбирането на изкуствената природа на Луната и нейната способност да бъде обитавана.

Подземните съоръжения, разположени под кратера Жул Верн, са с размерите на щата Ню Йорк и съдържат езера, растителност, складове за храна, хангари за кораби и технологични лаборатории. В тях са открити извънземни текстове, гробници и останки от различни раси – рептилоподобни, хуманоиди и хибриди. Тези съоръжения са били използвани от астронавтите на НАС и от представители на Световния Ред, които са създали постоянна колония на Луната.

Населението на Луната, според Андромеданците, вече надхвърля 36 000 души и се очаква да достигне 600 000. Всички колонисти са арийци по произход, което повдига въпроси за расовата политика на тайните програми. Управлението на базите се осъществява от структури като НАС, Черния Пазач, Синя Луна и MJ-12, които действат в синхрон с извънземни фракции.

Луната е въоръжена с честотно-лъчеви оръжия, лазери, сателити с ядрени бомби и системи на базата на антиматерия. Тези оръжия са предназначени за защита на Земята при евентуална извънземна инвазия. Използват се антигравитационни технологии и аномалии за транспортиране на оборудване от Земята, като основни точки за изстрелване са Пайн Гап (Австралия), Диего Гарсия (Индийски океан) и Сибир.

Атмосферата на далечната страна на Луната се създава изкуствено, за да се увеличи обитаемостта. Има вода, езера и растителност, което превръща Луната в самостоятелна екосистема. Това позволява на Световния Ред да използва Луната като база за по-нататъшни мисии – включително към Марс, където през 1959 г. започва тайна програма, ръководена от Съветския съюз.

Астронавтите от Аполо пристигат на Луната, когато тя вече е обитавана и развита. НАСА е използвана като прикритие, а истинската информация е била скрита от обществеността. Астронавтите са били принудени да мълчат, а истината остава засекретена и до днес.

Андромеданците разказват и за серия от събития, свързани с пристигането на кораби майки в нашата слънчева система – включително наблюдения от 1645 г., 1787–1789 г., 1844 г., 1859 г. и 1878 г. Тези кораби са принадлежали на различни цивилизации – Сириус-Б, Орион, Плеяди и Андромеда – и са били част от по-голямо движение през галактиката.

Луната, според тази гледна точка, е не просто спътник, а ключов елемент от древна галактическа история, която продължава да се развива и днес. Тя е сцена на конфликти, съюзи, експерименти и тайни, които оформят бъдещето на човечеството.

Продължението на тази необикновена история, предадена от Алекс Колиър чрез контактите му с Андромеданците, разкрива още пластове от тайните операции, които се провеждат на Луната и Марс – далеч от очите на човечеството и извън рамките на официалната наука и история.

След като през 1958 г. руски и американски астронавти се приземяват на Луната, започва активна фаза на изграждане на инфраструктура. През 1961 г. вече съществува официална колония, макар и напълно засекретена. Куполните структури, проектирани от JPL – лабораторията на НАСА, отговаряща за разработката на ракети и космически кораби – са първите обитаеми съоръжения на повърхността. Те служат като тестови модели за бъдещи мисии към Марс, където подобна архитектура ще бъде използвана за създаване на автономни бази.

Корпорацията Бечтел, известна със своите тайни строителни операции, играе ключова роля в реализацията на проекта. Тя разполага със специален екип, който работи директно с НАС и други тайни агенции, като изгражда съоръжения, които не фигурират в нито една публична документация. Тези структури са създадени с материали и технологии, които надхвърлят познатите стандарти – устойчиви на радиация, с възможност за енергийна автономност и климатичен контрол.

Причината, поради която от Земята се вижда само едната страна на Луната, не е случайна. Според Андромеданците това е резултат от инженерна намеса. Огромни магнитни структури, разположени на двата полюса, действат като стабилизатори и тежести, които пречат на Луната да се върти свободно. Така наречената „тъмна страна“ остава скрита – не само физически, но и информационно. Там се намират най-големите бази, най-старите съоръжения и най-активните извънземни наблюдателни станции.

Когато астронавтите от програмата Аполо кацат на Луната, те не са първите хора там. НАС вече е установила присъствие осем години по-рано. Технологията, използвана за това, не е била споделена с по-ниските нива на агенцията, нито с военните структури. НАСА е използвана като прикритие – публична фасада, която да отвлича вниманието от истинските операции. Астронавтите са били инструктирани да мълчат, а някои от тях са били подложени на психологически и физически натиск, за да не разкрият какво са видели.

Един от най-стряскащите аспекти на тази история е свързан с изчезването на някои от най-големите научни умове на планетата. Според Андромеданците, много от тях не са загинали или отвлечени, а са били прехвърлени на Луната и Марс – част от проект за създаване на ново общество. Инженери, архитекти, лекари, биолози, физици и други специалисти са били избрани заради своите способности и потенциал да изградят цивилизация, независима от земните ограничения. Там те работят по проекти, които включват генетика, енергийни системи, нови форми на транспорт и комуникация.

Целта на тези тайни операции е да се създаде автономна човешка колония, способна да оцелее и да се развива извън Земята. Това включва не само физическа инфраструктура, но и социална, културна и идеологическа рамка. Новото общество е подложено на специфични системи от вярвания, контролирани от структури като MJ-12 и Алфа 2, които следят за психологическата стабилност и лоялността на колонистите.

Луната, в този контекст, не е просто спътник. Тя е лаборатория, крепост, архив и портал. Тя е сцена на древни конфликти, съвременни експерименти и бъдещи планове. Тя е ключ към разбирането на нашето място във Вселената – не като изолирана раса, а като част от сложна мрежа от цивилизации, технологии и истории, които се преплитат в тишината на космоса.