Преследваната магия: древните сили, истинският Исус и как знанието бе превърнато в мит

От най-древните времена човечеството е живяло в свят, който е бил много по-богат, по-наситен и по-магичен от този, който познаваме днес. Светът някога е бил място, в което границата между видимото и невидимото е била тънка като дъх, в което хората са притежавали способности, които днес бихме нарекли фантастични, в което природата е говорела, духовете са били реалност, а магията е била естествен език на съществуването. Това не е било „фантазия“, а начин на живот. Древните култури са вярвали, че човекът е част от космическа мрежа, в която всичко е свързано — земята, небето, звездите, духовете, животните, растенията, енергиите. И в тази мрежа човекът е имал достъп до сили, които днес са изгубени или потиснати.

В древните времена хората са можели да лекуват с ръце, да общуват с природата, да виждат отвъд физическото, да усещат енергии, да предсказват, да сънуват пророчески, да пътуват в съзнанието си. Жриците са владеели билки и ритуали, които са лекували болести, които днес се смятат за нелечими. Шаманите са можели да влизат в други светове и да разговарят с духове. Мъдреците са можели да виждат бъдещето. Дори обикновените хора са имали интуиция, която днес е почти напълно заглушена. Тези способности не са били „свръхестествени“ — те са били естествени. Но с времето те са били потиснати, забранени, изкоренени.

Защо? Защото магията е сила. А силата, която не може да бъде контролирана, е опасна за онези, които искат да властват. Когато човек има връзка с природата, той не се нуждае от посредници. Когато човек може да лекува сам, той не се нуждае от институции. Когато човек може да вижда истината, той не се подчинява на лъжи. Когато човек има вътрешна сила, той не се страхува. И затова магията е била преследвана. Не защото е била зло, а защото е била свобода.

Истинският Исус, този от гностическите текстове, е бил част от тази древна традиция. Той е притежавал способности, които днес бихме нарекли магически — лекуване, виждане, преобразяване, възкресяване, общуване с невидимото. Но за гностиците това не е било „магия“, а естествено проявление на връзката с Плеромата — царството на истинския Бог. Исус е бил пратеник на светлината, който е дошъл да покаже, че човекът носи в себе си същата искра, същата сила, същата способност. Той е казвал, че чудесата не са привилегия на избрани, а естествено състояние на пробудената душа. Той е казвал, че човекът може да прави „и по-големи дела“. Това е било опасно. Защото ако човекът осъзнае своята сила, той става свободен. А свободният човек не може да бъде управляван.

Затова истинският Исус е бил преследван. Не защото е бил „богохулник“, а защото е бил заплаха за системата. Той е разкривал, че богът на този свят — Демиургът — не е истинският Бог. Той е разкривал, че религиозните власти служат на закона, а не на светлината. Той е разкривал, че човекът не се нуждае от посредници. Той е разкривал, че истината е вътре в човека. Това е било непоносимо за онези, които са управлявали чрез страх. И затова той е бил убит. Но неговото знание не е било унищожено. То е оцеляло в гностическите текстове, в тайните учения, в богомилите, които са виждали в него не жертва, а пробудител.

Гностиците и богомилите са били преследвани по същата причина, по която магията е била преследвана. Те са носели знание, което освобождава. Те са казвали, че светът е илюзия. Те са казвали, че истинският Бог е отвъд материята. Те са казвали, че човекът е светлина. Те са казвали, че душата е вечна. Те са казвали, че институциите служат на фалшивия бог. Те са казвали, че човекът може да се освободи чрез познание. Това е било опасно. И затова те са били изгаряни, унищожавани, преследвани. Техните книги са били изгаряни, техните учения — забранявани, техните последователи — избивани. Но знанието им не е изчезнало. То е оцеляло в сенките, в тайните общества, в легендите, в интуицията на хората.

А какво се е случило с древните създания — дракони, еднорози, русалки, феи, елфи? Те са били превърнати в приказки. В детски истории. В митове. В измислици. Защо? Защото ако хората вярват, че тези създания са били реални — или символи на реални сили — те ще започнат да се питат какво още е било скрито. Драконът е бил символ на духовната сила, която не може да бъде покорена. Еднорогът — символ на чистотата и лечението. Русалките — символ на интуицията и дълбините. Феите — символ на природната магия. Елфите — символ на връзката с невидимите светове. Всички тези създания са били част от древната духовност. Но когато властите са искали да унищожат магията, те са превърнали тези създания в „приказки за деца“. Така истината е била скрита зад маската на фантазията.

Днес живеем в свят, в който магията е забравена, интуицията е заглушена, духовните сили са потиснати. Но това не е случайно. Това е резултат от хилядолетия преследване на знанието. Ловът на вещици е бил само един етап. Преследването на гностиците — друг. Унищожаването на богомилите — трети. Всички тези събития са част от една и съща история — историята на това как светлината е била гонена от света. Но светлината не може да бъде унищожена. Тя може да бъде скрита, но не и заличена. Тя може да бъде потисната, но не и убита. Тя може да бъде забравена, но не и изгубена.

И днес, когато все повече хора усещат, че светът е по-дълбок, отколкото изглежда, древното знание започва да се завръща. Интуицията се пробужда. Магията се връща под формата на осъзнаване. Духовните сили започват да се проявяват. Хората започват да усещат, че притежават способности, които са били потиснати. Истината започва да се разгръща. И това, което някога е било преследвано, започва отново да живее.