Богомилите и капанът след смъртта: Демиургът, Архонтите и забравената истина за Исус

В дълбините на европейската духовна памет има едно учение, което е било толкова опасно за властите, че е било преследвано с огън, меч и клевета. Това учение е богомилството – наследник на гностическата традиция, продължител на древното знание, което твърди, че светът, в който живеем, не е създаден от истинския Бог, а от самозван творец, който е изградил материалната вселена като капан за душите. Богомилите са били убедени, че човекът живее в свят, който е красив само на повърхността, но в своята същност е затвор, управляван от сили, които не желаят пробуждането на човечеството. Те са говорили за Демиурга – Сатанаил, падналото същество, което е създало материята, и за Архонтите – неговите невидими пазачи, които контролират човешкото възприятие и задържат душите в цикъла на прераждане. Тяхното учение е било толкова радикално, че дори днес звучи като предупреждение от друг свят, предупреждение, което е било погребано, но никога напълно забравено.

Според богомилската космогония истинският Бог е отвъд света, отвъд материята, отвъд времето. Той е чиста светлина, чисто съзнание, чиста любов. Той не създава материята, защото материята е ограничение. Той не създава страдание, защото страданието е резултат от отделянето от светлината. Той не създава смъртта, защото смъртта е характеристика на света, който не е негов. Материалната вселена, според богомилите, е дело на Сатанаил – същество, което някога е било част от божествения свят, но е паднало поради гордост и желание да създаде собствено царство. В своята арогантност той е заявил, че е единственият бог, и е изградил свят, който е отражение на божествения, но без неговата светлина. Този свят е красив, но фалшив; богат, но ограничен; жив, но подчинен на закони, които държат душата в плен.

Богомилите са вярвали, че човекът носи в себе си искра от истинския Бог, но тази искра е затворена в тяло, в материя, в свят, който не е нейният дом. Душата е била примамена в този свят чрез обещания за удоволствия, притежания, власт, но веднъж попаднала тук, тя забравя своя произход. Забравата е най-голямото оръжие на Демиурга. Докато душата забравя, тя остава в плен. Докато вярва, че този свят е единствената реалност, тя не може да се освободи. Докато се идентифицира с тялото, тя остава под властта на силите, които управляват материята.

Една от най-опасните идеи на богомилите е била свързана със смъртта. Те са твърдели, че след смъртта душата не отива автоматично при Бога. Напротив – тя попада в капан, изграден от Архонтите, които са пазачите на Демиурга. Тези същества не са физически, а енергийни структури, които контролират небесните сфери. Когато душата напусне тялото, тя преминава през „въздушните митарства“ – области, в които Архонтите я спират, изпитват, обвиняват и се опитват да я върнат обратно в света. Ако душата не е пробудена, ако не е осъзнала истинската си природа, ако не е разпознала илюзията, тя се поддава на техните внушения и се връща в цикъла на прераждане. Така се поддържа вечният кръговрат – живот, страдание, смърт, забрава, ново раждане. Това е капанът след смъртта, за който богомилите са предупреждавали. Те не са използвали думата „капан“, но описанието им е точно това – система, която задържа душата в материята.

Техните противници, като Презвитер Козма и Ефтимий Зигабен, са записали тези вярвания, опитвайки се да ги опровергаят, но всъщност са запазили най-важното: богомилите са вярвали, че душата е спирана от „въздушни князе“, които я изпитват и обвиняват. Това е пряко продължение на гностическата идея за Архонтите. В богомилската версия те са слуги на Сатанаил, които пазят неговото царство и не позволяват на душите да се върнат при истинския Бог.

В този контекст Исус заема напълно различно място от това, което му отрежда официалната църква. За богомилите Исус не е бил жертва, изпратена да умре, за да удовлетвори Бога. Той е бил пратеник от истинския Бог, който е дошъл да разкрие измамата на Сатанаил. Той е донесъл знание, а не религия. Той е говорил за вътрешното царство, което е отвъд материята. Той е показал, че истинският Бог не е богът на този свят. Той е разкрил, че човекът носи в себе си светлина, която не може да бъде унищожена. Разпятието, според богомилите, не е било акт на изкупление, а акт на разобличение – демонстрация на това, че светът на Демиурга унищожава всичко, което не може да контролира. Исус е бил убит не от истинския Бог, а от силите на този свят. Но неговата смърт е разкрила истината: че материята няма власт над духа.

Богомилите са вярвали, че Исус е дошъл да покаже пътя за освобождение. Този път не минава през ритуали, институции, посредници. Той минава през пробуждане. Пробуждането е осъзнаване на истинската природа на света и на собствената душа. То е разпознаване на фалшивия бог, който управлява материята. То е отказ от поклонение на Демиурга. То е връзка с вътрешната светлина, която е искра от истинския Бог. Пробудената душа разпознава Архонтите след смъртта и преминава отвъд тях, без да бъде прехваната. Това е освобождението, за което богомилите са говорили.

Тяхното учение е било толкова опасно за властите, че е било унищожено с жестокост. Не защото е било лъжливо, а защото е било освобождаващо. То е поставяло под въпрос властта на църквата, властта на държавата, властта на страха. Богомилите са казвали, че човекът не се нуждае от посредници, че истинският Бог не живее в храмове, че ритуалите са капани, че властта е илюзия. Те са проповядвали свобода, равенство, вътрешна светлина. И затова са били преследвани. Но тяхното учение не е изчезнало. То е оцеляло в катарите, в албигойците, в тайните традиции на Европа. И днес, когато все повече хора усещат, че светът е по-сложен, отколкото изглежда, богомилското предупреждение звучи отново.

То ни казва, че реалността може да бъде илюзия. Че смъртта може да бъде капан. Че Исус може да бъде учител на пробуждането, а не на подчинението. Че истинският Бог може да бъде вътре в нас, а не в институциите. И когато човек започне да се пита: „Кой управлява този свят?“, „Какво се случва след смъртта?“, „Кой е истинският Бог?“, тогава започва истинското пробуждане. Архонтите могат да го забавят, но не могат да го спрат. Защото божествената искра в човека е вечна. И когато тя се разпали, затворът се разпада.